БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Улицата на брошките

Северина Димитрова Самоковлийска (annabell_)

Раздел: Преводна проза  Цикъл: Една толедска нощ

Адаптация Хуан Луис Собрино

  Това е дълга и тясна улица, обособена от големи разнебитени къщи и древни палати с порти, с хералдически знаци по тях, която започва близо до площада на Сан Николас и намира края си на площад Сан Висенте, до църквата, носеща същото име. В началото на улицата, в малка ниша разположена на стената в ляво виждаме образа на Девата, пред която се намират множество брошки* в различни цветове и размери. Става дума за даровете на младите жени на Толедо за Дева Мария, молещи се за специалната й намеса, за да си намерят подходящ годеник.

  Според обичая момичетата отивали на мястото, където след като изричали молитва и желанието си, се убождали леко с една брошка, след което я предлагали на Девата като доказателство за любов и надежда. Този дълбоко вкоренен обичай се появява през шестнадесети век и води началото си според легендата, от насилствената раздяла, заради войната, на двама влюбени – тя, изтъкната дама на града, и той – представителен капитан на имперските войски на Карлос V.

   Всяка нощ дамата, съпровождана от своя компаньонка, идвала да се моли пред нишата, умолявайки я да пази живота на възлюбения й, както и за бързото му завръщане, и така оставала до ранните часове на утринта. Тъй като понякога я побеждавал съня, наредила на придружителката си, ако това се случи, да я убоде с брошка, за да я държи будна; брошка, която след това поднасяла на Девата като приношение.

   Времето минавало и броят на бижутата се увеличавал, докато накрая капитанът се завърнал жив и здрав при вярната си любима. Приятелите и семейството на двойката, запознати със случката, приписали завръщането на капитана на молитвите на неговата дама и на брошките, оставяни като дар.

  Слухът плъзнал из целия град и скоро други млади в подобно положение започнали да имитират своята изтъкната съгражданка. Така се създал обичаят жените на Толедо да отиват на улицата, наречена от тогава “Улица на брошките”, за да помолят Девата за късмет, за да открият мъжа на живота си, и след като се убождали леко, принасяли бижуто си, вярвайки че ще се повтори старата магия за любов и надежда.


* буквалния превод на думата “alfiler” е “игла, бижу”.


2008-03-27

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)