<

Стивън Викторов (steven)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:

Слънчевото ми момиче! Нежно, като утринна роса, чисто като планински кристал, плахо като сърничка, неуверено като наранено дете, истинско като полъха на пролетта, желано като мечтите...
Това написаха мислите ми днес, докато разговарях с теб и дълго след като затворих. Звучеше щастливо, излъчваше радост и обич и дори прекъсващата телефонна връзка не можа да ми попречи да поема твоето настроение, да докосна щастливото ти гласче и да се порадвам на душата ти. Всяко докосване до теб е
като нов изгрев на Слънцето- чакан, красив, великолепен, неповторим. Общуването с теб е магия. Ти си точно Слънчево момиче, слизащо всяка сутрин с огнената си колесница, възбуждащо душата ми до пръсване и отиващо си от мен точно когато си най-желано, за да се върнеш отново и отново да ме покориш с блясъка си.
Моля те, не оставяй петънца по слънчевото си излъчване! Не засенчвай чистотата си и възхищението ми от теб! Никога не съм те упреквал, че така упорито се опитваш да останеш загадка за мен. Макар понякога да приемам твоята потайност за недоверие и това да ме потиска, аз се съобразявам с теб, разбирам те е продължаваме на пред. Но по слънчевото ти излъчване остават мънички петънца тревога и недоверие. Искам те блестяща, харесвам те слънчева, възбуждаш ме, когато си нежна или ураганна, но винаги истинска. Действаш ми покоряващо, стопляш мислите ми, галиш сърцето ми.
Днес е четвъртък. Отдавна не броя кой по ред е този ден, откакто те познавам. Но определено знам, че е най-новият ми ден с теб, с щастието, с
красотата, с различното,с истинското...

Искам сега да затвориш очи, да хванеш ръката ми, да забравиш за миг колко разумна си, колко притеснителна и колеблива си, да забравиш поне в мисълта си задръжките, които имаш. Искам да ми се довериш, да поемеш топлината на ръката ми, да слееш мислите си с моите и да си представиш..
Представи си че щастието е твоята съдба. Животът ти е изпълнен с радости, като приказен сън е.Имаш десетки неща, забранени за простосмъртните и мечтани от бедните.Би трябвало да се чувствуваш задоволена, но нещо е останало извън теб.Там вън има нещо. Едно усещане за празнота ти напомня за него.Обичана си, желана си, уважавана си. Мъжът, с който си споделила живота си докосва душата ти, прониква в безкрая й,целува очите ти и в техния зелен блясък рисува живота ви-красив и смислен. Но някой навън докосва самотата. Представи си дъжда от звезди, който те залива вечер, телата пулсират,екстазът е неземен, блестящите ти зеници преливат от страст, ти си окъпана в нежност и желание.Някой отвън се приближава мълчаливо. Сладката умора затваря очите ти. огънят на страстта е утихнал, звездите са угаснали и мъжът до теб тихо спи затворен в своя свят. Ти имаш всичко, а защо се чувствуваш сама. За кой ли път цветният сън е свършил. Сценарият се повтаря. Някой почука на вратата ти. Отвори очи, събуди се. Мълчалив силует е застанал на прага. Тревога и грях струят от него. Истински ли е? Или може би е само мечта? Дали пък не е твоят копнеж, който винаги си жадувала, когато огънчетата на екстаза изгасваха. Очите ви се срещат. Нима е той, нима го дочака? Страхуваш се да го назовеш за да не развалиш илюзията, крехка като полъха на вятъра. Потъваш в погледа му.Това ли е пратеникът на любовта? Онази любов, в чието съществуване не вярваш. Прободе те под лъжичката. Колебаеш се. Искаш да прегърнеш любовта, която си срещнала,да се потопиш в нежността на слетите длани. Да възбудиш дъгата без страх от греха! Да целунеш щастието под дъжда от конфети. Да се слеиш се с мислите му и със сърцето му. Това е вашият път. Но къде води този път? Към нежността или към ада? Към щастието днес или към нещастието утре?
Сега отвори очи, влез отново в реалния Свят. Аз никога няма да бъда част от него. Но искам поне веднъж, в мислите си,  да те прегърна и да полетя с теб към нашия остров, към онова тихо и красиво местенце само за
нас двамата.


Търсене
Bukvite\Буквите
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Ти ме спаси
Конкурси на Фондация "Буквите"