БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Намерено в Recycle Bin-а

Павлина Гатева (670301)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:

      Драга ми приятелко Нати,

      Когато открих онзи литературен сайт, целта ми първоначално беше да публикувам романа, който написах. Не смеех обаче, защото съдържаше много болезнена за мен история. Един човек, когото много, безкрайно много обичах, почина и бях написала този роман, за да съхраня, преди да ми е изветрял мозъкът, всички прекрасни моменти, които бяхме преживели. Започнах първо да пускам стихчета. Исках да се ориентирам.
      С Кралския започнахме кореспонденция в стихотворна форма. Той беше един от хората, които ме коментираше. След като първоначално се поопознахме, реших да се престраша и да му изпращам главите от романа за мнение. Той ми каза, че ако някога някоя жена напише такива неща за него, би бил най-щастливият мъж на света. Дори ми предложи заглавие, не си спомням какво, но доста помпозно и аз го отхвърлих. Спомена, че в живота му имало човек, който също трагично загинал, и когото той дълго време оплаквал в сонети, така че прекрасно ме разбирал. Дори ми изпрати един такъв сонет. Добих смелост и започнах да публикувам главите от романа.
     Междувременно кореспонденцията ни беше все така активна. Аз му разказах много неща за себе си и постепенно и той се откриваше пред мен. И аз все повече и повече се влюбвах в този човек. Всички неща, които публикувах в сайта през този период, по един или друг начин бяха свързани с него. Ами да! Мога да се влюбвам, дори без никога да съм видяла даден човек! Просто заради това, което ми разказва за себе си, и заради начина, по който ме подкрепя. 
     О, не съм се заблуждавала нито за миг, че Кралския си падал по мен! Той беше много спартански устроен човек. Доколкото го познавам, не би си позволил да се влюби! Може би още тогава трябваше да обърна внимание на думите му как някаква негова шефка го притискала с неприлични предложения? Или "какви невероятни интимни тайни" му споделяли много красиви жени?
    Колкото до себе си, изобщо не съм се и надявала... Или май бях натикала всички плахи надежди дълбоко в подсъзнанието си. Бях приела нещата такива, каквито са. Единственото, което си позволявах през последните месеци, беше да подписвам писмата със: "Прегръщам те, ако позволиш", а той отговаряше: "Приемам, че това е чисто женска реакция".
     Оказа се, освен това, и че ми е колега. Така че можехме да обсъждаме много по-широк кръг теми! На практика - всякакви. Той беше много ерудиран, пътуваше непрекъснато по света, знаеше няколко езика, включително и латински, интересуваше се от история и изкуство. А, попадайки в един форум по интернет, разбрах, че е и един от редките и много уважавани специалисти в неговата област. Това ме изпълни със страхотна гордост! Да не говорим, че беше един от най-добрите поети, недостижими (според мен), но никога не съм се съревновавала с него. Дори ме беше страх да го чета.
     Половин година откакто бях в сайта, и се появи Бюти. Тя започна да ме атакува по всевъзможни начини във връзка с романа, който отдавна бях публикувала в този сайт, та дори и го бях забравила. Бил аморален, според нея, и настояваше да го изтрия. Почувствах се несигурна. Отново се допитах до Кралския. Той ме окуражи да не се поддавам на провокации.
     Разривът настъпи на рождения му ден. Посветих му пътепис. Не някакво си инфантилно стихотворение. Та той е един от най-добрите поети, смея ли да се меря с него!  Докато за прозата ми бяха казали, че е добра. Пуснах и поздравление в сайта по този повод. Реакцията му бе светкавична, груба и безпардонна. Приличаше на юмрук в лицето. "Привет, Календарна!" Никога не ме наричаше по име. Винаги ми измисляше ново във всяко от писмата. Много хора го познавали тук, така че как съм смеела да афиширам някакъв по-особен тип отношения! Направо не можех да повярвам! На бележките ми отговаряше едва-едва и през стиснати зъби. Написах писмо на админите. Обясних им, че Кралския ми се е разсърдил, че съм го поздравила, и го помолих да го махне от календара с честитките. Админът първоначално каза, че молбата ми е необичайна и не може да я изпълни. После обаче се съгласи и го изтри оттам. Естествено, това не подобри отношенията ни. Бях загубила по най-необяснимия за мен начин един от най-добрите си приятели! Направо се побърках. Не можех да спя, на можех да ям, отслабнах с няколко килограма, събуждах се посред нощ, плачейки. Когато го виждах в сайта, бях свикнала да му изпращам бележка с поздрави и той ми отговаряше. Сега изведнъж трябваше да изпращам по няколко, за да ми отговори: "Не е нужно да ми пращаш бележки да си видя пощата! Ще ти отговоря, когато мога!".
     От форума има едно място - вероятно вече си го открила, в което се вижда кой е онлайн и какво прави в момента. Не беше трудно да видя на няколко пъти, докато с нетърпение очаквах от него отговор, как той пуска бележка или чете бележка. Естествено, не на мен! Разменяше си бележки с Безнадеждна!
     Разпитах тук-там за Безнадеждна и познай какво! Оказа се, че като житейска съдба, като социален статус, като възраст дори тя е някакво мое социално копие! Ами да! Мъжете обикновено се привличат от един определен тип жени - казал го е още Морис Дрюон! Винаги съм се уверявала в правотата на това твърдение!
     Написах писмо на Безнадеждна (ама че съм глупачка!), описах й цялата си история, така както го правя и на теб, и я помолих да ми каже дали поддържа връзка със ... Тя категорично отрече. Успокои ме. Каза, че ми била приятелка. Но продължавах да ги засичам, че си разменят бележки. Попитах, естествено, и Кралския. Той също категорично отрече. Аз обаче използвах много масирана психологична атака по отношение на Безнадеждна (горката жена!), използвах  и информацията, която бях получила от други източници... Не беше никак трудно да предположа от какъв характер е тяхната кореспонденция - такава, каквато беше и моята с Кралския в началото, а именно - тя му споделя болезнените си тайни, а той я успокоява, без да се разкрива. Явно психоатаката ми я е побъркала - дали заради това, че се е уплашила, че вероятно и аз съм имала достъп до тайните, които е споделяла с Кралския. Ами то си е за страх, макар да не знам и да не ме интересува какви точно са били. В паниката си тя започна да публикува личната си поща на сайта, а след това да настоява да изтрият профила й. Или моя. За профила на Кралския нищо не спомена.
     Парадоксално е, но след тази случка изпитах съжаление съм Безнадеждна. Наистина можехме да сме чудесни приятелки с тази жена! Съжалявам и за Кралския, макар че толкова силно никой не ме е наранявал. В крайна сметка единственото, за което го молех, и него, и нея, е да не ме лъжат. Ако знаеш, как шикалкавеше, докато не го притиснах! А той е от хората, които не изричат лъжи; лъжите им са мълчание. Когато сама си сглобих истината и му я казах, той си призна. Казах си: "Изглежда, че лъжата е генетично присъща на мъжете!". Да, но и жените лъжат. При това, ако питаш Кралския, той ще ти каже, че половината му мозък бил женски. Както и че най-добрите му приятели били жени. А единственото, което настоявах да ми кажат и двамата, е дали си кореспондират! Мислех си, че е ако е нещо невинно, нямаше да го крият. Той вече ме бе подменил!
     Трябва да ти кажа, че не можех да издържам на периодичните атаки на Бюти. Тя победи! Изтрих романа от сайта. И себе си изтрих.

Твоя приятелка,
Тина


2008-08-28

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)