сезонно

узряло ми е някак
за поезия
се искат млади листчета и пъпки
а моите листа жълтеят есенно
в предчувствие за сняг потръпвам

и ферментирал ми е някак сокът ми
не мога
да се влюбя безрасъдно
от обещанията до едно неспазени
пчелите в плодовете ми изтръпват

и тихо ми е някак
чакам зимата
а пиша вече края на романа си
слани от корените ми превзимат ме
но да изсъхна още ми е рано  

Публикувано във в-к Уикенд 25-31 август 2012
 

Търсене