БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Целувката

Северина Димитрова Самоковлийска (annabell_)

Раздел: Преводна проза  Цикъл: Една толедска нощ

(адаптация от Хуан Луис Собрино)

 

  Била година 1808, когато многоброен гарнизон френски войници завладяли Толедо. Започнали с присвояването на най-големите казарми и най-хубавите сгради в града, между които и разкошния кралски дворец на Карлос V. След това, когато вече нямало подслон за повече хора, започнали да завземат и черквите, стигайки до всякакъв вандализъм, грабежи и кощунства, включително превръщайки ги в конюшни.   Великолепния в миналото град Толедо не бил нищо повече от едно мизерно потрошено селце, в което френските войници донесли само тъжни и дълготрайни спомени за окупацията си.

  Една нощ пристигнал ескадрон драгуни, всяващите страх войници от кавалерията, предвождани от млад офицер. Приютили се в една мрачна, унила и порутена църква.

  На следващия ден, на известния площад Зокодовер, място на срещи на новите жители на града, капитанът-участник в тази история, толкова правдива, колкото и свръхестествена, според своя автор, разказал на приятелите си офицери странното и необикновено нещо, случило се през нощта в малката църква: капитанът бил чул някакъв силен грохот, предизвикан от камбаната на църквата и внезапно погледът му попаднал на една надгробна статуя. Останал без дъх пред красотата на мраморната жена до такава степен, че сякаш бил омагьосан от нея. Ставало дума за образа на съпругата на един благороден кастилски боец който бил воювал в похода в Италия, заедно с Великия капитан*. (Авторът загатва за гробниците на графовете Фуенсалида, дон Педро Лопес де Аиала и съпругата му доня Елвира де Кастанеда, които в началото се намирали е църквата – манастир Кармен Алсадо, която била разрушена и от която в наши дни не е останал нито камък. Гробниците на графовете били пренесени в Свети Педро Мартир). Като разказал историята на приятелите си и за да демонстрира че е истинска поради неверието им, младия офицер изложил на показ гостоприемността си, канейки за през нощта въпросните офицери на събиране в същия параклис, където видял невероятния образ.

  Според уговорката, на смрачване всички се появили в малката църква, където скоро организирали малък празник около огъня, запален със столовете на църковния хор.

  Когато офицерът им показал статуята, всички останали зяпнали пред образа на толкова красива жена. Пили до насита на това по скоро оскверняване от колкото честване, когато капитанът решил да отпусне юздите на импулсите си. За да унижи древния боец плиснал чаша шампанско в лицето му и после поискал да даде целувка на каменната му възлюбена.

- Капитане! Що за лудост правите? Стига шеги, оставете мъртвите на мира! - закрещели присъстващите.

  Той дори не чул думите на приятелите си и олюлявайки се приближил до статуята на красивата дама. Внезапно прозвучал крясък на ужас в храма. Младият офицер се сгромолясал в краката на статуята с унищожено лице, с кръв течаща от очи, уста и нос. Офицерите, мълчаливи и ужасени не смеели да пристъпят да му окажат помощ.

  Графът Фуенсалида отмъстил на наполеоновия офицер, който искал да оскърби с целувка статуята на красивата съпруга. В момента, в който французина понечил да приближи горещите си устни към тези на доня Елвира, всички видели неподвижния войн да вдига ръка и да го поваля с ужасяващ смъртоносен удар на каменната си ръкавица.

 


* Гонсало Фернандес – испански политик, благородник и войн (1453 – 1515), наречен заради успехите си на бойното поле El Gran Capitan.


2008-03-28

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)