БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Умиращият звяр

Пламен Станков Глогов (sarcomadroll)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Не се бойте от мен, останете…
Аз след миг ще затворя очи
Чувствам как от далечни полета
Е пристигнал- незрим- и мълчи
Тук до моето тяло приседнал
Неизцапан с кръвта ми- сънят
Глъхне вашата песен победна
И стопява се целия свят

- Вижте, вижте, това са сълзи
Значи жив си, щом плачеш? Умри!

…Водопад, който пълни море:
    Аз съм целият болка и няма
    Вече кой да ме спре

    Аз съм целият рана
                      Голяма
    И от нея светът ще умре…

Колко черна е тази клисура
Жив сред кости съм сякаш
Пистолет във кобура:
- Значи искаше да ни избягаш?
Този път паднах аз
                  Умъртвен
От предателски пламък
Впивам нокти в скалата под мен
И гласът ми превръща се
                       в камък

Аз умирам Денят е ранен…Светът е ранен!
Умирам…ранен…ден…светът
                       си отива със мен

…Бях звяр, а ти беше човек
    И сега от убийство си тежък
    Аз- безжизнен и лек

    Твойте спътници ще ме нарежат:
    Както хищник разкъсва човек

                     …

Отвисоко:
          скали
                 дефиле

Трима души край труп на животно

Коленичил 
          един го дере

Слънцето ги поглежда
                    Самотно:

Скоро всичко след вас ще умре.

2003-04-27