БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Ю. ЯКИМАЙНЕН - МОИТЕ ПОЛОВИ КОНТАКТИ С НЛО - 8 част

Любомир Георгиев Занев (любомир)

Раздел: Преводна проза  Цикъл: ЮРИЙ ЯКИМАЙНЕН - МОИТЕ ПОЛОВИ КОНТАКТИ С НЛО

ПАК МЕ ВЗЕХА ЗАПАС ЗА ПРЕПОДГОТОВКА В ТЪПАТА КАЗАРМА. Пратиха ме в Сибир и ми зачислиха една зенитна установка... На 14 октомври имахме полкови учебни стрелби, които беше дошъл да наблюдава самият Главен Маршал на всички войски Мудаков. Един самолет теглеше на дълго въже мишената наподобяваща делтаплан, прозвучаваше команда, зенитките стреляха в небето като да целеха стотинка.

            Не щеш ли, случи се и това – в обстрелвания сектор се появи НЛО. Никой не разбра и едва ли някога ще разбере, откъде се появи то и накъде отиваше. Може би е имал обикновен междугалактически курс или планов междупространствен полет. НЛО-то си летеше плавно, спокойно проблясваше с перлените си люспи, наподобявайки „Титаник” със светлините си и гигантския си размер. Виждаше се, че вътре се занимават със своите си работи: движат се, почиват си, обичат се, общуват... Ясно се дочуваше прекрасната музика на някакъв другопланетен Брамс (симфония 3, фа мажор, част 3-та – почти едно към едно).

            Аз така си и застинах до вонящата си зенитка, с обгорели  вежди, с прах в очите и ушите, с учестено дишане, със съдран шлемофон, взет от чужда глава.

            - Цел в сектора! – ревна в ефира с непривичен глас разкрасеният като папагал, подрънкващ с медалчетата си, Мудаков.

            - Зенитните оръдия – за бой!  Низко летящ обект. Предварителен - нула. С боен заряд. Огън! Огън! Огън, мамицата им!

            Отекна залп. Обектът се преобърна и рухна на земята. Настъпи странна пауза... Димяха само и леко подрънкваха стволовете на зенитките... Впрочем, очакването трая кратко – само части от секундата.

            Отначало от обекта изпълзяха няколко извънземни със странни почти свински зурли. После те се сляха в едно пулсиращо кълбо, което с рязко избухване се взриви. Аз бях заслепен, блъсна ме вълна, преобърна ме, замириса на колективно повръщано. В резултат от взрива се вкаменяваниха  всички, които бяха в епицентъра общо двадесет и три човека.  При мен и при тези, които бяха по- надалеч и при самия Мудаков се вкорави само членът.

            И за каква ти армия да си говорим по-нататък! Всички направо... се побъркаха. И това – меко казано.

            - Какво направи бе, куче, гад такава? Каква я свърши, бе, говедо! Мудак с мудак!

            - Съгласен съм, момчета. Извинявайте, мудак съм си аз и родът ми е мудашки и никаква полза от мен няма – само вреда... Ама, сега как да си ида вкъщи, жена ми няма да ме остави на мира. Няма да ми повярва, няма да повярва за нищо на света!

            - Ами с тия монументи какво да правим? – обърна се към него един  младши подофицер.

            -Пратете ги  по родните им места.

            - Да, ама не се повдигат, мамицата им! – продължи младокът.

            - Тогава ги оставете тук!

            - Мисля, че така по-икономично излезе – няма да имат нужна от паметник...

            - Кажи само още една дума - и, – ревна маршалът, - ще ти видя сметката с каменния си боздуган! Оставете ме на мира! Всички! Всички!... У, свине подли! – закани се той по посока на сваления обект. Изведнъж сълзи бликнаха от очите му и той зарида...

            Опитвахме да си ги мажем с вазелин и с най-различни други мазила. Пробвахме да ги нагряваме и да ги охлаждаме. Опитвахме и удари с чук. Накрая ни дойде на ум да ги киснем в алкохолни напитки. За тази цел ни раздаваха технически спирт. Случваше се да си напълним чашите, да пуснем вътре вкаменелостите си, да почакаме половин час, а после тежко да въздъхнем и да си изпием чашите на екс. Няма да отива зян богатството я.

            Мудаков пък си го киснеше в коняк и в крайна сметка, когато на другите им поомекна, на него му се вдърви безвъзвратно...


оригиналът:

ОПЯТЬ МЕНЯ ЗАБРАЛИ НА ПЕРЕПОДГОТОВКУ В ПРОКЛЯТУЮ АРМИЮ. Послали в Сибирь, дали зенитку… 14 октября у нас шли полковые учебные стрельбы, наблюдать которые прибыл ни больше, ни меньше сам Главный Маршал всех войск Мудаков. Самолет тащил на длинном тросе мишень, похожую на дельтаплан, звучала команда, зенитки палили в белый свет, как в копейку.

       И надо же было такому случиться, что в сектор обстрела попал НЛО. Никто не знает и не узнает, откуда он взялся и куда направлялся. Может быть, то был обычный межгалактический рейс или плановый межпространственный перелет. НЛО летел плавно, спокойно блестел перламутровой чешуей, напоминая «Титаник» иллюминацией и гигантским размером. Видно было, что там занимались своими делами: двигались, отдыхали, любили, общались… Явственно доносилась прекрасная музыка какого-то инопланетного Брамса (симфония 3, фа мажор, часть 3 – почти одно к одному).

       Я так и застыл со своей грязной вонючей зениткой, с опаленными бровями, с пылью в ушах и глазах, и нечистым дыханием, в драном шлемофоне с чужой башки.

       - Цель в секторе! – заорал не своим голосом раскрашенный, как попугай, бренча медальками на весь эфир, Мудаков.
       - Зенитные орудия к бою! Низколетящий объект. Упреждение ноль. Разрывными. Огонь! Огонь! Огонь, б о х а в душу мать!

       Раздался залп. Объект кувыркнулся и рухнул на землю. Наступила странная пауза… Только дымились и слегка зудели стволы… Впрочем, ждать оставалось недолго – какие-то доли секунды.

       Сначала из объекта выползло несколько инопланетян со странными, почти свиными рыльцами. Затем они слились в единый пульсирующий шар, который с резкой вспышкой взорвался. Меня ослепило, кинуло, перевернуло, обдало коллективной блевотой. Результатом взрыва стало окаменение всех, кто оказался в эпицентре, в количестве двадцати трех человек. У меня же и у тех, кто был дальше, и у самого Мудакова окаменел только член.

       Ну, тут какая уж армия? Все… обалдели. И это еще мягко сказано.
       - Что ты наделал, сукин ты гад? Что ты наделал, болван! Мудак! Мудак! – вот ты кто!
       - Согласен, ребята. Извините, мудак я и род мой мудацкий, и никакой от меня пользы – один только вред… Но как мне явиться теперь домой, ведь жена мне точно спуску не даст. Не поверит, не поверит же ни за что!
       - А с теми, с монументами, что будем делать? – обратился к нему прапорщик.
       - Отправьте на родину.
       - Неподъемные, мать яти, - ответствовал прапор.
       - Тогда оставьте их тут!
       - Я думаю, им еще экономия выйдет – памятник ставить не надо…
       - Еще одно слово! – заорал маршал, - и я тебя забью насмерть своим каменным елдаком! Оставьте меня в покое! Все! Все!.. У, подлые свиньи! – погрозил он в сторону поверженного объекта. Слезы вдруг брызнули из его глаз, и он зарыдал…

       Пробовали мазать вазелином и другими разными мазями. Пробовали нагревать, охлаждать. Пробовали бить молотком. Наконец, догадались отмачивать в алкогольных напитках. Под это дело нам выдавали технический спирт. Бывало, нальем в стаканы, опустим туда причиндалы, подождем с полчаса, потом тяжко вздохнем и выпьем. Не пропадать же добру.

       Что же до Мудакова, то он отмачивал в коньяке, и в конечном итоге, когда у всех размягчилось, у него задубел…

 


2009-04-25

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)