БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Кивиана

Изабела Неделчева Шопова (bella)

Раздел: Пътеписи  Цикъл: ПИСМА ОТ АОТЕАРОА


Що е то кивиана? Според Уикипедия това е съвкупност от символи, епитоматични за новозеландската култура – уникално новозеландски или много популярни в Нова Зеландия. Думата Кивиана е била дори регистрирана като запазена марка през 1980-та, но процедурата по регистрацията така и не е завършена до днес, тъй че споко, не съм пиратствала със заглавието. Според някои Кивиана е поп-култура и кич. Но мнозина биха оспорили. Кивиана е душата на новозеландеца. Най-съкровената му същност. Само споменете пред някое киви един от символите  изредени по-долу и гледайте как в очите му грейва  бездънна нежност, как усмивката му се разпъва по детски от ухо до ухо, и от дълбините на сърцето му избликва едно: „Й-е-е, мейт! Страхотно!” Чак му се приисква на човек и ние да си имаме нашата Българиана.

 

  1. Киви – и двете: и плодът и птицата

 

Безкрилата птица киви – уникално новозеландска, полусляпа, нощна, нелетяща животинка, с дълъг клюн и страхотно обоняние, покрита с косми вместо пера, удивително еволюционно недоразумение, упорито оцеляваща, въпреки очеизвадната си непригодност – никой не би могъл да измисли по-подходящ новозеландски символ.

 

Плодът киви, от друга страна, е бил първоначално известен като Китайска боровинка, заради произхода си, но се оказал много подходящ за отглеждане в мекия влажен климат на Нова Зеландия. Когато износът на екзотичния зелен плод се превърнал в обещаваща индустрия, била създадена търговската марка „Киви”. Пак некоректно извършена регистрация позволила целият свят да се възползва от марката, затова днес истинските новозеландски киви-плодове се изнасят под конспиративно звучащото название „Зеспри” – вече коректно и безусловно регистрирана новозеландска търговска марка.

 

  1. Торта „Павлова”

 

Да, малко е стряскащо руското име и не, не е някакво недоразумение. Националният новозеландски (макар, австралийците да твърдят, че  е австралийски) сладкиш е кръстен на руската прима-балерина Ана Павлова, която посетила Австралия и Нова Зеландия през 1926-та година по време на световното си турне. Горе-долу оттогава се вихри разгорещеният спор за авторството на прочутата сладкарска рецепта, еднакво популярна от двете страни на Тасманово море. В биографията на балерината, издадена през 1982-та е недвусмислено обявен победителят в спора – авторката Кейт Мони разказва за главния готвач на уелингтънски хотел, който развълнуван до сълзи от великолепното изпълнение на балерината й посветил сладкиш, вдъхновен от нейната ефирна пачка, декорирана с бял тюл и зелени рози. Пачката е изобразена от гигантска белтъчена „целувка”, покрита с пухкава разбита сметана – вместо тюл и тънко нарязани кръгчета киви – ако присвиете очи може да ви се видят като зелени рози.

Дори и без реферството на писателката, според мен,  не може да има никакво съмнение, че виенски тип сладкиш, кръстен на руска балерина, декориран с млечни продукти и резени Китайска боровинка може да бъде само новозеландско изобретение.

 

  1. Пауа

 

Новозеландската мида Пауа има красива шарена черупка в ярки синьо-зелено-виолетови цветове. Някога маорите монтирали сияещите черупки вместо очи на своите дърворезбовани чудовища, украсяващи стените и входовете на племенната зала – марае. В по-модерни времена кичът е намерил по-практични приложения за мидата Пауа – пепелници, поставки за сапун, чинийки за хайвер, подложки за чаши, копчета, джунжурии, даже фаянсови плочки. Цяла бижутерийна индустрия процъфтява върху ярко-сините полирани мидени черупки. Колие от Пауа е вероятно най-масово купуваният новозеландски сувенир. Даже аз си имам едно. И си го нося от време на време.

 

  1. Готварската книга на Едмъндс

 

Най-продаваната книга в Нова Зеландия. За всички времена. По-популярна от Библията. Няма новозеландско домакинство, което да не я притежава. И всеки млад човек, напускащ дома на родителите си я получава като подарък и напътствие по пътя към свободата и независимостта. Новозеландската кулинарна библия. (Не че някой някога я чете или пък се е засилил да готви по класическите рецепти.)

 

  1. Тел номер осем

 

Кивитата са прочути (или поне обичат да си мислят, че са) с изобретатлност и умение да се справят сами във всякакви ситуации. Често се казва, че „кивитата могат да направят изумителни неща с тел номер осем”. Защо точно номер осем ли? Ами това  е най-обикновена тел с широкоспектърна употреба и дълги години била кажи-речи единственият продукт на цивилизацията, който можело да се намери във всеки магазин и ферма на малката бедна островна държавица в Тихия океан, тъй като се ползвала за ограждане на пасищата. Евтина и широкодостъпна тел номер осем е залегнала в основата на много новозеландски изобретения, спасила е ситуацията поне веднъж в живота на всяко киви и се е превърнала в символ на адаптивността и несломимия дух на новозеландците.

 

  1. Ел Енд Пи

 

„Л и П” е съкращение от „Лимон и Пареора”. Първото е да, лимон. Второто не е екзотичен плод, а град на юг от Окланд. Двете заедно са институция – новозеландската национална безалкохолна напитка. Най-обикновена лимонада, даже малко свръх парфюмирана за моя вкус. Световно неизвестна, въпреки че в днешно време се произвежда и разпространява от „Кока-Кола”. Но все още много популярна и масово консумирана в Нова Зеладия.

 

  1. „Веджимайт” и „Мърмайт”

 

Още един грандиозен спор за първооткривателство. Британци, австралийци и новозеландци обсъждат с нестихваща страст вкусовите качества(?!?!) и националната принадлежност на най-неапетитно изглеждащият хранителен продукт в цялата човешка история. Продава се в буркани с различен обем,  под различни търговски имена, етикетите са задължително в ярко жълто и червено. Според същите, съставът  на продукта се свежда до: екстрат от бирена мая, сол, горена захар, витамин В, подправки. Независимо от указания срок на годност, всяко киви знае от опит, че „Веджимайт”-а е вечен – фрашкан е с толкова сол, че не може да се развали. Изглежда като катран в шарени бурканчета. На вкус е ужасен. На вид – още повече. Колкото до метода на консумация –  маже се тънко ( ама много, много тънко!) на препечена филийка. Кивитата са пристрастени. Не могат да си представят живота без „Веджимайт”. Ако пътуват в чужбина си носят поне едно бурканче контрабанда. И ние си имаме един в хладилника – за гости. С това темпо ще го дояждаме с внуци и прануци.

 

  1. Джапанки

 

От онези най-обикновените, с тънка подметка и две ремъчки, които се срещат между палеца и втория пръст на крака. В босонога Нова Зеландия джапанката е ежедневна и официална обувка, престижен и непретенциозен аксесоар, необходимост и удобство. Всеки новозеландец притежава поне един чифт. Изображения на джапанки дефилират по новогодишните картички, марки, рекламни клипове и плакати, златни колиета, пластмасови ключодържатели, модни аксесоари, градински скулптори, художествени галерии. Джапанки се колекционират, рециклират, подаряват, пазят за спомен. В Нова Зеландия има Ден на джапанката.

 

  1. Моко

 

Татуировките в маорската култура са знак за  социален статус, престиж, свидетелство за постижения и успехи, символ на свобода и независимост. Робите били лишавани от правото да носят татуировки. Маорската татуировка (моко) е форма на изкуство. Всеки съвременен новозеландец има татуировка. Поне една. Често татуировките заместват облеклото. (Не знам дали топлят. Аз още нямам моко.)

 

  1.   Ол Блакс

 

Новозеландският национален отбор по ръгби. Религията на Нова Зеландия. Всички  кивита са вманиачени на тема ръгби. Ако сте луда глава и ви се прииска да се сбиете с някой, достатъчно е да обидите новозеландец на тема Ол Блакс. Желанието ви ще бъде изпълнено. Кивитата нямат съмнения, нито задръжки, когато става дума за любимия им отбор. Черната папратова клонка и черният цвят са символите на Ол Блакс, затова цяла Нова Зеландия се издокарва с черно. И се кичи с папрат.

 

  1. Холдън

 

Под това име се подвизава Опел по тия краища на света.Още една невъздържана новозеландска страст. Кивитата се кълнат в Холдъна. Не признават друг автомобил.

 

  1. Фиш енд чипс

 

Мазна пържена риба с картофки, завита в стар вестник. Националното ястие и любима новозеландска храна. Никога и никъде не се сервира по друг начин. Консумира се още топла, с пръсти, направо от вестника. Никакви вилици и чинии! Миризмата на вестникарско мастило е задължителен, неотменим елемент на ястието.

 

  1. Овца

 

Сувенирните магазини преливат от агънца и овчици. Както и магазините за детски дрехи и играчки. Какво говоря?! Цялата страна прелива от тях. 60 милиона рунтави обитатели (и 4 милиона  от тях притежават шофьорски книжки, според популярния анекдот). В Нова Зеландия и до днес се провеждат състезания по стригане на овце и се обучават  кучета за пастири. Овцата е все така главна героиня и спътница на лирическия герой във всеки кивешки виц. Няма пощенска картичка, която да не е засипана с бели пухкави точици. Няма новозеландец, който да не обича агнешко. И най-неочаквано, и много несправедливо, но няма Ден на овцата.

 

  1. Гофрирана ламарина

 

Мери се по популярност с тел номер осем. Най-разпространеният строителен материал след дървесината. 90 процента от покривите в Нова Зеландия са от гофрирана ламарина, както и сто процента от стопанските постройки. Много е популярна за огради, навеси, произведения на изкуството и всевъзможни самоделни устройства и изобретения. В музея Те Папа има дори автомобил, направен от гофрирана ламарина, с двигател на Холдън, естествено.

 

  1. Гумени ботуши

 

В страна на фермери и дъжд гумените ботуши са не просто необходимост. Те са незаменими, животоспасяващи и вездесъщи. Магазините предлагат модели във всеки размер, цвят и десен, който можете да си представите, и няколко, които не бихте могли. Много често новозеландските фермерски деца не притежават обувки докато не станат тийнеджъри. Но всички имат гумени ботуши. Дори още непроходилите. Пред всяка банка, застрахователна компания или голям офис има табела, учтиво напомняща да се събуват калните ботуши преди влизане. И до всяка такава табела обикновено могат да се видят чифт прилежно събути такива. В някои части на страната се провеждат състезания и турнири по хвърляне на гумен ботуш. Непрекъснато се увеличават гласовете в подкрепа на идеята да го направят олимпийски спорт. (Защо не? Щом може да има спортове като хвърляне на копие, гюле и чук?!) Световната столица на този все още непризнат спорт е Тайхапе – символ на градеца е гигантски ботуш, изработен от гофрирана ламарина.

 

  1. Властелинът на пръстените

 

Ако още не сте гледали филма, вземете го на видео и го гледайте. Дори да не ви хареса светът на Толкин, ще видите Нова Зеландия. Без декори и без ефекти. Дори най-невероятните пейзажи във филма са истински. Ще видите също и повечето новозеландци. С грим и костюми. Трудно е да срещнете новозеландец, който да не е участвал в масовките. Всеки е играл орк или елф, или е садил зеленчукови градини в Хобитово, грижил се е за конете, изработвал е доспехи, строил е декори, или по друг начин е участвал в продукцията. В дните след  раздаването на Оскарите новозеландците се поздравяваха един друг с успеха. Дори непознати. И с основание – от министър председателката, която създаде министерство отговарящо за Властелина на пръстените до последния орк, кривящ муцуна пред камерата, всеки пълнолетен гражданин на страната може да се похвали с лични заслуги и участие. Дори трилогията за Властелина да не заслужава чак всичките си Оскари, то определено заслужава уважение за приноса си към новозеландската икономика и национално самочувствие. И до днес Нова Зеландия се рекламира като Средната земя, и цяла огромна туристическа машина за пари все още експлоатира киноманските страсти и развежда туристи по местата на снимките, печатат се пътеводители с информация за филма, продават се всевъзможни сувенири. Гравирани метални пръстени  са само един от популярните артикули.

 

Спирам дотук, макар че списъкът може да се продължи още: риболов, пъстърва, ветроходство, червени чорапи – за късмет, по примера на националния герой Питър Блейк, който донесе на Нова Зеландия Купата на Америка, кору – нефритено колие с форма на спирала, „Киора” – маорският поздрав, придобил популярност сред всичкикивита, бира – новозеландците не пият друго освен бира, барбекю – това не е само начин за приготвяне на храна, то е стил на живот, Коледа на плажа, къси гащи и плетена шапка, и т.н и т.н.

 

Никой разказ за Нова Зеландия не би бил пълен без тези символи на новозеландската (псевдо)култура. Иконите на нацията.


2008-08-05

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)