БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Ю. ЯКИМАЙНЕН - МОИТЕ ПОЛОВИ КОНТАКТИ С НЛО - 1 част

Любомир Георгиев Занев (любомир)

Раздел: Преводна проза  Цикъл: ЮРИЙ ЯКИМАЙНЕН - МОИТЕ ПОЛОВИ КОНТАКТИ С НЛО

ВЪРВЯХ ПО ГЛУХ ГОРСКИ ПЪТ. Внезапно пред мен се появи една ослепително красива жена. Беше по-висока от мен почти с цяла глава, а косите й светеха.

- Ела с мен, - промълви тя, - искам да прекарам вечерта с теб..

            И ме покани в кацналата наблизо летящата чиния сред пирамидалните хвойнови храсти, която  в лъчите на изгряващото слънце постояно променяше цвета си:  ставаше ту аметистова, ту пиритова, ту малахитова..

            Качихме се по стълбата в жилищния отсек, минахме по коридор, който ми напомни за филма „Соларис”, или, може би, за „Междузвездни войни” ,само че тук в звездолета всичко беше, разбира се, много по-дизайнистично и фантазно, в сравнение с бедното съветско филмче...

От илюминаторите бе възможно да се наблюдават пейзажи, които  отвътре ми се струваха абсолютно различни. Растенията като че ли бяха  тропически, а  цветята - с гигантски размери и над всичко това се рееха огромни птици, водни кончета и мушици мутанти. Вятър свободно проникваше през процепите, но  се създаваше впечатление, че тук няма никакви отвори, никакви пластмаси или стъкла изобщо...

Минахме през една разкошна библиотека, една видеотека и през още една напълно непонятна за мен „-тека” и се спряхме на прага на спалнята.

            Стените и тавана изобразяваха звездния кош – мигаха светлинки и всичко се въртеше. Главата ми се замая, а жената ме побутна напред...

Цялата непрогледна нощ ме обвиваше нещо разтегливо. В ушите ми звучеше музика, наподобяваща органната, която понякога преминаваше в съскане, в някакво бълбукане и като че ли - в грухтене..

            На сутринта се събудих бодър и свеж, усмихвах се, но когато си отворих очите, първото, което видях бе, че лежа в разбутана купа сено, а редом до мен сумти и мляска огромна отвратителна мъхната гъсеница. Забелязах още, че тя имаше на корема си множество кървави, лъхащи жарава отвърстия и джонги, от които изтичаше бяло-розово-жълта течност...

     Че като
 подскочих, спънах се, паднах, побягнах, тъй както си бях - без гащи. На стъкло ли, на желязо ли – разрязах си петата. Дотърчах до градините и после, пълзейки на четири крака с кървяща рана по междата, по междата, криейки се в картофената нива или сред цвеклото, дотътрих се до къщурката в края на селото, или да я наречем виличката, в която бях на почивка тогава в едно отдалечено селце, прехвърлих се през плета, вмъкнах се през прозореца и до вечерта под кревата траках със зъби...

оригиналът:

 
Я ШЕЛ ПО ЛЕСНОЙ ДОРОГЕ. Внезапно появилась женщина удивительной красоты. Выше меня, наверное, на целую голову, волосы ее светились.
       - Пойдем, - сказала она, - я хочу провести сегодняшний вечер с тобой…
       Она пригласила меня в летающую тарелку, что стояла неподалеку, среди пирамидальных можжевельников, и в лучах заходящего солнца меняла окраску: то становилась аметистовой, то пиритовой, то малахитовой…

       Мы поднялись по лестнице в жилой отсек, прошли по коридору, напомнившему мне фильм «Солярис», или, может быть, « Звездные войны», только внутри настоящего звездолета, все выглядело, конечно, дизайнестее и фантастичнее…

       Из иллюминаторов открывались широкие виды, однако они изнутри представлялись совершенно иными. Растения напоминали тропические, цветы достигали неимоверных размеров, и реяли над всем этим гигантские птицы, стрекозы и мотыльки. Струились бурные реки, низвергались с высот водопады, вдалеке красовались горные пики. Ветер свободно мог проникать сквозь проемы, и казалось, что не было никаких отделяющих пластиков или стекол совсем…

       Миновали роскошную библиотеку, видеотеку, еще какую-то мне совершенно непонятную «теку», и остановились на пороге спальни.
       Стены, потолок в виде звездного купола, мерцающие огни – все вращалось. Голова моя закружилась, женщина подтолкнула меня вперед…

       Всю непроглядную ночь меня обволакивало что-то тягучее. В ушах звучала музыка похожая на органную, иногда, правда, переходившая в шипение, какое-то бульканье, хлюпанье…

       Утром я проснулся бодрый и свежий, я улыбался, но, когда я открыл глаза, то первое, что увидел – я лежу на развороченном стогу сена, а рядом со мной сопит и чмокает, и кряхтит огромная отвратительная мохнатая гусеница. Я заметил, что у нее на брюхе множество пышущих жаром отверстий и ссадин, из которых вытекает беловато-розовато-желтоватая жидкость…

       Я попятился, споткнулся, упал, побежал, как был без штанов. Проколол, то ли стекляшкой, то ли железкой ногу. Доскакал до огородов, и ползком-ползком, по меже, стараясь укрыться в картофельной или свекольной ботве, добрался до своей крайней хаты или избы, или, если угодно, фанзы, поскольку я отдыхал тогда в некой отдаленной деревне, перемахнул через плетень, влез в окно, и до вечера под кроватью стучал зубами.




 


2009-03-07

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)