БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Ю. ЯКИМАЙНЕН - МОИТЕ ПОЛОВИ КОНТАКТИ С НЛО - 6 част

Любомир Георгиев Занев (любомир)

Раздел: Преводна проза  Цикъл: ЮРИЙ ЯКИМАЙНЕН - МОИТЕ ПОЛОВИ КОНТАКТИ С НЛО

ПРАВЕХ ОБИЧАЙНИЯ СИ ОБХОД ИЗ ТУНДРАТА и залагах капани за хищници мутанти. Това се случи на Нова Земя в района с действащите атомни полигони, където поради обилните изхвърляния на радиация често се пръкваха странни и опасни твари. Това бяха или гигантски леминги трупояди или обратно – много малки, колкото котка, тъй наречените „гнусни вълци”, или пък други съвършено невъобразими същества като безкрили сови, използващи при полет реактивна тяга.

        Най-голяма опасност за нас представляваха „гнусните вълци” – повратливи, скокливи, лигаво-кривозъби, понякога ципокрили, вечно гладни със синеещи носове и възпалено-маниакални окуляри, подли смръдливи гадини, изподрали една не малка част от личния състав на дивизиона ни. Който поне веднъж е бил на Нова Земя, ще потвърди, че не всеки би могъл да отърве кожата и да се върне невредим.

        Разбира се, аз освен ските, имах и друго специално снаряжение: антирадиоактивен комбинезон-отражател, ушит от обикновени бракувани чаршафи, омазнена мешка със сухари... шише одеколон „Карамфил” с пулверизатор – гощавка за нещастните зверове, тя беше за тях по-гадна и от горчива ряпа?!?)   Те се мръщеха, гърчеха се, побесняваха, а от няколко капки попаднали върху бархетената им кожа те се размекваха и със съскане изчезваха.  Мога още да спомена и радиометъра, стрелката на който беше извита за самоуспокоение, иначе излизаше извън скалата.

     

        Беше около четири след обед. Кроткият северен ден угасваше. Аз поставях капаните с осветление – зверовете в условията на оскъдната на удоволствия полярна зима по-добре реагираше на разноцветните светлинки. А те мигаха в унисон с далечните звезди.

        И за да стане картинката още по-поетична, реших  да си сръбна от парфюма. Заметнах веднъж главата си назад и буквално се вкамених. Точно над мен висеше един пулсиращ облак три метра в диаметър. Той приличаше на яйце без черупките.  Желтъкът му беше червен на цвят. От него вече се протягаха към мен нещо като пипала или гутаперчеви антени. Когато те ме обхванаха, аз изпаднах в ужас и малко понапълних гащите. А щом проникнаха през комбинезона ми и се прилепиха към хилавото ми тяло, аз се разкикотих от гъдел, а после се позамислих, защото определено  почувствах  топлина, сякаш от ръцете на девойка.

        Почти моментално натсъпи ерекция, а след нея и изригване. И още веднъж ерекция  -  и след това изригване. И пак ерекция и още едно... И така двайсет и седем пъти под ред.

        Спомням си, че ерекцията ми беше болезнена, но приятна, а еякулацията обилна и продължителна. Пръските не само задоволяваха обекта, но и го потрисаха. Той се разтече целият. От него излизаше пара. И като че ли простенваше.

        А мен започна да ме мъчи жажда. Изпих си всичката вода от манерката, одеколона и шишенцето с йод. Лапах сняг с напуканите си устни, пързалях се в снега, гризях острите ледени късчета и ги смучех с див вопъл...

         На връщане срещнах множество диви самци. Беше нещо подобно на някаква унила манифестация.  Те се шляеха вяло и не обръщаха внимание на нищо.  Даже „Гнусните вълци”, образували нещо подобно на строй, се тътреха мълчаливо и не пееха своите обичайни бойни походни песни.  Личеше си, че цялата тази банда също е била издоена от НЛО-то.

 

 

Оригиналът:

 

Я СОВЕРШАЛ СВОЙ ОБЫЧНЫЙ ОБХОД ТУНДРЫ, расставляя капканы на хищных мутантов. Дело происходило на Новой Земле в районе действующих атомных полигонов, где из-за обильных выбросов радиации нередко образовывались странные и опасные твари. То ли это были гигантские лемминги-трупоеды, то ли наоборот очень мелкие, с кошку, так называемые «поганые волчцы», то ли иные совершенно невообразимые существа, вроде бескрылых сов, использующих в полете реактивную тягу.

       Наибольшую опасность для нас представляли «поганые волчцы» - верткие и прыткие, слюняво-кривозубые, подчас перепончато-крылые, вечно голодные, с
синюшными носами и воспаленно-маниакальными окулярами, стервозы, задравшие немало личного состава дивизиона. Кто хоть раз побывал на Новой Земле, не даст мне соврать, не каждому удалось унести оттуда озябшие ноги.

       Конечно, на мне, кроме лыж, было и другое специальное снаряжение: антирадиоактивный комбинезон-отражатель, сшитый из обычных, бывших в употреблении простыней, заиндевелый вещмешок с сухарями… флакон одеколона «Гвоздика» с пульверизатором – угощение для несчастных зверьков, что было для них хуже горькой редьки. Они морщились, корчились и кочевряжились, а от нескольких попавших на пархатую шкуру капель, заколдобившись, с шипением исходили на нет… Можно еще упомянуть радиометр, в котором стрелка была свернута для самоуспокоения, иначе бы он просто зашкаливал.

       Было около четырех часов. Короткий северный день угасал. Я ставил капканы с подсветкой – зверь в условиях скудной на удовольствия полярной зимы лучше реагировал на разноцветные огоньки. Они перемигивались с далекими звездами.

       Чтобы картина стала еще поэтичнее, я решил приложиться к парфюму. Задрал голову вверх и буквально окаменел. Прямо надо мной зависло пульсирующее облако метров трех в диаметре. Оно было похоже на яйцо без скорлупы. Только желток был красноватого цвета. От него ко мне уже тянулись не то щупальца, не то гуттаперчевые антенны. Когда они меня обхватили, меня объял ужас, так что я тут же слегка наложил в штаны. Когда же они проникли под комбинезон и приникли к моему тощему телу, я рассмеялся от щекотки, а потом как бы призадумался, потому что определенно ощутил теплые девичьи руки.

       Почти моментально наступила эрекция, а за ней извержение. Еще раз эрекция – и за ней извержение. Еще эрекция и еще… И так двадцать семь раз подряд.

       Помню, что эрекция была болезненной, но приятной, а эякуляция обильной и продолжительной. Брызги не только доставали, но и потрясали объект. Он истекал. От него валил пар. Он как бы постанывал.

       Меня стала мучить жажда. Я выпил всю воду из фляги, одеколон и настойку йода. Я хватал сухими губами снег, я катался в этом снегу, я вгрызался в колкие льдинки и сосал их с дикими воплями…

       На обратном пути я встретил множество хищных самцов. Это была какая-то унылая демонстрация. Они брели понуро и ни на что не обращали внимания. Даже «поганые волчцы», образовав некое подобие строя, шлындали молча и не пели свои обычные боевые походные песни. Видно было, что всю эту шушеру тоже выдоил НЛО.






2009-04-24

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)