БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

"Времето лекува"- не се отнасяше за нея!

Tirozova (squabble)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:

Навсякъде се засичаше с него. Колкото често се надяваше да не го среща, толкова често той се появяваше ненадейно от някъде. Явно съдбата й беше такава, беше белязана, беше обречена с този човек. Обречена да го вижда, да си спомня, за всичко, свързано с него, всички мигове прекарани заедно, отново да почувсвта онази болка в гърдите си, която я задушаваше и която и напомняше колко добре се чувстваше с него. Болката, която изпитваше, дълбоко в себе си, не отминаваше. Проклинаше всичко, най-вече съдбата си. Тази орисия, от която не можеше да се измъкне. Тази орисия, която даряваше всички останали с всичко, което пожелаят и искат, а нея не. С какво тя беше по-различна от другите? Защо те получаваха всичко, а тя не? Може би, защото не спираше да проклина съдбата, която диктуваше правилата, а може би, защото така се успокояваше. Не искаше да си признае, че тя е слабата, че тя е тази, която се е превързала до безизходица. По-лесно й бе да вярва, че някой друг й го налага - съдбата. Не искаше така да продължаваше за напред, не искаше всеки път, като го вижда, да изпитва всичко това наново. Не можеше да повярва, че не бе загубила всичките си чувства към него. Всички тези чувства, които я изпълваха с щастие, всичко онова, което не можеше да се каже с думи, а трябваше да се изпита, но преди. Сега страдаше, макар и да не си го показваше. Трябваше да се пребори, но не знаеше кога точно ще победи всичко това. Явно трябваше време. Нали хората казваха:”Времето лекува всичко”. Дали наистина беше така? Силно се надяваше да е така, но вече бяха изминали пет месеца, а тя не спираше да изпитва всичко това, все още не бе се преборила. Колко време щеше да й е нужно, за да го забрави, колко по дяволите? Така си изминаваха дните. Тя излизаше с много хора, за да си отклонява вниманието. Опитите й бяха неуспешни, защото вниманието й бе заето от него и само него! Измина достатъчно време. Достатъчно, за да разбере, че животът е пред нея и че трябва да спре да вярва, че пак можеше да е с него. Та... той - Боби си имаше сериозна приятелка, та... той беше я излъгал..Как можеше да продължи да е с него и да го дели с друга. Мразяше да дели и никога не делеше! И така, мина време и тя беше се обвързала с друг човек - Адриан. Всичко започна като на шега. Той бе човекът, който щеше или трябваше да отклони „вниманието й”. Тя не го приемаше на сериозно, не искаше пак да превързва към някого.Но уви, не беше от тези хора, на които им е безразлично. С времето бе свикнала и с него. Той бе човекът, който й даваше всичко, от което се нуждаеше- радост, нежност,внимание и може би лиубов. Беше свикнала с него, беше свикнала с начина, по който й говореше:”малко гущерче”, „ сладко бобърче”, „Диуи” и т.н. Може би всичко, което казваха хората:” времето лекува” бе вярно. Дали съдбата се бе намесила, като й прати Адриан или пък не. Все още не знаеше какво бе съдба и по-точно дали да вярва в нея. Тя ли диктуваше правилата, тя ли бе тая, която я караше да страда и след това пак да е щастлива? Дали пак не бе някаква нейна уловка, дали пак щеше да я накара да страда? Така и стана. За пореден път беше се прибрала разочарована. Причината беше ясна – Адриан, човекът към когото се беше привързала до болка. Не й беше безразличен, не беше пореден, не беше идеален, беше свикнала с него, обичаше го. Всичко,което не искаше се случваше.Беше се скарала с Адриан и това я съсипваше. Мислите й бяха винаги насочени към него, всичко, което правеше, говорише и мислише беше свързано с него. Тайно се надяваше, че той ще се обади и всичко ще бъде както преди. Беше готова да забрави за своето поредно „няма”, стига само той да се обади, за да поговорат и да си изяснят нещата. Щеше да се задоволи само с това, само с едно обаждане. Едно обаждане, с което щеше да забрави всичко, което я беше наранило, но не. Така и не получи това чакано обаждане. Дните й минаваха монотонно, всичко беше свързано с Адриан и това не се премахваше.Така минаваха и седмиците. Тя не спираше да говори за него. Тя не спираше да го обвинява, да изтъква неговите грешки. Правеше всичко, за да може той да се почувства зле. Толкова зле ,за да може да осъзнае какво е загубил. Тя обичаше да го коментира пред своите приятели и да изтъква всичко възможно, за да ги убеди, че не страда, че се чувства добре. Дали? Кого се опитваше да заблуждава? Много добре я познаваха нейните приятели, камо ли сестра й, която я познаваше до толкова добре, че знаеше как ще реагира в различните ситуации. Но нищо, сестра й не показваше, че го забелязва това нейно привързване и свикване към Адриан. Надяваше се да отмине, но не отминаваше. Тя вярваше, че сестра й е силна личност и че ще се пребори с това, но й трябваше време. Време, време, време...., но докато мине това време тя нямаше да спре да страда, нямаше да спре да говори за него, нямаше да спре да мисли за него, нямаше да спре да го сънува. Кога щеше да дойде това време? Надяваше се да е скоро. Но какво значеше скоро, какво беше скоро, като всичко не спираше да се върти около този човек-къде е бил, с кого е бил, какво е правил, как се чувствал? Какво беше това, лиубов ли? Това ли беше лиубовта, която всеки ти желае? Явно да. Съдбата пак беше решила да се намеси. Този път, за да ги събере, а не да ги раздели. Сега беше щастлива, нали пак бе с човека, който бе й отклонил „вниманието” и бе заел неговото място.Дали? Боби пак беше се появил. Поредното засичане, което я връщаше някъде в миналото. Връщане, което пак караше нещо да трепва вътре в нея, пак да страда, пак да изпитва всичко това. Какво беше това? Кого искаше – Боби или Адриан? Продължи да бъде с Адриан, макар че не знаеше какво иска. Беше объркана, не можеше да си обясни защо точно сега Боби пак се беше появил в живота й? Защо пак изпитваше всичко това, което бе изпитвала преди година. Явно „времето лекува” не се отнасяше за нея. Винаги, когато мислеше, че всичко в живота й се нарежда, винаги се появяваше Боби и всичко пак започваше на ново. Така и не спря да обвинява съдбата си, че я наказваше по този начин. Беше й по-лесно да обвинява нея, вместо себе си.
2008-08-06