БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Обичаше да гледа надалече, защото и спомените й бяха разположени някъде там

Tirozova (squabble)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:

Погледите й бяха насочени към далечината. И това не беше случайно. Обичаше да гледа надалече, защото и мечтите й бяха разположени някъде там. Беше се превързала за човек, който познаваше от скоро. Скоро, но това не я интересуваше, искаше го сега, искаше го и завбъдеще. Искаше го, но се страхуваше. Страхуваше се, защото момчето, което бе обикнала бе пионка в ръцете на своите родители и трябваше да се съобразява с тях. Нямаше как да не се съобразява, защото беше за негово добро. Баща му бе един от важните фигури в Банско – имаше някакъв свой бизнес, от който печелише, пък и разполагаше с дискотеки, и не само. Синът му Валентин бе задоволен от всичко. Имаше всичко, което поискаше. Разполагаше даже с лична охрана. Именно тази лична охрана караше Иулия да се чувства специална, избрана. Беше попаднала в един свят, в който й харесваше да участва. Валентин беше момчето, което Юлия можеше да нарече свой идол. Беше се скарала със своята най-добра приятелка, която имаше връзка с него. Тя не спираше да се обвинява, че беше отмъкнала приятеля на своята приятелка, която имаше за сестра. Явно лиубовта взимаше жертви, но тези жертви си заслужаваха. Така се раздели със своята приятелка, но се обвърза с едно прекрасно момче, наречено Валентин. Но имаше и друго. Юлия също си имаше приятел. Приятел, на когото не държеше много, въпреки че беше красиво момче. Именно самочувствието, което притежаваше, бе отблъснало Юлия до Влентин. Наближаваше студентският празник ,и въпреки че не са студенти, Юлия със своя приятел и компания щяха да празнуват в Банско. Беше дошъл този момент, бяха в Банско, а тя не спираше да мисли за Валентин. Искаше него и само него. В дискотека тя не се забавляваше, нямаше как без Валентин да се чувста добре, пък и нейният приятел беше там.”Какво по дяволите търся тука?”-питаше се тя, докато не получи смс. Беше Валентин, знаеше,че Юлия беше в Банско, знаеше и къде точно се намира. Беше й предложил да отиде с него другаде. Юлия не знаеше какво да направи. Как щеше да изостави приятеля си и останалите, как щеше да остави всичко и да тръгне с Валентин? Не знаеше какво да прави, страхуваше се. Не знаеше как да постъпи. Знаеше едно – искаше да е с Валентин. Така тя тръгна, прикривайки се, че отива до тоалетна. Пред входа на дискотеката я чакаше кола. Тя се качи и потеглиха към друга дискотека, където нямаше познати. Докато пътуваше не можеше да повярва каква глупост бе извършила, но не съжаляваше. Отидоха в другата дискотека. Сега тя беше с човека , когото желаеше и искаше да прекара ноща с него. Всичко беше идеално, нямаше как да е с пресъствието на Валентин. През цялата вечер не спряха да танцуват, не сряха да се веселят, не спряха да се гледат по онзи начин, по който се чувстваха още по-желани. Беше заобиколена от много други хора и в същото време приятели на Валентин, но тя не ги забелязваше. Беше съсредоточена върху него, въпреки че не й харесваше личната му охрана, която не спираше да ги наблиудава, да ги предпазва от неприятности, но нали това им бе работата. Харесваше й, защото се чувстваше добре, чувсташе се на място, чувсташе се специална и избрана. Какво повече можеше да иска едно момиче? Имаше момче, което харесва, което я караше да се чувства по странен, единствен начин, момче, което я глезеше и желаеше. Така прекараха цялата вечер заедно. Беше си изклиучила телефона, за да не я притесняват, беше готова на всичко, не се страхуваше от последствията. След като си тръгнаха от дискотеката те отидоха у Валентин, прекрасна къща, в която живееше сам. Още по - прекрасна беше спалнята, в която лежаха и се наслаждаваха един на друг. Така те прекараха нощта заедно. Всичко беше идеално, докато Валентин не получи телефонно обаждане, което се отнасяше за заминаване. Трябаваше да напуснат къщата по незабавен начин. Беше се случило нещо много неприятно, дотолкова, че рискуваха живота си. Напуснаха къщата. Валентин замина някъде, а Юлия трябваше тепърва да се изправя срещу неприятностите. Срещнаха се с своя приятел и останалите. Не спираха да й се карат, да я обвиняват, защото се бяха притеснили. През цялата вечер гадаеха какво се бе случило с нея, че я нямаше и телефонът й беше изклиучен. Всички чакаха обяснение и го получиха. Иулия разказа какво бе станало, как тя бе ги изоставила и бе отишла при Валентин. Очакваше разбиране, но така и не го получи. Нямаше от кого да получи. Нито приятелят й прости, нито нейните приятели. Те се прибраха в София, но нищо не бе същото. Разликата се състоеше в това, че сега Юлия нямаше своята най-добра приятелка, на която можеше да разчита. Нямаше вече и приятел и приятели, а само познати. Брат й бе единствения, който бе близо до нея през цялото време, на нея той и стигаше. Стигаше й, но пак й липсваше нещо – Валентин.”Защо беше казал, че ще се обади, за да й каже в какво състояние е и каква бе причината за това незабавно изчезване? Защо бе казал на всички свои приятели да не казват нищо, свързано с него? Защо не отговаряше на нейните телефонни обаждания?”- не можеше да си обясни. Така той се бе прикрил много добре, а тя не спираше да се пита „защо”? И отговор вече осми месец не намираше, но продължаваше да се надява тайно.Обичаше да гледа надалече, защото и спомените й бяха разположени някъде там.
2008-08-06