БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


метафора на едно време

Пламен Димитров Парнарев (парнар)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Навън небето е леха,

която се катери по дърветата…

Тъй цветна и прозрачна…Свобода…

с ухание на нощно цвете.

Наднича слънцето-хлапак

в очите на прозорците

отсреща.

И дяволски прилича

на луна.

Сред тази стъклена безбрежност.

 

Там

ти

остана…

В пясъка на Вчера.

На този бряг.

В солената мъгла.

На плажа вятърът заспиваше в чадърите

(отшелниците на брега).

А в мене дяволът прогледна…

с едното си добро око.

От скръбните муцуни на дърветата

към нищото на моя дом.

Забравил на съня ти трепета

в реката жива на плътта…

Там

ти

остави…в пясъка на Вчера

едно усещане…

                 за свобода.

Сред тази стъклена безбрежност

небето бе една леха…