БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Ю. ЯКИМАЙНЕН - МОИТЕ ПОЛОВИ КОНТАКТИ С НЛО - 5 част

Любомир Георгиев Занев (любомир)

Раздел: Преводна проза  Цикъл: ЮРИЙ ЯКИМАЙНЕН - МОИТЕ ПОЛОВИ КОНТАКТИ С НЛО

ОРЯХ АЗ ЦЕЛИНАТА. Карах си трактора от хоризонт до хоризонт и орях ли орях. Плугът бе тъпичък, но почвата бе мека като извара -  разораваше се добре.  Дърпах си лостовете и, когато бе нужно, отпусках фрикциона. Колко бях изработил – не се виждаше, както и - колко още ми оставаше. С една дума – глобален космически мащаб. Работа море за парче хляб, поръсен с едра сол – комунистически идеал. Самият аз бях с униформа с отличията на сержант от танковите войски в целината.

        Сумрак. Природа. Нежен звук от флейта (от транзистора „Селга”). После – някакво претъркулване... И изведнъж видях един светъл предмет с яйцевидна форма, да се спуска към мен с голяма скорост. Спря се на стотина метра над главата ми.  Тракторът ми и безкрайната степ се осветиха ярко, сякаш беше слънчев следобед. Натиснах главната спирачка – тракторът не ще да спре.

        Опитах се да изключа двигателя. Отначало не успях, но накрая го изключих. Без да се шашкам, гледах как тракторът си върви сам.  Видя ми се малко странно. Добре, мисля си, ще изчакам. Пренавих си партенките, запалих си цигарка „Прима”. .. Тракторът продължаваше да си пълзи. „Май ще трябва да духна?” – мина ми през главата.  И с едно тренирано движение  на дръжката – хоп и – навън! Но беше вече късно...

        Някой ме хвана за ръката. Оказа се, че е едно малко странно облечено същество, което ми стигаше до рамото... Веднага ме хванаха още три такива непонятни същества. Повдигнаха ме над земята като ме държаха здраво за ръцете и краката.  Помня, че тогава  вятърът ми отвя пилотката. Помня още как се опитвах да се защитя и им инкасирах няколко джонги и синини.

        Замъкнаха ме те в НЛО-то. И четиримата започнаха да ме разсъбличат. Разголиха ме съвсем и ме намазаха с някаква ароматна течност или ароматно мазило.Ставаше ми ту студено, ту – горещо. С някакъв прибор ми взеха кръв от едната и от другата страна на брадичката... После си отидоха и аз останах самичък. Хвърлих поглед към помещението и видях, че към мен бавно се приближава една жена. Тя беше чисто гола, също като мен. Беше и много красива, но със съвсем друга красота в сравнение със жените които бях виждал като момче, надничайки в женските бани... Тази жена мълчаливо се приближи до мен и ме погледна. Изведнъж ме прегърна и започна да трие лицето си в моето. Насаме с тази жена се възбудих страшно. Тя издаваше от време на време някакви странни грухтящи звуци, които като че ли специално ме разконцентрираха, и ме хващаше малко яд, защото от това губех много от остротата на усещанията си и ми се налагаше да започвам отново и отново и колко време продължаваше това, не мога да си спомня, нито да определя...

        После влезе още един от командата на кораба и аз се облякох. По армейски навик много бързо - за 45 секунди. Заведоха ме до една метална стълба и ми дадоха да разбера, че мога да си ходя...

        Имаше и  още нещо много интересно: когато се озовах отново в трактора си, забелязах, че униформата ми е изпрана и изгладена, изглеждаше като нова, копчетата й бяха почистени и блестяха, якичката бе подшита и партенките ми бяха чисто бели - като сняг.

оригиналът:

Я ПАХАЛ ЦЕЛИНУ. Еду себе на тракторе от горизонта до горизонта и пашу. И пашу. Ножи туповаты, но почва мягкая, как творог и пашется хорошо. Дергаю себе рычагами, когда надо отжимаю фрикцион. Сколько уже сделано не видно – и не видно, сколько еще предстоит. Словом, глобальный космический масштаб. Работы невпроворот – за пайку хлеба, посыпанного крупной солью – коммунистический идеал. Сам я в форме и в прохорях – сержант танковой службы на целине.

       Сумерки. Природа. Флейты голос нежный (по приемнику «Селга»). Позднее катание… Вдруг увидел светящийся предмет яйцевидной формы, мчавшийся на меня необычайно быстро. Он остановился на высоте метров ста над моей головой. Трактор и бескрайняя степь были освещены ярко, как в солнечный полдень. Жму на горный тормоз – трактор не останавливается.
 
       Попытался заглушить двигатель. Сначала не удалось, потом заглушил. Никаких эмоций – трактор едет и едет. Показалось несколько странным. Ладно, думаю, пережду. Перемотал портянки, закурил «Приму»… Трактор ползет. «А может, деру?» - мелькнула шальная мысль. Тренированным движением ручку раз – и за борт! Но было поздно…

       Кто-то схватил меня за руку. Это оказалось маленькое странно одетое существо, доходившее мне до плеча… Тут же я был схвачен тремя такими же непонятными существами. Они оторвали меня от земли, крепко держа за руки и за ноги. Помню, что еще ветром сдуло пилотку. Помню, как пытался отбиваться и, кажется, наставил им шишек и навешал несколько фонарей.

       Они притащили меня в НЛО. Все четверо начали меня раздевать. Раздели донага и натерли тело какой-то ароматной жидкостью, а может быть ароматической мазью. Меня бросало то в жар, то в холод. При помощи прибора взяли кровь с той и с другой стороны подбородка… Затем они ушли, и я остался один. Я обвел взглядом помещение и увидел, как ко мне медленно приближалась женщина. Она была абсолютно голая, точно так же, как и я. Она была очень красивая, но совершенно иной красоты по сравнению с теми женщинами, которых я видел, подростком подглядывая по баням и душевым… Эта женщина молча подошла ко мне и посмотрела на меня. Вдруг она обняла меня и начала тереться своим лицом о мое. Наедине с этой женщиной я был страшно возбужден. Она издавала временами какие-то странные хрюкающие звуки, которые будто специально совершенно сбивали меня с толку, и я был ужасно зол, потому что терял от того остроту ощущений, и приходилось все начинать снова и снова, и сколько то продолжалось, не вспомнить, не определить…

       Затем пришел один из команды корабля, и я оделся. По армейской привычке очень быстро, за 45 секунд. Меня подвели к металлической ступенчатой лестнице и дали понять, что я могу идти…

       Что еще интересно: когда я вновь оказался в своем тракторе, то заметил, что форма моя постирана и поглажена, и выглядит как новая, пуговицы начищены и блестят, подворотничок подшит, и портянки белые-белые, как снег.



 

 


2009-04-24

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)