БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Противоречия

Стефка Груева Венчева (kambanka)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

На Ростислав "По телевизията някакъв вертолет атакува петролен танкер в Персийския залив, съдят още един фашистки престъпник, а аз ти пиша писмо от казармата..." Ти и аз сме затворени в своя свят, в часовете, когато някъде,някой умира. В мига, когато избухва свръхнова звезда, в онази част от секундата, в която извира неоткрита от никого още река. Ти и аз сме заключили своите грижи в бели пликове облепени с целувки, така бавно влачим несбъднато минало, милостиня, сякаш просим от дните си. Вали ли? И Персийският залив е слабото място на една шаркава от бомбени рани планета, усещаш ли вече дъха на лятото? Комета раздира небето над Иран и Ирак, в ефира се блъскат стотици известия, Хамлет, отдавна възкръснал - чака мрак, за да подхвърли отново въпроса си. Лесно му е. В часовете на тихото любене, ни догонват потоци от скруполи, върху столът нозе скръстил е мракът, своите тайнства нощта е струпала. Не продаваме своите чувства, Мечтателю, те са истински и реални, но обхваща ме страх понякога, че светът е все пак огледален. Знам, че ако си тръгнеш от мен - в друго бляскаво стъкло ще се блъснеш и неподвластен на времето, тръгвайки - вечно при мен ще се връщаш. Април, 1988 г. София