БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Последният лист (пиеса по разказа на О'Хенри)

Пламен Станков Глогов (sarcomadroll)

Раздел: Подражания/Пародии  Цикъл:

Последният лист

 

(пиеса)

 

по разказа на О’Хенри

сценична адаптация: П. Глогов

в пиесата са използвани стихове от големия български поет Никола Инджов

препоръчителна музика: откъси от “Симфония на скръбните песни” от Хенрих Горецки

Приблизително времетраене: 40 минути

 

Участват:

 

Сюзан- художничка

Джоан- художничка

Доктор Суалоу

Берман- художник

 

Сцена пред завесата- легло, 1 стол (срещу леглото), 1стол (до леглото), 1 статив, 1 стол до статива, малка масичка с палитра и четки.

 

Сцена първа: Прегледът

 

 

 


ОСВЕТЛЕНИЕ: Пълен Мрак

 

 

 

 


 Завеса пред листата: ЛЕКО  ОТВОРЕНА

 

 

Музика В тъмнината се чува женски глас, който брои

Песен 1-ва 

 

Гласът на Джоан:    23...

            Никога няма да бъда на 23...

 

             22...

            Става ли по-пуст света, ако някой умре?

 

             21...

                                    Есен идва отвсякъде

                                    като спомен за цвете идва

                                    много тихи неща

                                    в погледа ще се повторят...

 

ОСВЕТЛЕНИЕ: Силно. Прожектор (постепенно просветлява)

 

Постепенно се развиделява на сцената и се открива стаята на двете художнички. Доктор Суалоу  преглежда Джоан. Тя изглежда отнесена. Гласът продължава…

 

Гласът на Джоан    20...

Искам сняг в планината високо

искам ясност в ума

минзухар в шепата осеверена

а над пътищата летят жерави...

 

Песен 1-ва  спира постепенно

 

Докторът (укорително): Г-жице Стейнър, казвате, че от три дни не се чувствате добре...трябваше да ме извикате по-рано, боя се, че състоянието Ви е доста влошено!

 

Джоан: Съжалявам, докторе, мислех, че е обикновена настинка, със Сю ни се отвори доста работа тези дни и не успях да...(закашля се силно)

 

Докторът (нежно я притиска към постелята): Не говорете, госпожице, не бива да се напрягате излишно, всяко усилие може да  причини още по-големи проблеми на здравето ви. Сега ще си почивате и ще мислите само за приятни неща, обещавате нали? (хваща ръцете й)

 

Джоан кимва с тъжно и се отпуска, загледана към завесата

 

Докторът (приключва прегледа и поглежда към Сю): Г-жице Валодон, бихте ли ме изпратили?

 

Сю кимва

 

(двамата си говорят до завесата)

 

Докторът: Болната г-жица роднина ли Ви е?

 

Сю: Не, докторе, срещнахме се  за пръв път преди около 4 месеца, аз съм от Мейн, а Джоан е от Калифорния. Запознахме се в една гостилница на Осма улица (с тъжна усмивка) и се оказа, че възгледите ни за изкуството, салатата от цикория и широките женски ръкави съвпадат напълно... от там решихме да продължим заедно нататък…

 

Докторът (усмихва се леко и кимва): Видях статив в стаята, коя от вас е художничка?

 

Сю: И двете, г-не…или поне имаме голямото желание да бъдем признати за такива…Докторе, Джоан, тя ще се оправи нали?

 

Докторът: Ще бъда откровен с Вас, г-жице, виждам че сте прям и позитивен човек…Вашата приятелка има пневмония…тази болест не прощава дори на едри мъже, а тя е крехко момиче…но сега всичко зависи от вашите грижи…

 

Сю: Аз ще се грижа за нея като за моя сестра…

 

Докторът: Необходима е силна храна, лекарства...не съм сигурен, че вашето материално положение в момента би могло да ви позволи да набавите всичко…

 

Сю: Не се безпокойте, това е мой проблем, вие само ми кажете, какво трябва да взема.

 

Докторът: В такъв случай идете в аптеката и поискайте да ви дадат от това…Но има и друго нещо, по-важно…вероятността човек да се пребори с болестта е нищожна, бих казал 1 към десет… приятелката Ви трябва да има воля за живот. Както цинично се изразяват някои мои колеги- вземе ли болният страната на гробаря, всички лекарства са безсилни. А тя вече е решила, че няма да я бъде…Да я гнети някаква мисъл?

Сю: Ами.... беше си наумила, че един ден непременно трябва да нарисува Неаполитанския залив.

Докторът: Да рисува? Глупости! Не я ли измъчва нещо по-сериозно - мисълта за някакъв мъж например?

Сю: Мъж ли? Нима един мъж заслужава... не, докторе, няма такова нещо.

Докторът: Така, значи това е просто безволие. Аз ще направя всичко, на което науката - в мое лице - е способна. Но щом пациентът ми започне да брои каретите на погребалното шествие, аз приспадам петдесет процента от лечебната сила на лекарствата. Ако направите така, че поне веднъж да ви попита какви ръкави ще се носят тази зима, гарантирам ви двойно по-голяма вероятност да се оправи. Довиждане госпожице, ще мина отново след два дни.

 

Сю: Благодаря сърдечно, докторе, ще се погрижа за всичко точно както ми казахте. Довиждане!


Докторът си тръгва. Музика, Сю е тъжна, очите й се насълзяват, но се старае да добие бодро изражение. Тя отваря леко завесите (като пердета на прозорец).

 

Завеса пред листата: МАЛКО  ПО-ШИРОКО СЕ  ОТВАРЯ (отвора на завесите да не надминава разперените  ръце на Сю)

 

 

Сцената е празна само високо над нея се увива една лозница с дузина листенца на нея.

 Песен 1-ва 

 

 

Сцена 2 : Броенето на Джоан
 

Влиза със смела крачка в стаята на Джонси, като си подсвирква и тананика някакъв шлагер.
Джонси лежи почти незабележима под завивките, обърнала глава към прозореца. Сю си мисли, че е заспала и престава да свири. Тя наглася статива и се залавя да рисува скица.
До ушите и достига като шепот гласът на Джоан. Тя гледа през “прозореца” и брои – в обратен ред. Преди всяко число един лист от лозницата се отронва…

Джоан: 19...

 

Като спомен за цвете идва

есента.

 

Сю: Джоан?

 

Джоан: Всяка страна е цвете...18...

 

Сю: Какво има мила?

 

Джоан: Ти говориш Холандия, аз-лале

             Ти сънуваш Испания, аз-карамфил

             И запомних така Финландия

             като лилия на снега през август...

             17...16...


Обезпокоена, Сю поглежда към прозореца.

 
Сю: Какво рецитираш?...Виждаш ли нещо там?

 

Джоан:...15...

              Роза бие в гърдите ми и в роза живея

              земята вече е есен...


Сю: Ти бълнуваш. Там има само сива стена...

Джоан (поклаща глава): 14...13…Сега падат по-бързо…Преди три дни бяха близо сто. Главата ме заболяваше да ги броя. А сега е много лесно. Ето още един. Останаха само 12.

Сю: Какво 12, мила? Не разбирам...

Джоан: Листа. На лозницата. Когато падне последният, ще си отида и аз. Знам си го от три дни. Докторът не ти ли каза?

 Край на Песен 1-ва 

Сю (с лъжлива бодроств гласа): За първи път чувам такава глупост! Какво общо имат листата на старата лозница с твоето оздравяване? А ти толкова обичаше тази лозница, немирнице. Я не се вдетинявай! Та докторът ми каза тази сутрин, че ще оздравееш скоро... чакай, как каза точно? Че вероятността е десет на едно. Да не мислиш, че когато се возим на трамвай или минаваме край новострояща се сграда вероятността да останем живи е по-голяма? Опитай сега бульона и остави твоята Сюди да завърши илюстрацията си, че да може да я пробута на редактора и да купи вино на болното си дете и свински пържоли за собствения си търбух.

Джоан (слабо): Безсмислено е да купуваш повече вино…Ето, отиде още един. Не, не искам никакъв бульон. Останаха само 11. Искам да видя как ще се отрони и последният, преди да се стъмни…Тогава ще си отида и аз.

Сю: Джонси, мила, обещай ми, че ще затвориш очи и няма да гледаш през прозореца, докато не завърша илюстрацията. Утре трябва да я предам. Нужна ми е светлина, иначе бих спуснала завесите.


Джоан (студено): Не можеш ли да рисуваш в другата стая?

Сю: Предпочитам да стоя при теб. И освен това не искам да се вторачваш в тези глупави листа.

Джоан (затваря очи и се обръща към публиката): Кажи ми, когато свършиш…защото искам да видя как ще падне последният. Омръзна ми да чакам. Омръзна ми да мисля. Ще ми се да се отърва от всичко и да полетя надолу, надолу, като някое от тези нещастни, уморени листа…

Сю (угрижено): Помъчи се да заспиш. Аз трябва да повикам Берман за модел, за да нарисувам стария златотърсач отшелник. Ще се върна след минутка. Ти не мърдай през това време…

Излиза, понечва да затвори завесите , но вижда, че Джоана се е обърнала на другата страна и не гледа към прозореца. Щом Сю напуска сцената, Джоан се обръща и вторачва поглед в прозореца. Над нея пада мрак, само лозницата е осветена.

 

ОСВЕТЛЕНИЕ: Слабо. Сумрак. Само лозницата трябва да е осветена от 1 прожектор
 Песен 1-ва 

 

Джоан: 10...

              Много тихи неща

              в погледа ще се повторят...

 

Листата (шепнат): Ела при нас, Джоан...ние сме тук долу…слез при нас…откъсни се и слез тихо…

(изправя се от леглото и тръгва към тях като в сън)

 

Джоан:

             9...

             Искам сняг в планината високо

             в бяла люлка вихрушка да ме люлее

             сняг в дланта

             сняг на плещите

             към селце да вървя сред виелица

             и да стигна среднощ

             като в център за бърза помощ

 

Листата: Джоан...тръгни си с нас, стани една от нас...

              

              (джоан танцува с листата)

 

Джоан: 8...

               Искам ясност в ума

               на софрата да седна и вино

               с дъх на дюля и цвят на памид да отпия

 

              7...

              искам дума добра

              искам мама, когато бе трийсетгодишна

 

              6...

              от умиращите си тръгвам,

              но от живеещите си отивам...

 

             (Джоан се връща и ляга уморена в леглото си)

 

             5...

 

             Минзухар в шепата осеверена донесох

             Есен идва отвсякъде

             Есен идва...

            

             4...

 

             А над пътищата летят жерави...

 

             (Джоан се връща в леглото и заспива)

       

ОСВЕТЛЕНИЕ: Слабо. Сумрак. Слаба Светлина озарява стаята, но не сочи директно в лозницата.

     

 Край на Песен 1-ва 

 

 Появяват се Сю и старият художник Берман


Берман (силно към Сю пред завесата): Какфо? Как е фъзможна такава глупост - та умреш, сащото листата пада от проклета лосница!

 

Сю: Тихо, Берман, ще я събудите с вашите викове!

 

Берман: Са пърфи път чува такава клупост. Не, не шелая та ви посира са фаш клупаф отшелник. Как топуснахте да си напие в клава такова нещо? Ах, коркото момиче!


Сю: Тя е много болна и отслабнала и от температурата й идват някакви болезнени и странни мисли…рецитира стихове…

 

Берман: Стихове, какви стихове…Защо?

 

Сю: Не зная, тъжни стихове, пълни с болка…Тя каза “роза бие в сърцето ми и в роза живея…”

 

Берман (сериозен): “… земята вече е есен…”

 

Сю: Вие знаете това стихотворение! Какво означава то?

 

Берман: Нищо, глупави рими, есента си дошла, впечатления…досадни, празни думи за сбогуване…Не бива да учи това, не бива да го приказва сега…да брои също не бива Разбирате ли! И ние с вас не трябва да се рисуваме сега!

 

Сю: Добре, господин Берман, щом не искате да ми позирате, недейте. Но ако искате да знаете, вие сте един отвратителен стар... стар дърдорко.

Бергман: Шенски рапоти! Кой касал, че няма да ви посира? Та фърфим. Идвам с фас. Половин час кофоря, че искам да ви посира! Поше мой! Как моша това хупаво момише да се располее. Етин ден ще нарисувам мой шедьовър и всички ще се махне оттук. Та, та!

Сю: За него ли пазите онова празно платно на статива си? Ако не побързате, скоро няма да имате нужда нито от него, нито от боите, нито от вдъхновение…за изкуството всеки миг е ценен Бергман…

 

Бергман: млати клупости това…микът е ценен за онси, комуто е отреден, за никой трук. Милото момиче саспало…красиво лице тънки пръсти на анкел…бедно дете..бедно!


Сю: Ш-шт! Погледнете…

 

Песен 2-ра

 

Пристъпват до прозореца и със страх се взират в лозницата. На нея има три листа. После се споглеждат, без да продумат. Навън започва да вали дъжд. Сю НЕ затваря завесите, Берман сяда тихо на един стол и започва да позира, държейки сито като златотърсач…

Музика. Настъпва мрак на сцената. В мрака се чува кашлицата на Джоан. И после бавно се развиделява

ОСВЕТЛЕНИЕ: Пълен мрак (постепенно се стъмва)

 

 


Сцена 3 Завеса пред листата: Затваря се плътно в тъмното

 

Пробуждането

 

 


ОСВЕТЛЕНИЕ: Светло (постепенно се развиделява)

 

Джоан отваря очи и вижда Сю, задремала на стола пред статива
 

Джоан (немощно): Сюзан…

 

Сю (ведро): Хей ранобуднице, стресна ме!

 

Джоан: Би ли отворила завесите...

 

Сю (ведро): Според мен ти трябва още сън, цяла нощ не си мигнала от тази кашлица, хайде поспи…аз ще приготвя нещо вкусно за хапване…

 

Джоан (настойчиво): Моля те, отвори ги, искам да погледна навън!

 

Сю (прави се, че не чува): Виж картината е готова, измъчих клетия Берман, докато я нарисувам…харесва ли ти?

 

Джоан (гледа “през” картината към затворения прозорец): ...Сю…моля те!


Сю прехапва устни, оставя покорно картината  и отваря плахо завесите

 

 

  Завеса пред листата: Отваря се не много широко

 

 

На лозницата се вижда един лист

Джоан (с вяла изненада):  Това е последният…Бях сигурна, че нощес ще падне. Какъв вятър духаше само! Но той ще падне днес и тогава ще си умра и аз.

Сю (въздъхва и отива до нея): Боже мой! Помисли поне за мен, щом не искаш да мислиш за себе си. Какво ще правя без теб? Джо, отговори ми!

Джоан (с усмивка) : Остави ме Сю, просто ме остави, не се занимавай с мен…днес е последният ми ден. Ще мине бързо като песен…като онази песен на която за първи път танцувах с момче и никога не чух отново…има толкова много неща, които няма да видя и чуя отново, толкова неща които не ще нарисувам...

 

Сю: Джо, не говори така, Джо ти ще се оправиш, чуваш ли ще оздравееш!

 

Джоан: Ти си най-добрата ми приятелка…толкова много направи за мен, не мога да ти се отплатя, няма какво да ти оставя...

 

Сю: Не искам нищо да ми оставяш, не искам да ходиш никъде, искам само да си тук до мен! Искам да се храниш, да се смееш, да обичаш! И да не те боли нищо никога!

 

Джоан: Бих могла да се върна от…там, за да те успокоя, за да ти кажа, че не е страшно и че другият свят е по-добър, по-прекрасен и интересен като някоя от нашите картини…бих могла да опитам, но...веднъж паднали листата не могат да се върнат обратно върху клоните. На тяхно място могат само да поникнат нови, всеки от тях стаил надежда за по-добър шанс…

 

Сю: Обичам те, Джо, чуваш ли, обичам те, не се предавай…не мисли за този ужасен лист…останал там навън в студа (тя забързана затваря демонстративно завесите). Мисли за нас, за топлината която създаваме, когато сме заедно!

 

Джоан: Той ще падне още тази вечер, но аз ще почакам до сутринта, за да видя празното място…мислиш ли, че ще позная, къде точно е бил захванат върху голия клон или споменът ще изличи мястото му. Не знам защо се сетих за Бергман и неговия неначенат шедьовър…мъчно ми е за този човек…мъчно ми е за всички хора…Ще постоиш ли при мен Сю, ще почакаш ли с мен тази нощ?

 

Сю кимва. Джоан се усмихва и затваря очи…Звучи приспивна песен

 

 


Осветление: Пълен мрак (постепенно се стъмва)

 

 

 

 


    Завеса пред листата: Затваря се плътно в тъмното

 

 

 

Сцена 4: Чудото

 

 


Осветление: Светло (постепенно се развиделява)

 

 

Утринта. Сю е заспала до леглото на Джоан. Сега тя се събужда първа и предпазливо отваря завесите преди Джоана да се е събудила и тихо ахва (отвътре плисва светлина).

 

 Завеса пред листата: Отваря се и веднага след това се затваря

 

 

Джоан: Сю…завесите…отвори ги…готова съм!

 

Музика. С гръб към нея Сюзън отваря завесата и се отдръпва с усмивка, а после отива да подгрее супата…

 

Завеса пред листата: Отваря се широко (отвора на завесите да не надминава разперените  ръце на Сю)

 

 

Листът все още си стои на мястото.

Джонси се изправя на лакти и се взира мълчаливо, смаяна, загледана в него.

 

Джоан: Сю, виждаш ли това, което и аз виждам? Листът не е помръднал от вчера и си стои където си беше.

 

Сю: Не мисля, че това означава нещо за теб. Ако беше силна като него досега щеше да си поискала да опиташ от супата ми, но не ти явно си търсиш повод да се разделиш с този живот. И с мен разбира се! Ако този лист се задържи съм сигурна, че ще си потърсиш друго извинение, за да се оставиш да те надвие една нищо и никаква болест!…Не бях мислила, че може да си такава…егоистка! 


Джоан (смутено): Сю, не ми се сърди аз…аз бях непослушно момиче. Този последен лист, изглежда, остана, за да ми покаже колко съм лоша. Грехота е човек да иска да умре. Сега те моля да ми простиш и да ми дадеш малко бульон, а после...май че ми се пие мляко... с портвайн... Или не, дай ми първо огледалото, а след това ми подложи възглавници, че да мога да седна в леглото и да те гледам как готвиш.

Ведра музика. Сю се усмихва и идва до нея с една чиния и я храни

Джоан: Сю, надявам се един ден да нарисувам Неаполския залив!...Ама и ти с мен, нали!

Сю: Разбира се, глупаче, а навсякъде по света хората ще се надпреварват да ни дават поръчки…

 

 

Джоан: ...и в един момент двете няма да можем да им смогваме и ще си вземем ученици, които да рисуват вместо нас

 

Сю: Да, а ние само ще подписваме картините…Джоан Стейнър и Сюзан Валодон

 

Джоан (ентусиазирано): може да използваме псевдоними за по-тайнствено- Джо-анже и Сю-вало

 
(двете се смеят)

 

Гласът на доктора

Край на песен 2-ра (постепенно затихва)

 

Доктор Суалоу: г-жице Валодон! Г-жице Валодон вкъщи ли сте?

 

Сю: Това е доктор Суалоу, идва да те види

 

Джоан: Сю…почакай!...Нали… не изглеждам много зле?

 

Сю (с усмивка). Ти си едно много красиво момиче има само един начин да загубиш красотата си и то е ако се погубиш ти самата. Обещавай ми, че повече никога няма да ти идват подобни мисли? Обещаваш ли?

 

 Джоан кимва. Сю въвежда доктора.

 

Сю: Доктор Суалоу заповядайте!

 

Доктор Суалоу: Не мога да повярвам, това ли е нашето болно момиче! И тази празна купичка е нейна, преполагам. Няма по-голяма радост за един лекар от това да види как пациентът му се храни с охота.

 

Джоан (шеговито): Опитайте от лековитата пилешка супа на Сюзан докторе, може да я препоръчате и на други ваши пациенти, разкошна е!

 

Докторът: Задължително ще я препоръчам! Вие сте във възхитителна форма…бих искал да остана край леглото Ви с часове и да ви се удивлявам, но  за съжаление няма да мога да се задържа дълго тук...ако позволите г-жице (преглежда я набързо), а виждам, че вече не е и толкова необходимо…най-страшният етап от болестта е преодолян, сега Ви е необходимо само да се възстановявате…Мили дами, извинете ме че ви напускам така бързо, но за съжаление ме очакват и други пациенти.

 

Джоан (весело): Надявам се да наминавате и занапред, докторе, но не по такива поводи. Винаги сте добре дошъл!

 

Докторът: Приемам поканата Ви на драго сърце, госпожице Стейнър, г-жице Валодон?

 

Сю го изпраща до вратата

 

Докторът: Промяната в нея е забележителна...направо не е за вярване!

 

Сю: Още веднъж ви благодаря за помощта, докторе!

 

Докторът: Моля Ви госпожице, заслугата за излекуването й е изцяло ваша. Поздравявам Ви, вие сте изключителна жена, успяхте да възвърнете духа й…това й помогна да не се предава…това и още едно нещо, което, мисля, ще трябва да й кажете сама, когато прецените…

 

Сю: Какво е то, докторе?

 

Докторът: Отнася се до вашият възрастен съсед- художникът г-н Берман, моля Ви, госпожице Валодон, елате с мен…

 

Песен 3  Звучи до края на представлението!!!

 

Тиха музика започва.  Сю се връща сама, лицето й е угрижено, в очите й има сълзи, тя държи едно платно в ръцете си и се доближава до леглото на Джоан. Платното е цялото в рисунки на листа, на него зее дупка с формата на лист.

 

Джоан (унесено): Листът още си седи там…а идват слънчеви дни…Докторът е много мил, нали Сю?… какво има Сю, каква е тази картина, която носиш?

Сю сяда на леглото:   Трябва да ти кажа нещо, бяла мишко. Господин Берман е починал днес в болницата от пневмония.

 

Джоан (смаяна): Пневмония! Какво говориш, не знаех изобщо, че е бил болен...нали ти...? Бедният! Господи!...

 

 

Сю: Докторът ми каза че се е разболял само преди два дни. Сутринта на първия ден портиерът го намерил долу в стаята му почти в безсъзнание. Обувките и дрехите му били вир вода и студени като лед. Никой не можел да си представи къде е ходил в такава ужасна нощ. После намерили един фенер, който все още горял, стълбата, взета от мястото й, няколко захвърлени четки и една палитра с жълта и зелена боя и... Я погледни през прозореца последния лист на лозницата. Не ти ли прави впечатление, че той едва трепти, едва помръдва на силния вятър? Да, мила, това е шедьовърът на Берман - нарисувал го е в онази нощ, когато се е отронил последният лист.

 

Двете се прегръщат.

 

Осветление: Пълен мрак (постепенно се стъмва)

 

 

Стъмва се всичко Музиката се усилва.

 


    Завеса пред листата: Отваря се широко, почти до края на сцената, за      да се види как излиза художника и статива му как грее

 

 

 

Човек с газен фенер се качва по стълбата в мрака и закача обратно на лозницата последният лист. На слизане по стълбите фенерът му угасва. После сцената остава празна и част от светлината осветява високо горе листът на лозницата и същевременно прозира долу през изрязания процеп в картината поставена на самотния статив.

 

 


2009-03-23

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)