БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

АОТЕАРОА - Страната на Дългия Бял Облак и още по-дългитe географски названия

Изабела Неделчева Шопова (bella)

Раздел: Пътеписи  Цикъл: ПИСМА ОТ АОТЕАРОА

Официалните езици в Нова Зеландия са три – английски, маорски и жестомимичен. Говори се само кивешки, разбира се (неудачно, необосновано и неизвестно защо, наричан английски), но повечето географски названия, растения, животни, улици, купища обществени събития и личности са с маорски имена. Лингвистичните умения на имигрантите са поставени пред двойно изпитание – дори родените в англоезични страни срещат затруднения с местния диалект, а маорският е предизвикателство даже за чистокръвните маори. (Жестомимичният език е официален съвсем отскоро и все още не е задължителен, слава богу!)

Първият сблъсък на новодошлите със странното тихоокеанско линго са пътеуказателните табели и пътни карти. Веднага се набива на очи явната непроизносимост и объркваща повтаряемост на сричките в невероятно дългите думи. Големите зелени табели над магистралата в Окланд приличат на главоблъсканици тип „намерето името чрез разместване на буквите”. Не само име, ами и презиме и рождено място ще излязат от Пареморемо, Фангапараоа, Папатоетое, Кохимарама или Пахурехуре - само пет от общо тристата квартала на Окланд. Приятно ориентиране в новия град! Еми, ще кажете, кой е луд да живее в Окланд, иди на село и си гледай спокойствието. В кое село, обаче – Маунгатапере, Маунгакарамиа, Маунгатурото, Моенгауахине, Мангафай, Мангапай, Нгараратунуа? Или Руакака, Тутукака, Керикери, Кауакауа, Пекапекарау, Китикатя, Матакатя? Защо не Матамата?


Новозеландската география е умопомрачителна, дори и без елемента на допълнителна трудност, произтичащ от двоякото (че и три- и четирияко) произнасяне на някои имена. Всяко Ф признесено от маорите и симпатизантите на маорската култура е заменено с Уъ от противниците им или просто невежите, и с В от германоговорящите и руснаците, защото се пише с WH. Всяко натъртено маорско Р е преглътнато или сменено с Ъ от англоговорящите. Нг често става Н. Дългите като скороговорка думи масово се съкращават на първите две срички, а ударенията се слагат на руска ролетка. За капак мнозинството новозеландци (включая повечето маори) изобщо не знаят правописа на маорските думи.

Бях свидетел как с решение на общината във Фангарей един квартал беше преименуван от Парахаки на Парихака, защото според маорските езикови експерти близо двеста години бил жертва на нечий лош правопис. Е, след това всички станахме жертва на новия правопис – никой не беше сигурен как се пише въпросното място, защото едни карти и документи ползваха стария, други – новия, хората не искаха да си сменят адресната регистрация, свидетелствата за раждане и прочие, вдигна се луда олелия в пресата и накрая администрацията обяви за правилни и двата правописа.

Пощенските служители в Аотеароа получават моя дълбок поклон и възхищение. Не съм чувала за случай на безвъзвратно загубена кореспонденция, въпреки смахнатия закон за пощите, според който адресите на маорски са коректни и приемливи дори, ако мястото си има официално английско име. Например може да адресирате писмо до някой министър в Те Фангануи А Тара и пощажиите трябва да се сетят, че това е всъщност Уелингтън. Е, ставали са безброй обърквания и закъснения, когато например служебната ми поща отиваше първо до Фангануи вместо Фангарей или когато прекарах дни над картата, опитвайки се да открия Нангуру, за да ме открехнат впоследствие, че се пишело Нгунгуру. Вече не си спомням колко пъти се е налагало да поправям грешно изписани адреси в договори, кореспонденция и други документи (масово Парапарауму е бъркан с Пареморемо, защото му викат галено Парапарем, а Фангапараоа се пише Фангапароа – никой даже и не забелязва липсващотото О в десетбуквената навалица), но ясно се е запечатал в паметта ми онзи дъждовен следобед, когато търсих отчаяно Кей стрийт в центъра на Окланд, според устните указания на шефа ми, за да се светна след близо час въртене в кръг, че ще да е имал предвид Карангахапе стрийт – една от главните улици - за по-лесно, съкратено на първата буква - Кей.

Дори да предположим, че имигрантът се изхитри някак да избегне ежедневните капани на географията по маорски (като избягва старателно да води кореспонденция, не шофира, не пътува, не работи с документи, не ходи на почивка и не пита познатите си откъде са), изпитанията му не свършват току така. Неизбежно някой ден се сблъсква с новозеландската флора и фауна, и рано или късно му се налага да води любезни разговори касаещи туатара и тотара (познайте кое е гущера и кое дървото), кофай(произнасян също кохай, коуай и ковхай) и кауай (едното е дърво, другото риба, за пълно объркване има също и остров Кауау), Пукеко и Пукекохе (само едното е град, другото е синя кокошка), Уета и Уека (гигантски скакалец и безкрила птица) и разбира се, гвоздеят в програмата - Хуи и Хуя (няма майтап – първото е тържествено събрание, а второто свещена птица). Много е забавно да чуеш в новините, че министър-председателката Хелън Кларк е държала хуи (буквално преведено от hеld hui) сиреч е председателствала маорско събрание (англоговорящите се кефят също, когато премиерката е посрещана с фака - маорско бойно кану), но всичкото ти чувство за хумор излита през комина като се окаже, че единствената свястна свободна квартира е на улица „Хуя” и трябва да обясниш на недоумяващата агентка по недвижими имоти защо няма да я наемеш.( Сред аргументите преобладава много, ама много голямата вероятност да бъдеш подиграван до живот от добронамерените си българоговорящи приятели в страната и отвъд океана, може би, дори да ти излезе прякор и той да остане завинаги във фамилното име на децата и внуците ти) С малко късмет агентката се оказва разбрана (виждала ги е всякакви) и ти намира безобидно звучащ адрес в Руаманга. (Подигравките пак ги отнасяш, разбира се, но скоро отшумяват и внуците са спасени от незавидна участ)

Новините по телевизията стават мистериозни и почват да клонят към абсурдни, когато министър-председателката и суматлъка ти парламентаристи участват лично в церемония по тържественото пренасяне на Танифата от строежа на главен път в по-спокойни блатни води. Чудите се какво е танифа, нали? Ами и ние се почудихме доста, защото носилката за пренасяне изглеждаше празна. Танифата (дръжте се да не паднете!) е въображаемо чудовище, маорски воден дух със зъл нрав. Живее из разни мокри места и все недоволства, и има претенции колчем се започне нов инфраструктурен проект. Новозеландският съд категорично отказва да разглежда дела, базирани на предполагаемите намерения, проявления и желания на въображаеми същества, включително танифи, но за сметка на това новозеландските политици и журналистите им отделят доста парламентарно и ефирно време. (Пък аз си мислех, че няма по-голям цирк от българския парламент!)

Като се наслуша и нагледа на маорски имена, думи, термини и прочие на човек скоро му хрумва гениалната идея да понаучи малко маорски. И се сдобива на часа с учебник. Първа глава е  посветена на азбуката и произношението. Фасулска работа за българи – маорският правопис е фонетичен – каквото чуваш, това пишеш и обратно. Произношението е лесно – пет гласни, които се четат като на български и десет съгласни, пак като нашите с две особености: странното Ф дето се пише с две букви и едно Нг, което се произнася носово. Вече ми става ясно защо е цялото това повтаряне и потретване на все същите срички – трудно се поддържа голямо езиково разнообразие с пет гласни и десет съгласни. Ентусиазирана от лесното начало, въодушевено отгръщам следващата страница: Глава втора – Местоимения. И си оставам там. Завинаги.

Значи, ако съставителите на учебника по маорски бяха оставили местоименията за по-към края, днес можеше да съм фарси на тихооканските езици, обаче те цопнали най-голямата таблица с местоимения, която можете да си представите още във втора глава. Хващам се на бас, че не съм първата дето е заседнала безнадеждно някъде между личните местоимения за множествено число на групи от женски род и притежателните такива за двоично число от смесен пол. М-да-а! Ако някой  си мисли, че не може да има по-ужасен език от руския с всичките му падежи, склонения и мяхкие знаци, предлагам да опита с хавайски, таитянски, маорски или някой друг език от полинезийската група. Абсолютно уникална и смайващо гениална система от лица и числа! Освен единствено число имаме също двоично – за двама души, с варианти за двама мъже, две жени и мъж и жена, и различни видове множествено число, според пола на групата – женски, мъжки, смесен с преобладаващи мъже, смесен с повече жени и т.н. От едно местоимение само и всичко става ясно – от свое име ли говоря или от името на двама души, или на трима и повече, и тези други само жени ли са, или има сред тях и мъже, и кои преобладават, сянка на съмнение дори не остава за легитимността на изказването ми. Лицата, пък, се определят не само от пола, ами и от взаимоотношенията на двата субекта. Абе, по-сложно от това, квантова механика му кажи!

Като става ясно, че никога няма да съм компетентна в Те Рео Маори, смирено се зачитам в краткия речник на маорските географски названия. И Нова Зеландия внезапно ми се разкрива в нова светлина. Оказва се, че всяка от привидно бесмислено звучащите срички има някакво значение. Дългите думи са цели истории. Маунгатапере и Маунгакарамиа не ми звучат повече еднакво, след като откривам, че едното е „Планина възправена край езеро”, а другото – „Планина от червена глина”. Матамата е нелепо заекващо звукосъчетание само докато не научавам, че означава „Крепостта издигната като изплезен език от блатото”. Керикери, оказва се е „Копай,копай”, Корорарека е „Вкусен пингвин”, а Кайкоура – „Да ядеш лобстър”.  Не мога повече да ги сбъркам – къде е пингвин, къде е лобстър! Да не говорим, пък, за копането.

Наши приятели българи, така се въодушевиха от идеята за подсилване на значението чрез повторение, че прекръстиха котката си от простичкото и даже леко пенебрежително Коте на Котекоте – в духа на най-автентичните маорски традиции.

Най-дългото географско название в света е 92-буквената маорска дума Taumatawhakatangihangakoauauotamateaurehaeaturipukakapikimaungahoronukupokaiwhenuakitanatahu, според Книгата на рекордите „Гинес”, и в превод  означава: ”Билото на планината, където Тамате, мъжът с големите колене, който пътува и се катери, известен като Закусващият с планини, свирил с носа си на флейта за своята любима”. За удобство, в пътеуказателите се ползва съкратен вариант – само 85 знака.   

Моите дълбоки почитания към многоуважавания капитан Кук, но неговите названия звучат постно и някак непривлекателно даже, на фона на всичката поезия, бликаща от маорските имена. Дори най-вдъхновените му творения като: Заливът на глада, Скалата на похитителя, Заливът на изобилието, макар и да носят известен драматичен заряд, все пак не могат да се мерят със свиренето на флейта с нос и закусването с планини. (То кое ли би могло да се мери?!) Започвам да разбирам защо някои предпочитат многосричково езико-заплитащо маорско име пред краткото, но безсюжетно и непоетично английско такова.

Даже името на страната звучи много по-обещаващо и интригуващо на маорски: Аотеароа „ Страната на дългия бял облак” вместо лишеното от въбражение и съблазни Нова Зеландия.

ПП. За колекционерите на разноезични поздрави:

Маорското „Здравей!” е „Киа Ора!”. А за „Довиждане!”, ако аз си тръгвам, но вие оставате, пожелавам  „Е Нохо Ра!” Вие ме изпращате с „Хаере Ра!”.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


2008-06-26

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)