Изумление

Едно момиче скачаше в трамвая -

щастлива, казваше, докрай била.

Скептично гледаха я: "Я па тая!

От що да е щастлива? Тра-ла-ла!"

Във този дисонанс на нашто време

намери се един щастлив човек!

Разбирам грубия - в живота - бреме,

но с яд той няма по да ни е лек.

Момичето дори не му отвърна.

"Щастлива съм!" - си пееше сама.

Около нея никой не посърна -

нито приятелите, нито тя.

Каква ли бе причината - не каза,

ала разля в трамвая светлина.

А после слезе - подмлади паважа,

в трамвая отпътува старостта.

Търсене