БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Нощ, пълна със страсти. ( Всичко в името на човека, всичко за благото на човека, 4 )

сиромах (siromah)

Раздел: Еротична проза  Цикъл: Всичко за името на човека, всичко за благото на човека

“О, майко моя, какво сторих?! – мислеше си Очилаткото и тичаше по брега на морето. Вълните се разбиваха на брега и заливаха голите му крака. “О, Боже мили, ами ако съм го убил?!” Тинейджърът се спря и падна на колене. Горещи сълзи се стичаха по бузите му, а устните му шепнеха страстно молитви. “Запази му живота, мили Боже!” – Завърши той молитвата си и стана. Главата му се въртеше като на пиян, а краката му трепереха. Бавно тинейджърът се насочи към дървените бараки. – Иван! – гласът на девойката беше пълен с тревога. – Ти изглеждаш ужасно! Какво се случи?! – За малко да се удавя – излъга той. – Нали знаеш, че не съм добър плувец! Той я изгледа от главата до петите изпитателно и добави: - Данче, тази вечер ... си толкова красива! – Наистина ли? – възкликна Данчето и кокетно се завъртя. – Малко съм пълничка ... – Желая те! – каза той страстно, също както стария плейбой беше казал на Ана. Той притисна девойката до себе си и я целуна пламенно. – Пусни ме ... – задъхваше се Данчето, - о, моля те ... – Какво ти става?! – направи се на гневен Иван. – Цяла нощ се навърташ около мене! Целувам те, а ти се дъпаш като дива котка! – Моля те, дай ми време ... аз те харесвам ... много ... – девойката наведе очи, - ти си първото момче ... – Аз съм първото момче, което те целува на брега на морето, а?! Значи моята малка целувка във влака не се брои?! Е, добре – въздъхна той – аз ще бъда и второто момче, което те целува! Той привлече Данчето към себе си и започна да обсипва с целувки бялото ù вратле, а ръката му започна да се спуска надолу ... – О, моля те ... какво правиш ... някой идва ... спри! – девойката го избута грубо назад. – Хей, кой е там? – разнесе се гласът на комсомолският секретар. Иван почувства как краката му омекват и се свлече на пясъка. – О, не! Моля те не умирай! – девойката се хвърли на гърдите му и го зацелува горещо. – Хей, какво става там?! – комсомолският секретар се приближи, дъжейки малка торбичка с лед на главата си. – Другарю комсомлски секретар, - изплашено изка Данчето, моля ви помогне те ми. Иван се нагълта с вода. За малко да се удави, другарю комсомолски секретар! Старият Дон Жуан хвана ръката му. – Има още пулс.Жив е. – каза авторитетно той, като професор по медицина от Пирогов. – Направи му изкуствено дишане, уста в уста. На всеки три вдишвания го натискай силно по гърдите. – Другарю ... какво е на главата ви? – девойката чак сега забеляза прясната кръв по бузата и врата му. – Вие сте зле ударен! – О, не дреболия! – излъга той. – Подхлъзнах се на едно стъпало, но нищо ми няма ... – Вие кървите ... силно! – Почти спря – махна небрежно с ръка старият Дон Жуан. – Малка цицна, нищо повече! Виж приятеля си! – подсети я той. Девойката коленичи на пясъка и започна да прави изкуствено дишане. Комсомолският секретар се отдалечи, държейки се за главата. “Във влака Иван се целуваше с Ана – мислеше си той. – Стоян ми доложи, че тя е неговото момиче. Най-вероятно той ме е ударил с таягата по главата. Но какво прави девойката с него?! “ За малко да се удави, другарю комсомолски секретар!” – изимитира той Данчето. Другарят комсомолски секретар е от стара коза яре! Повече от явно беше, че момчето не беше удавник! Може би се уплаши, когато той се появи неочаквано. А може би се целуваха. Така или иначе той щеше да повика Данчето в стаята си и щеше да научи истината!” Старият Дон Жуан се опипа по главата. Цицината беше с големината на орех. “Само да го пипна проклетника! Ще го ...” Мисълта за отмъщение го накара да забрави болката. Той се отправи към бараката ... Данчето пое дълбоко въздух и го издиша в устата на мнимия удавник. Неочаквано една силна ръка притисна гърба ù. Иван я целуна, смучейки страстно устните ù. – О, ти си ... ужасен! – изписка девойчето и го плясна през бузата. – Животно такова! Изкара ми ума! – сълзите ù се стичаха по лицето, а малките ù юмручета го биеха в гърдите. – Не искам да те видя повече! Върви си! Иван се усмихна гузно и се изправи. Момичето му беше послужило за алиби пред комсомолския секретар. “Дали се досети “ помисли си той. – Моля те, прости ми ... аз исках ... да разбера колко ме обичаш ... Младежът гледаше виновно в земята. – О, глупчо мой?! За това ли беше тази цялата тази игра?! – девойката се приближ до него и го хвана за ръката. – Хайде да се изкъпем. Водата е топла. – Нямам бански! – И аз нямам. Данчето вдигна блузката си и с еротично движение я хвърли на пясъка. Тя улови огненият му поглед и закри кръглите като ябълки гърди с ръцете си. – Не бъди лошо момче! Обърни се! Иван се съблече с гръбкъм нея. – Ела! – Данчето му подаде ръка и Иван почувства как кръвта му закипява. Той не можеше да откъсне очите си от венерения ù хълм. – О, ти си ... страхотна! – прошепна той и пръстите му се опитаха да докоснат пухкавото триъгълниче. – Хвани ме! – весело изчурулика девойчето и се затича по пясъка. – Хвани ме, ако мажеш! Голото ù тяло го привлече като магнит и той се затича след нея. – Сега ще те уловя, палавнице! Данчето заскача пъргаво по скалите, катерейки се към върха на малка канара. Иван беше почти останал без дъх, когато я настигна. – Обичаш ли да скачаш? Младежът погледна вълните, които се разбиваха в основата на канарата. – Луда ли си?! Можем да си разбием главите! – Ела, не се бой! – девойката го хвана за ръка. Голото ù тяло се докосна до младежа, който потръпна. – На три скачаме! – Почакай! – опита се да я спре той. – Дръж главата си ниско – показа му тя – ръцете отпред, сякаш опипват пътя. Ако случайно се забиеш в някоя скала и ръцете ти не са отпред, да те пазят, ще си счупиш врата! Готов ли си? – Благодаря ти за съвета! – намръщи се Иван. – Поне сега знам как да си счупя врата! Знаеш ли, Данче, никога не допусках, че си такава лудетина! – Всеки си има тъмна половина – усмихна се Данчето. – Готов ли си? – Моля те, обещай ми едно нещо! – Какво? – Ъ...ъ...ъ – Иван се почеса по глвата неудобно. – Моля те кажи на Ана, че тя е първата ми любов и че тя е останала завинаги в сърцето ми! – Глупчо, нищо няма да стане! Бъди готов. На три. Едно, две, триии! – девойчето скочи, повличайки младежът след себе си ... С два силни маха на петите Данчето изплува на повърхността. Иван се показа на около два метра от нея, плюейки вода. – Чудесно е! Хайде да скочим още веднъж! Девойката притисна голото си тяло до него и обви ръце около врата му. – О, ти ще ме подлудиш! – младежът почувства как най-мъжката част от тялото му пораства и се издига. – Ела на брега! Данчето се гмурна и заплува под вода, изкачайки неочаквано зад гърба му. – Плуваш като делфин! Кой те научи? – Баща ми е моряк. Имаме малка лодка и често той ме взима навътре в морето. По неговите думи първо съм се научила да плувам, а после да ходя! Девойката легна на брега, разтваряйки широко краката си. Една вълна заля голото ù тяло и се оттегли. Иван имаше чувството, че малките срамни устнички му намигаха закачливо и му шепнеха: “Ела, ела не се бой ...” – Ела! – Данчето го докосна нежно по любовния му мускул. – Бъди нежен! ... Аз съм девствена! – Ние го направихме един път с Ана миналата година на морето – призна си Иван. – Тогава ми беше за първи път! – Ела! Не си губи времето! – подкани го Данчето. – О, моля те ... Младежът насочи внимателно оръдието си и даде залп. Девойката нежно застена, притваряйки очи. Беше толкова красиво. Почти като в любовните романи. Почти ... Забележка на автора : Този и останалите 3 разказа ( 1-4 от Всичко в името на човека.. ) са само за дорасли !
2003-04-26