<

Стивън Викторов (steven)

Раздел: Еротична поезия  Цикъл:

 

 

-Не мислиш ли, че е време и ти да ми разкажеш нещо?-попита той и я погледна.

-Не умея да разказвам. Такава съм си- оправда се тя и наведе очи.-после изведнъж ги вдигна отново и погледна мъжа срещу нея.- Толкова ли си самотен наистина?

-Не, когато съм с теб съм най-щастливия човек на земята. Знаеш ли , научих се да оцелявам. Твърде отдавна разбрах, че мога да притежавам твърде малко реални неща в този живот. Такъв съм се родил, постоянно на границата на нещо- на живота със смъртта, на здравето с болестта, на радостта със самотата. Когато красотата започна да се разминава с мен си дадох сметка, че тя рядко ще ме навестява. А аз съм луд по красивото. Не мога да живея без красиви неща. Тогава Бог ми помогна да докосвам красотата, която жадувам, със сетивата си, да я описвам с мисълта си и така да живея. Разбираш ли?

Стив отпи малка глътка от чашата пред себе си и я остави на масата. Силвия го гледаше и мълчеше. За миг глъчката в малкото ресторантче се промъкна между тях.

-Стив, ти имаш своя Свят-плахо наруши мълчанието Силвия.-Свят, в който винаги можеш да се потопиш след изморителния ден. Ти не можеш да останеш сам, дори когато си мислиш, че си изоставен, защото ти си по-силен от Света. Защото няма нищо по-силно от нежността. А ти я притежаваш, тя е твоят смисъл и затова ще успееш.

-Наистина ли мислеш така? Че когато не мога да имам нещата, които жадувам е достатъчно да ги докосна с римуваните мисли, които сърцето ми ще напише? Да докосвам с молив онова, което изгарям да докосвам с устни?

Силвия погледна часовника си.

- Божичко, станало е почти два. Трябва да вървим.

- Остани с мен.- помоли Стив и сам се изненада от думите си.

- Не мога- отговори Силвия и облече палтото си- Ще ме откараш ли до центъра?

Двамата мълчаливо излязоха от ресторанта, прекосиха улицата. Стив отключи колата и влязоха в нея.

“Защо се случи с мен? Защо?”, изкрещя нещо в Силвия, докато гледаше как Стив закопчава колана си и намества седалката. За миг той се наведе към нея, за да провери нейния колан и тя усети дъха му блезо до устните си. Изведнъж си помисли, че само след няколко минути ще слезе от тази кола и ще загуби дъха на мъжа, който толкова я възбужда. Две устни я докоснаха. Какво става? Иска да се отдръпне, а разтваря устни за да отговори на целувката. Една ръка се плъзва по бедрата й и докосва най-чувствителните й места.

“Спри Силвия!”, изкрещя нещо в нея и тя се отдръпна. Господи! Гори цялата.

-Толкова силно ли го искаш?-почти проплака жената.- Ще видя ли щастие в очите ти, ако бъда твоя сега? Ако ти позволя да правиш любов с мен? Ще те направя ли щастлив?

- Ти ме правиш щастлив дори само с присъствието си- отговори Стив.

-

-Вълшебнико, ще съжалявам за това, което правя!- простена Силвия и устните й се разтвориха. Езичетата се преплетоха в огнен танц. Ръцете на Стив събличаха палтото й. Те стояха като две деца в средата на малката, но чиста и топла хотелска стая и огледалото, прикрепено на вратата на банята отразяваше тяхната игра.

-Стив, това, което правим е грешка.

-Да, вероятно. Изневеряваш на съпруга си, а аз на жена си.

-Не само за това. Не само.

Стив се отдръпна и я погледна в очите.

-Знам че е грешно. Грешно е да правя любов с жена, която означава всичко за мен, след дванадесет години самота. Грешно е да се подчиня на нещо съкровено, мечтано и желано. Грешно е да те открадна за няколко мига от съпруга ти, за да бъдем щастливи.

-Престани! Моля те!

Две едри сълзи се отрониха от очите на Силвия. Сърцето й плачеше. За Стив или за нея самата? Не знаеше. Това смути Стив. Той се огледа неспокойно. Едва сега забеляза, че стоят прави в средата на стаята. От колко ли време?

-Не плачи, моля те, не плачи!-прошепна той и прегърна жената.

-Не те съжалявам Стиви, повярвай ми!

Стив галеше косите и с цвят на жарава, раменете й, целуваше устните й. После ръцете му се плъзнаха под блузата й. Изведнъж Силвия се отдръпна. Стив я погледна вцепенен. Тогава тя бързо съблече блузата си, след нея златисточерния дантелен корсаж, после разкопча панталоните и ги събу. Още няколко мига и тя стоеше пред него само по черни гащички от коприна и дантела, изящна като русалка, и с блестяща бяла кожа. Невинна, като дете, с излъчване на богиня, тя го покори. Стив я гледаше и не можеше да помръдне. Възбудата беше парализирала сетивата му. Погледът му докосваше щръкналите връхчета на нежните й гърди. Те потрепваха. Той погали раменете й и усети как кожата настръхва под пръстите му. Плъзна ръка по плоския й корем и я спря върху тайнствената черна дантела, прикриваща триъгълника на желанията.

-Господи!Колко си красива!- прошепна Стив и я притисна до себе си плахо, като че жената в ръцете му беше изящна ваза от крехък порцелан, която се страхуваше да не счупи.-Не, не бих могъл да те нарисувам с думи. Истинска ли си? Не мога да повярвам.

-Нали ме желаеше, глупаче мило?- каза момичето и се усмихна.-Ето, сега съм твоя. Вземи ме! Поведи ме към върха на съвършенството!

В миг страстта се отприщи. Любов и желание се сляха. Стив не можеше да ги удържи. Те извираха от недрата му като лава. Усещаше, че трудно контролира тялото си. Той докосна Силвия, обсипа с целувки тялотой, лицето й, ръцете й. После я вдигна на ръце и внимателно я сложи върху леглото. Жената разкопчаваше ризата му. Сетивата му не можеха да възприемат нищо друго, освен красотата пред очите му. Той галеше най-съвършеното тяло, което беше виждал някога, най-желаната жена в целия Свят. Бе докоснал мечтата си. Нежността го заливаше като водопад. Жената под него го отговаряше на ласките му. Тя танцуваше в ритъма му най-съвършения танц на любовта.

Стив внимателно свали дантелените гащички на жената и погали с пръсти клитора й. Силвия простена и потръпна в ръцете му. Той галеше гърдите й, целуваше бедрата й. Покриваше с нежността на устните си всяко милиметърче от възбуденото й тяло. След няколко мига езикът му проникваше във влагалището й, а устните му галеха набъбналия й клитор. Дълго и нежно той я любеше с език,соковете й се стичаха в устата му като вълшебен еликсир. Тя стенеше. Тогава той бавно проникна в нея. Горещи вълни го заляха при сливането на плътта. Невероятното се бе случило. Сърцето му се отвори. То беше намерило своето вълшебно момиче и сега търсеше неговото сърце, за да заплува с него в океана от чувства. Напуканите му устни рисуваха мечтаната нежност. Крехка  и чиста, безкрайно красива, тя беше дошла при него, за да му подари остатъка от щастието, с което го заливаше от месеци. Хиляди камбани забиха в него. Любовта го поглъщаше. Това съвършено тяло, което моделираше, воден от чувствата и ритъма на желанията си го беше покорило напълно.

-Добре ли ти е сега? Искам да ти е добре. Чуваш ли?-стенеше Силвия, притискайки го силно към себе си, сякаш опитваща се да го погълне.

После двамата се впуснаха в неудържимия галоп на страстта. Любов, нежност, желание и страст се сляха в огнетото кълбо на екстаза. Отдръпнаха се едва когато червените огньове бликнаха в съзнанието им, небето се зазтвори и хиляди звезди се посипаха отгоре им. Тогава дойде умората. Топла и сладка.

-Щастлив ли си ?- попита Силвия и се сгуши в мъжа.

-Моето вълшебно момиче. Колко дълго те търсих!-възкликна Стив и целуна гушката й.- Обичам те!

-Не говори за обич, моля те! Аз не вярвам на тези думи много отдавна. А и ти имаш твоето вълшебно момиче. Това не съм аз…

Стив затвори с устни устата й. Той не искаше петънца по Слънцето, което му бе донесло щастието. Искаше този миг да не свършва никога.

  • край-

Търсене
Bukvite\Буквите
Препоръчано от книжарница "КНИГИТЕ"
Дивата магия: Обетът
Конкурси на Фондация "Буквите"