БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Ю. ЯКИМАЙНЕН - МОИТЕ ПОЛОВИ КОНТАКТИ С НЛО - 4 част

Любомир Георгиев Занев (любомир)

Раздел: Преводна проза  Цикъл: ЮРИЙ ЯКИМАЙНЕН - МОИТЕ ПОЛОВИ КОНТАКТИ С НЛО

ВРЪЩАМ СЕ ОТ РАБОТА ВКЪЩИ, отварям вратата, събличам си палтото. Още от антрето вниманието ми привличат странни звуци, идващи от спалнята... Отварям вратата и, нещещ ли, заварвам своята благоверна, ненагледната моя жена застанала в известната на всички зверове и зверчета поза, и ячувам да издава страстни писъци, включително и протяжни стенания, разпенена от бясно препускане... А ездачът неин е някакво си насекомо -гигантопитек - преливащо във всички цветове на дъгата и от време на време напълно изчезващо, когато скоростта на колебанията превишаваше известното количество кадри в секунда, съзирам и неговото дълго лъчевидно-мълниеносно чукало, втъкващо се едва-едва, но независимо от това заставящо жена ми да се гъне, да се блъска, да се върти, да се гърчи, да подскача, да се мята и да пищи тъй, че  просто нямам думи...

        Без много да мисля, започвам да замерям пришълеца, с каквото ми попадне под ръка: парцала, лампата, Голямата Съветска енциклопедия (петдесет е няколко тома),  масичката за списания, , вазата, врата от шкаф, килим... А него – все едно, че муха го е ухапала, не му пука и нищо му няма! Продължава си гнусното дело и май с още по-голямо чувство и въжделение и сякаш ми се присмива и издевателства и абсолютно ме игнорира.  Методически ту потапя, ту изважда своя електрод или газова или плазмена горелка, или джедайски меч, своя нажежен елдометър, светодиод, който  при това не можеш нито физически (заслепява те) нито морално (от завист) да го гледаш, направо е невъзможно, нямаш сили. Дърмони я той с фенера си, от което тя се тресе цялата, вие се и охка и разпръсква насам-натам искрометни пламъци, термитен огън ...

        Спомням си, че някъде под дивана е дядовата ми кулашка рязана двуцевка. О, с какво чувство и с каква възбуда, целият треперейки, аз вложих това, което трябваше да вложа, и с какво сладострастие изстрелвах това, което можех да изстрелям...  Изгърмях си всичките патрони, изразходвах всичкия си барут, а оргазъм – никакъв... Тоест, искам да кажа - резултат никакъв. Тази гад, идиот, свиня, извънземен в този момент потъмня толкова, че блестяха само зъбите и очите му и с настървение и див смях продължаваше мръсното си дело...

        Но ето, че аз изваждам отнякъде един кабел, разгризвам изолацията му със зъби, заголвам го... Единия край вкарвам в контакта, а другия – в злодея!  И една тогава този паразит ми обърна внимание. И аз видях неговата паст и очите му с хиляди страшни фасетни пламъчета, а по-нататък всичко беше като в сън, като на забавен кадър: той вади фантастичната си тупалка, своя телескопичен лазер, трясва ме с него по тиквата и изчезва...

        Когато се осефервам, виждам моето съкровище мирно да си диша с невинните си устенца, да сумти с джучки към стената, разтворило задните си бузки - тъй привлекателни дори за обитателите на други планети... Все едно, че нищо не се е случило, абсолютно нищо (жена, какво да я правиш). И по-късно - нито намек, нито дума за случилото се, нищо не помнеше...  Само космите й на онова място бяха силно обгорени, накъдрени, а нови не и пораснаха още няколко години.

        Вярно е, че по-късно някои експерти частично подложиха на съмнение този случай и предположиха, че това е било дело на вездесъщото в онези времена прословуто КГБ. В полза на последното е и факта, че първата и ми съпруга (вече ви разказвах за нея) се беше забъркала с един от кагебист...

Оригиналът:


ВОЗВРАЩАЮСЬ Я С РАБОТЫ ДОМОЙ, открываю двери, снимаю пальто. Еще в прихожей меня привлекают странные звуки, доносящиеся из спальни… Открываю ее и застаю свою благоверную, свою ненаглядную в известной всем зверькам и зверушкам позе, застаю ее издающей страстные звуки, в том числе и протяжные стоны, взмыленную от бешеной скачки… И тут же наездник ее, некий насекомый гигантопитек, переливающийся всеми цветами радуги, и временами исчезающий совершенно, когда скорость колебаний превышает известное количество кадров в секунду, и вижу его мучительно длинный лучевидно-молниеносный ризоид, погружаемый лишь на самую малость, но, тем не менее, заставляющий ее так елозить, биться, крутиться, вертеться, подскакивать, вскидываться и визжать, что не передать…

       Не долго думая, начинаю швырять в пришельца всем, чем попало, что под руку подвернется: шваброй, лампой, Большой Советской Энциклопедией (пятьдесят с лишним томов), журнальным столом, вазой, дверцей от шкафа, ковром… Ему же, как с гуся вода, ему же все нипочем, все до лампочки и хоть бы хны! - Он же, как продолжал, так и продолжает свои упражнения, да еще, по-моему, с большим остервенением, и как бы посмеиваясь и издеваясь, и совершенно меня игнорируя. Методически, то погружает, то вынимает свой электрод или газовую, или плазменную форсунку, или джидайский меч, свой раскаленный елдометр, светодиод, смотреть на который ни физически (ослепляет), ни морально (от зависти), совсем невозможно, нет сил. Утюжит ее своим фонарем, отчего она вся содрогается, вьется и охает, рассылая туда и сюда сполохи, искрометное пламя, термитный огонь…

       Я вспоминаю, что у меня под диваном старый дедов кулацкий обрез. О, с каким чувством и весь дрожа от возбуждения я влагал то, что нужно было влагать, и с каким сладострастием я спускал то, что нужно мне было спускать… Я расстрелял все заряды, израсходовал весь порох и все патроны, и никакого оргазма… То есть, я хотел сказать, результата. Этот гад, идиот, свинья, инопланетянин, в тот момент потемневший настолько, что блестели только глаза и зубы, завывая и гогоча, развивал свое черное дело…

       И вот, я вырываю откуда-то провода, разгрызаю изоляцию, заголяю… Одним концом вставляю в розетку, другим же в злодея! И только тогда паразит обратил на меня внимание, продемонстрировал пасть и глазницы с мириадами страшных фасетных огней, и далее, как бы во сне, как при замедленной съемке, он вынимает свою фантастическую дубину, свой телескопический лазер, и, шандарахнув меня по башке, исчезает…

       Когда я очнулся, мое сокровище мирно дышало невинным ртом, сопело, повернувшись зубками к стенке, отставив свои обаятельные полудоли, такие, видимо, привлекательные, даже для обитателей нам пока неизвестных планет… Будто и не было ничего, как ни в чем ни бывало (женщина, что возьмешь). Да и потом ни намеком, ни словом не вспоминала… Волосы, однако, на причинном месте были сильно опалены, закурчавились, а новые не росли еще несколько лет.

       Кое-кто из экспертов, правда, частично потом подвергал данный случай сомнению и предполагал, что это было, скорее всего, дело рук вездесущего в те времена пресловутого КГБ. В пользу последнего говорит и тот факт, что моя первая супруга (ибо рассказывал я о ней ) спуталась потом с кегебешником…


 

 

 

 


2009-04-23

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)