Отвъд

Във тази огромна държава на име Поезия,
в която попадам със някой случаен тайфун,
по-трудно е сякаш през границата й да излеза
и подпис в паспорта не трябва. А прашният друм,

по който душата ми вече е минала гола
и с фарове нейде далече отпред ми блести,
невидим остава. Транзитна колона от спорещи
дали ще се върна сломена, след мене върви.

И в миг се смрачава небето, сгъстяват се хоризонтите,
Колите минават парадно, забавили ход,
а аз съм свободна, свободна, свободна, и с птиците горе,
разпервам ръце и летя над  "митничен контрол".

Търсене