БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Ю. ЯКИМАЙНЕН - МОИТЕ ПОЛОВИ КОНТАКТИ С НЛО - 7 част

Любомир Георгиев Занев (любомир)

Раздел: Преводна проза  Цикъл: ЮРИЙ ЯКИМАЙНЕН - МОИТЕ ПОЛОВИ КОНТАКТИ С НЛО

ЛЕЖАХ СИ В ЛЕГЛОТО НА ЕДНА СТРАНА и изведнъж съвсем неочаквано пердето от прозореца се повдигна и през отдушника влетяха две същества. Беше нещо много приличащо на два –един върху друг – сапунени мехура. При все това беше напълно ясно, че тези две същества несъмнено са от женски пол, твърде млади са и са много весели. Те хихикаха на всеки пет секунди.

        Те излъчваха някакво виолетово лъчение, преминаващо и в други цветове, а понякога и в цял спектър от цветове и ми напомняха примитивна цветомузикална уредба, в която при наличието на известно разнообразие все пак доминираше един цвят, в дадения случай – виолетовият.

        Ръстът им беше не повече от метър. Страх не изпитвах, но затова пък  почувствах някакво странно вцепеняване и предусещане за...

        Сякаш под въздействието на непонятна сила аз се обърнах на гръб и сложих ръце по дължината на тялото си с дланите нагоре. Създанията долетяха и кацнаха от двете ми страни. Появи се усещането, че към дланите ми са сложили вакуумни лепки. И аз не можех да мръдна повече, сякаш тялото ми беше парализирано и само една негова част реагираше на лунатичните им погледи и любопитство. Тази част от самосебе си започваше да мърда, самостоятелно се развиваше във възлест ръбест монстър, самостоятелно се издуваше до крайни предели, до синевата, и, пръскайки няколко капки слънчев гъбен дъждец, изчаквайки паузата, се разреждаше като разноцветен тропичен порой. А съществата в самозабрава подлагаха бледните си бузки, бледните си устни, нослета, смееха се до задъхване, пускаха мехурчета и подскачаха на един крак...

        С голямо усилие се обърнах настрани и освен нощното шкафче и телефона не видях нищо друго. Странното беше, че телефонът през цялото време звънеше и подскачаше. Продължи така още няколко минути. После съществата излетяха през прозореца и телефонът също изчезна. Преди да се случи това, телефон там изобщо не е имало. После постепенно се възвърна и способността ми да се движа. Внимателно огледах мястото, където би следвало да има телефон, и видях, че там лежи една тлъста умряла муха. С лапичките нагоре... В стаята миришеше на нещо, напомнящо аромата на желязна шлака и пресни картофи... После го откъртих много бързо, спокойно и дълбоко.

 


оригиналът:

Я ЛЕЖАЛ В ПОСТЕЛИ, ПОВЕРНУВШИСЬ НА БОК, и вот неожиданно занавеска на окне поднялась, и в форточку влетели два существа. Это было нечто похожее на расположенные друг на друге мыльные пузыри. Но при всем при том было понятно, что это существа, несомненно, молодые и очень веселые. Они хихикали каждые пять секунд.

       Они светились каким-то фиолетовым свечением, переходящим в другие цвета, а то и в целый спектр цветов, наподобие несколько примитивной цветомузыкальной установки, где при некотором разнообразии все-таки превалирует всего один, в данном случае фиолетовый цвет.
       Их размеры были не более метра. Страха не было, зато чувствовалось странное оцепенение и предвкушение…

       Как бы под воздействием непонятной силы я повернулся на спину и положил руки вдоль тела ладонями вверх. Существа подлетели и расположились по обе стороны от меня. Появилось ощущение, что к ладоням приставили какие-то присоски. Я не мог шевелиться, тело было будто парализовано, и только одна часть его реагировала на лунатические взгляды и любопытство. Эта часть сама собой начинала вибрировать, сама собой развивалась в узловатого кривоватого гоблина, монстра, нарцистирующего циклопа, сама собой надувалась до крайних пределов, до синевы, и, разбросав несколько капель солнечного грибного дождя, и выждав паузу, разряжалась разноцветным тропическим ливнем. Существа самозабвенно подставляли бледные щеки, бледные губы, носы, смеялись взахлеб, пузырились и прыгали на одной ножке…

       С трудом я покосился в сторону и ничего кроме прикроватной тумбочки и телефона не обнаружил. Странно, что телефон все время звонил и подрагивал. Так продолжалось какое-то время. Затем существа улетели, и телефон тоже исчез. До этого случая, кстати, его там не было и в помине. Постепенно вернулась способность двигаться. Я внимательно посмотрел на то место, где находился телефон и увидел, что вместо него лежит толстая претолстая дохлая муха. Кверху лапками… В комнате чем-то пахло, отдаленно напоминая запах железной окалины и сырого картофеля… Уснул довольно быстро, спокойно и глубоко.

2009-04-25

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)