БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Маслини, водка и стръв или Сблъсък на цивилизациите (но не по Самюел Хънтингтън)

Изабела Неделчева Шопова (bella)

Раздел: Пътеписи  Цикъл: ПИСМА ОТ АОТЕАРОА

Нова Зеландия е рай за любителите на риболова. Лодката и въдиците са точно толкова необходими и задължителни за всяко домакинство, както са хладилника, телефона, или телевизора. Рибното разнообразие и изобилие в океана не може дори да се сравнява с това на малкото, системно тровено с промишлени отпадъци и безогледно тралено Черно море -  риболовът е плодотворен, удовлетворителен, масов и направо задължителен. Да нямаш лодка е социално неприемливо, да не ходиш за риба е крайно подозрително, да не кажа незаконно, а да не ядеш риба е скандално и нечувано.

Най-добрият начин новопристигналият имигрант да декларира зачитане на местната култура и желание за вписване в обществото, е да се снабди веднага с лодка и да започне да кани съседите си на риболов. Уловената риба се консумира прясна, така че много скоро, подтикван от вроденото си гостопримство и национални традиции, имигрантът кани новите си приятели-риболовци на вечеря. Примамени от обещанията за традиционна българска кухня, водени от огромно любопитство и безгранична добронамереност, новозеландските съседи приемат поканата. Питат любезно домакините какво е любимото им питие (водка, поради трагичното неналичие на ракия по тия краища на света) и се материализират с английска точност в уговореният час на скромния имигрантски праг. Не идват с празни ръце – носят цял стек малки бутилки с безцветна газирана течност, очевидно безалкохолни напитки и домашно печени бисквити.

Домакините, от своя страна, са се подготвили подобаващо. На масата са подредени мезета и салати – маслини с лук, шопска салата с бяло сирене ( тук наричано „Фета”), сирене с червен пипер и олио, мариновани печени чушки (вносни – новозландците не ядат и не произвеждат подобни неща). От фурната се носят неустоимите аромати на плакията от океански сафрид и скумрия, наловени собственоръчно от гордият собствник и капитан на моторна рибарска лодка, подвизаващ се на сушата в скромната роля на мой благоверен съпруг. В хладилника се изстудява цяла тенджера с таратор, а захлюпена съдинка на котлона крие току-що приготвените лозови сърми. С дълбокото убеждение, че менюто е достойно за кралска трапеза, домакините нямат никакви притеснения  за храната и могат да се концентрират върху разговора и гостите си.

Новозеланците са по принцип много общителни, любезни и толерантни, обиграни във воденето на незначителни раздумки, истински майстори в дисциплините Разговори за времето и Разговори за риболова, така че комуникацията тече гладко и приятно, дори с моя крайно беден речник и жалък разговорен английски. Гостите ни са любопитни за повече подробности от нашето минало и родината ни, задават въпроси за българската национална кухня. Ние сочим салатите на масата и обясняваме кое какво е, подканяме ги да опитат. Те кимат усмихнато и разбиращо, ровят с вилици из шопските си салати и току бучнат и хрупнат някоя краставичка. На досетливата домакиня скоро й светва, че салатите не са подходящо мезе за питиетата на посетителите – изстудена бира ( в Нова Зеландия се пият само две неща – „Експорт Голд” или друга бира) и сервира сърмичките. Деликатни, спретнати и дъхави, с аромат на дафинов лист и бахар, гарнирани с българско кисело мляко (от специален магазин за здравословни храни) – направо пълнят устите ни със слюнка. Гостите, обаче, подбутват зелените ролца от тук, от там, кусват много пестеливо ориза, не докосват млякото, нито лозовите листа, иначе все така се интересуват, питат за рецепти, кимат разбиращо. На директния ми въпрос са принудени да признаят, че не обичат маслини (всъщност повечето новозеландци смятат маслините за гнусни, както ще науча по-късно), никак не харесват „Фета” сирене, намират за крайно необичайно, даже подозрително яденето на гроздови листа, пък били те и ароматизирани с други листа (малцина новозеландци знаят какво е дафинов лист и как се ползва), а за българското кисело мляко просто не знаят как да ми кажат любезно, ама е направо отврат – в Нова Зеландия киселото мляко се предполага да е сладко и се консумира като десерт. (Това последното се изяснява чак като споменавам таратора – студена супа с кисело мляко, вода и краставици, ароматизирана с чесън, орехи и копър! – изумлението им няма граници и любезността отстъпва пред откровеният ужас.)

Вечерята вече демонстрира явни признаци на провал, но все още ни остава надеждата, че фантастичната рибена плакия по домашна семейна рецепта, която продължава да ни залива с талази сладковония от кухнята, ще заличи спомена за несполучливото начало на вечерта  и най-после ще угостим с нещо гостите си. Предварително сме се информирали и имаме абсолютните им уверения, че обичат риба, вече сме описали в детайли останалите съставки на ястието и до момента няма никакви възражения нито срещу доматите, нито за лука, нито за киселите краставички или подправките.

Докато припряно отнасяме злополучните ордьоври и подреждаме трапезата за тъжествената поява на основното блюдо, ни връхлита друго неочаквано бедствие: с усмивка на недоумение гостът пита защо не пием водката, която ни е донесъл, уж обичаме водка, пък..? Паниката е бездънна. Домакините се споглеждат с ужас и се втурват към кухнята да открият въпросния алкохол. Бърз приглушен шепот на скришно зад хладилника изяснява, че единствените бутилки, донесени от гостите са малките газирани напитки, които след повторна проверка се оказват .... бутилирани алкохолни коктейли с крещящи етикети „Водка КГБ” (много новозеландци си мислят, че пият водка и обичат водка, защото се наливат по баровете с подобни псевдоалкохолни коктейлчета, с алкохолно съдържание около 2%, повечето изобщо не подозират за съществуването на алкохолен концентрат със същото име, или ако са чували са убедени, че е смъртоносен  без разредител) Още смутени извинения за недоразумението. Моментално отваряме набедените шпионски напитки и гаврътваме по едно безалкохолно с лек аромат на водка в послевкуса. Най-после неловкият момент е преодолян и сме готови за гвоздея в програмата – сервираме димящата плакия и подхващаме наново разговорите за риболова. Вечерята все пак е обречена на успех.

Не съвсем. В старанието си да впечатли гостите, домакинът им препоръчва енергично да опитат скумрията, ето в тази половина на тавата, но да вкусят непременно и сафрида от другата страна. И сам им избира най-добрите парчета риба с толкова ентусиазъм, че дори не забелязва как ентусиазмът на събеседниците му спада с бясна скорост до нива доста под нулата. Едно-две уточняващи въпросчета за характерните белези на двата рибни подвида, бърза проверка в речника (просто не им се вярва, че при цялото рибно многообразие край новозеландските брегове, моят съпруг-риболовец е избрал за готвене точно сафрид и скумрия) и драматичната истина излиза на яве – сафрид и скумрия в Нова Зеландия се ползват само за стръв, никой не ги яде. Никой дори не допуска, че са ядивни. В очите на нашите многострадални гости виртуозната, трудоемка, печена на бавна фурна, фантастично изглеждаща и неустоимо ухаеща плакия е еквивалентна на екзотично ястие от червеи с подправки – и сафрида и червеите са все стръв. По-малко щяхме да ги изненадаме, ако ги бяхме поканили на кюспе с чесън.

За да замажа някак потресаващото фиаско предлагам чай и кафе след така наречената вечеря, като не забравям да поднеса домашно печените бисквити на гостенката, два вида захар – бяла и нерафинирана, лъжички, чинийки, салфетки, всичко както си му е редът според най-изисканите викториански традиции. Тръшвам се съкрушена на стола си и тъкмо захапвам бисквита, когато ме настига последният унищожителен удар: „А, имате ли мляко?” Нямам! Никой в моето семейство не консумира прясно мляко и аз нямам навика да го купувам. За новозеландците, обаче, пиенето на горещи напитки като чай, кафе, капучино, лате, шоколад е само извинение за консумиране на невъобразими количества прясно краве мляко, ароматизирано с гореизброените есенции. Без мляко чаят е просто оцветена гореща вода, а кафето – отровна горчилка. Този случай ще ме научи да държа винаги бутилка прясно мляко в хладилника – за посетители (а при липса на такива да храня котките с него)

Излишно е да обяснявам, че след като заедно преодоляваме ужасите и шока на този първи културен сблъсък ставаме най-добри приятели с новозеландските си съседи. С годините успяваме дори да ги научим да ядат български манджи (но не и маслини). И вече мога да предложа на мистър Самюел Хънтингтън нов изпитан подход в преодоляването на сблъсъка на цивилизациите – с размяна на готварски рецепти, съвместен риболов, много бира и домашно печени бисквити. Работи гарантирано.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


2008-07-13

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)