БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Морето е космос

Светлана Йонкова (светлана)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Морето пред мене е космос със сини спирали,

морето е зов, а вълните – човешки души.

Навярно на вечното дъно блестят катедрали,

които не може и времето да разруши.

Тук няма миражи, а има всевластни сирени,

които неукия викат и пращат на смърт.

Единствено морските вълци си тръгват навреме,

а всички удавници спорят, поели със сърф.

Морето умее до дъно и смърт да обича,

подобно фатална жена да се гърчи без стон.

И всеки наивник прегръща с усмивка цинична,

и сватове праща, пришпорили син вихрогон.

Тогава косите на хиляди бели корали

оставят написан по водните пътища знак.

И тръгват душите по тънките вечни спирали,

защото морето е космос без дъно и бряг.