БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Всички обичат Мими

Павлина Гатева (670301)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:

     Ти наистина ли искаш да му се обадиш? Ето, намерих ти телефона му. И какво, ако той ти вдигне? Или пък някой от колегите му: "Да, един момент, сега ще го извикам..." "Ало, да?". Е, ще си глътнеш ли езика? Или бодро ще го попиташ: "Здравей, защо от 10 дена (май и повече) не ти работи джиесемът? Онзи, дето ти е "само за службата", в чекмеджето, за специалните обаждания?". "Хък-мък, ами... изгубих го...". (Да, бе, да!). Или - по-достоверно: "Много големи сметки навъртаме. Нямам възможност да ги плащам.". О, веднага се сещам, че ти самоотвержено ще се хвърлиш с това: "Но, Мими, аз ще ти се обаждам! Знаеш, че за мен джиесемите не са финансово бреме!".
     Е, добре, посочих ти най-благоприятния вариант! Ами ако чуеш това: "Знаеш ли, реших повече да не се търсим. Безсмислено е. Нищо няма да излезе. Дори вероятно никога няма да се видим."? Макар че този филм вече сте го разигравали. Помниш, нали? Когато той се влюби в онази от Варна; ама до такава степен се влюби, че бе готов направо планини да премине! Боже, каква страст беше това неговото!  Не е за вярване, но изведнъж стана моногамен! И теб беше твърдо решил да разкара по онова време, нали? Помниш ли го онзи дълъг разговор по телефона, с който те разплака? "Извинявай - каза ти той - но обичам друга жена.". Поне да бъде мил с жените умееше. Как иначе толкова много ще се влюбват в него, като еднодневки в градинска лампа?
     А иначе на всички разправяше, че си имал съпруга и за нищо на света нямало да се разведе с нея. Сърце не му давало да я огорчи.
     Е, тогава ти впрегна цялата си женска хитрост, за да му внушиш: "Но, Мими, не е необходимо дори да се виждаме. (То е и малко трудно, при положение, че живеете на 350 километра един от друг, нали?). Сигурна съм, че след години ще имаме тази възможност". Тук ти му разказа за "Любов по време на холера" - малко неуместно, според мен, защото той те предупреди, че за "любов" и дума не може да става. Само "чисто плътски изживявания". Но пък така поетично говореше за тях! Никакви мръсотии. Само най-ефирни загатвания. А всичко останало, то се развива по-нататък в мислите ти.
     Както и да е. Отбелязвам си като особено постижение от твоя стана факта, че цяла година се чуваше по телефона с този човек, включително и в съботите, в които той ходеше на работа. (Джиесема в чекмеджето, нали помниш!). Знам защо го правеше; за да чуеш онова обръщение "Нежничка"! А как хубаво ти беше, когато ти се обаждаше по време на командировка! Или след. Да те попита само: "Всичко наред ли беше?". Знам и колко ти липсват онези дълги разговори, когато ти сядаше на пейката на улицата и говорехте, говорехте, говорехте...
     А помниш ли, когато най-внезапно за него онази от Варна го заряза? Мъжът й научил за връзката им и тя предпочела да запази онова, което бе останало от семейния й живот! На 47 светът изведнъж се срина за твоя човек! Тогава той престана да си пише с всички онези жени (мили интимни писма, понякога копи-пейст, а звучаха толкова индивидуално насочено!). Престана да си пише и с теб.
     И изведнъж - онзи последен разговор в градинката, след който телефонът му изключи! А нищо не подсказваше по-особени намерения от негова страна! Говорихте си пак така, около 20 минути. Страшна жега. Ти - стоварила огромните пазарски торби на пейката в градинката. Той - от работата си пак. Описваше се седнал на кожения диван, с вдигнати крака. Ти си го представяше - висок, с посивяла коса, с черни младежки очи, спортно облечен... Гласът му - с типичното говорене на меко, което при него съвсем не беше дразнещо. Ти му разказваше за онзи смахнат младеж, който онзи ден тръгнал след теб да ти иска телефона. Тогава и той ти разказа, че някога имал връзка с по-възрастна жена; за него това било особена чест. После се оказало, че тя си има и дъщера... Тук ти се разсмя. Сети се за героите на Мопасан, но не му го каза. Едва ли го беше чел. Впрочем, ти беше му подхвърлила, че прилича на Флорентино Ариста - с шестотин и не знам колко си жени в биографията. "Е, чак пък шестотин!" - беше възкликнал той. Но признаваше, че е бил с жени, чиито имена вече не помнеше, и намираше това за ужасно. "Слава Богу, че не сме се срещали!" - мислеше си ти. - "Точно в това е уникалността на нашата връзка! Той е бил с толкова много жени, а с мен никога няма да бъде!". Ти сериозно ли мислиш, че това е било някакво твое "предимство"?
     А сега чуй още по-гаден вариант - умрял е! Не е невероятно. Точно във възрастта на инфарктите и инсултите е. И това, че изглежда твърде добре на снимка, изобщо нищо не значи. Спри да плачеш сега! И не пипай онези снимки на компютъра, които той ти е пращал. Да, доста е красив с атлетично си телосложение. Повечето от неговите връстници са с шкембета и плешивци. Признай си, че малко се беше уплашила да не би наистина да се срещнете - ти си твърде обикновена, а той... Макар че и ти му прати твои снимки. И той често закачливо говореше за онова копче, точно на гърдите ти, което се било разкопчало.
     Слушай, има и един по-мек вариант. Не е умрял той, а някой от близките му! Не ти ли беше споменал, че баща му е на хемодиализа? Ако е така, след известно време пак ще тръгне на работа и ще ти те се обади. Или поне ще си включи тайния джиесем.
    Хайде, оставям ти до компютъра жълто листче с телефона, който намерих по интернет. Впрочем, не ми се сърди, но аз вече звънях на този номер. Даваше свободно и никой не ми вдигна.


2009-08-07