БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Балът на самотниците

Иван Василев Богданов (Богданов)

Раздел: Литературни очерци, ЕСЕТА, ИМПРЕСИИ  Цикъл: Самотно оцеляващите

Тази нощ танцуват самотниците.
Те не се наричат така. Даже биха се обидили, ако ги наречете "сами", "самотни" или нещо друго с корен "сам".
Те не се оплакват. Повечето са дошли тук с разбити сърца - кога по рано, кога по късно. Но всички се усмихват - кой протоколно, кой да е в тон с компания, а някои даже и от сърце, или каквото им е останало от него.
Проблемите от работата са останали някъде навън. Никой не говори за пари, за гадни шефове дето пускат ръце, за оная заядлива кучка секретарката...
Тук се за да се веселят.
Тази нощ танцуват самотници. Странен танц е това. По ръцете на някои още личат белезите от халките, други са ги прикрили с пръстени.
Изтървани думи като "моя бившия", "оная гадна руса софиянка", "бащата на детето ми" разкриват нерадостния път изминат от тях.
Тази нощ са тук да се веселят, не да се оплакват от миналото. Никой от тях не гледа назад - посоката е само една - напред и нагоре.
И само леки подмятания - "аx, защо не те срещнах преди 2 години", разкриват тайната надежда, че всичко би могло да бъде по различно, по щастливо, по добро. Тази нощ танцуват самотниците. Дълъг танц ще е този Никой не ги чака, никой не бърза да се прибере.
Има само едно нещо по лошо от това да се завърнеш в празна къща - да се завърнеш в къща в която не те чакат. И стъпвайки тихо на пръсти, да чуеш "къде беше досега ма", "нямали да се омъжиш най-сетне и да ми се махнеш от главата", "прав си беше оня твоичкия дето те заряза.."
Тази нощ танцуват самотниците.
Свирете музиканти. Дълга нощ ще е тази - чак до изгрева на надеждата.
Ако настъпи за някой от нас.
2001-11-13