БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Старият плейбой. ( Всичко в името на човека, всичко за благото на човека, 3 )

сиромах (siromah)

Раздел: Еротична проза  Цикъл: Всичко за името на човека, всичко за благото на човека

Прозорецът в стаята на комсомолския секретар светеше. “ Какво ли прави старият женкар?” – запита се тинейджърът и се намръщи. Той се приближи към малкото прозорче, стъпвайки като котка. – ... ти не знеш колко те обичам! – прошепна страстно комсомолският секретар. – Всяка нощ си в съня ми, скъпа Ана! – той погледна девойката изпитателно в очите.- Толкова ли съм стар за тебе?! Кажи ми, не ме мъчи! Неочаквано тои хвана девоиката за тънкия кръст и я привлече пламенно към себе си. – Скъпа, обичам те – прошепна ú той в ухото и я целуна нежно по бялото ú като слонова кост вратле. – Моля те, пусни ме. – Ана внимателно избута ръцете му от кръста си. – По-добре да поговорим! – Само една целувка ... – задъхваше се старият плейбой. Лицето му беше червено като на рак, а по бузите му се стичаха гъсти капки пот. Ще ме убеиш, луда главо! Кръвта ми кипи! Ръцете му се стрелнаха надолу, където гърдите ú се издигаха като два предизвикетелни хълма. – Ах, защо си толково упорита?! – пръстите му потънаха в деколтето на момичето, опипвайки чудесните ú форми. Девойката застена нежно и затвори очи. – Моля те по-нежно! – почти проплака тя. – Гърдите ме болят. – Аз те желая ... – Наистина ли ме желаеш? – девойчето отблъсна ръцете му от гърдите си. – Какво ще кажеш за моята автобиография? За университета? Комсомолският секретар се опита да я привлече отново към себе си, но девойчето го отблъсна меко. – Не, не, никакъв секс преди да ми отговориш! Кажи ми как ще ми помогнеш? Старият плейбой въздъхна тежко и седна на дивана. – Ела тука, коте. Седни в скута ми. Девойчето седна в него и го прегърна през рамо. – Добре, цялата съм в слух! Кажи ми как ще ми помогнеш да вляза в университета. – Ще направя всичко за тебе, скъпа! Биографията ти ще бъде безупречна. Кой университет желаеш? – ръцете му опипаха нежното девическо тяло – Университета на изкуствата, Техническият университет, Колежа по туризъм, Академията на науките... Само кажи. Приятели имам навсякъде. Професори, доценти, научни сътрудници... мога да отворя всяка врата пред тебе... – Рисуването е моята страст. Желая университета по Модерните изкуства. – Ще бъде твой, любов моя! – О, Вие сте толкова мил, другарю комсомолски секретар – девойчето се притисна нежно до него. – Благодаря Ви! – прошепна тя и го целуна по голото му теме. – Вие сте истински джентълмен! – Моля те, остави формалностите! Наричай ме Вова! Това беше нежно име за Владимир. Баща му, заклет комунист, го беше нарекъл с името на вожда на ВОСР Владимир Ленин. – Ах, Вовенце ... Не спирай ... пръстите ти са толкова нежни ... Ана затвори очи и отпусна глава назад, стенейки тихо. Старият Дон Жуан я галеше нежно между краката, отмествайки фината дантела. - Ох, ще ме накараш да разбудя всички!- захапа тя долната си устна. Огнена вълна разтърси девоичето. Умелите пръсти на другаря комсомоски секретар почти я докараха до вярховен екстраз. – Моля те ... погали ме с уста ... – Френската любов е забранена от Партията – смути се плейбоят. – Тя е само за боржъазните отрепки! - Моля те - застена девойчето – не се бой ... никой няма да научи...тайната ти ще остане завинаги скрита между тези стени! – Е, щом желаеш ... кавалер не отказва никога на дама ... Девойката отстъпи назад и отвърза връзките на гърба си. Тя остави роклята да се свлече в краката й. Тялото й беше бяло като алабастър. Гърдите й се повдигаха с вълнение. Пухкавото триъгълниче таинствено надзираше през тънките дантелени гащички. – О, имаш тяло като на богиня! – старият плейбой започна да я целува по гърдите, смучейки малките й кафяви като шоколад зърна. В същото време ръката мъ се стрелна надолу и средния мъ пръст проникна дълбоко междъ бедрата и. - О, скъпи... моля те ... по-ниско ...- шепнеше тя. Ана дишаше тежко. Тя не беше девствена, но нямаше голям опит в секса. За първи път тя се люби с нейния приятел на брега на морето миналата година. И той беше девствен като нея. Тя почуства повече болка, отколкото удоволствие. – Ах ... – тя внимателно избута главата му надолу. – По-ниско ... Ах. Дантелените ù гащички се свлякоха с пращене на земята. Другарят комсомолски секретар почувства как ерекцията му нараства. Тесният отвор на девическите устни го привлякоха като магнит. Езикът му заигра по плоския ù корем, описвайки няколко няколко кръга около малкото пъпче, после заслиза надолу и надолу ... – Ти си ангел! О, Маркс ... О, Ленин ... О, Сталин ...О, Брежнев ... Комсомолският секретар за малко щеше да изрече: “О, Боже” и сърцето му подскочи от уплаха. Партията беше забранила да се споменава Божието име. Дори и когато се любиш ... Той започна да изрежда имената на членовете на КП на СССР. Когато стигна до Альоша Давидов, девойката вече беше изпитала петия си оргазъм ...Езикът му смучеше страстно малките розови устнички, а ръката му галеше заобления ù задник. Когато средният му пръст започна да я пронизва, търкайки тъмночервената вулва, девойката почти обезумя от страст. Ръцете ù почти пробягаха по голото теме на комсомолския секретар и след като не намериха коси за дърпане – последният му косъм беше отскубан лично от закръглената учителка по математика – се насочиха към големите му като на породист шопар уши и започна да ги разтяга. Никой не знаеше дали той беше получил тях наследство от своята майка или от постоянната гимнастика на която неговите любовници подлагаха локаторите му. Едно нещо беше сигурно – от тях можеше да направиш чорба и да нахраниш цяла казарма с гладни войници. – Моля те – простена Ана. – Загаси лампата ...Някой ще види ... – Не се бой – успокои я комсомолският секретар. – Никой няма да се осмели да се промъкне навън. Спомняш ли си? Изплаших ги с вечерна провека по леглата по всяко време. Никой не знае в колко часа мога да намина! – Хитрец! – плесна го леко девойчето по бузите. – Кажи ми смяташ ли ме за привлекателна? Кажи ми истината не ме лъжи! Аз знам, че си имал много приятелки! – Вярно е, - почеса се по голото си теме старият Дон Жуан – но никоя няма твоя сексапил! – Ами младата учителка по математика? Вчера те гледах във влака как я опипваше по кръста! – Дори и тя! Ти си моята Спяща красавица с несравнима красота, а аз съм принцът, който ще те събуди от вековния ти сън и ще ти покаже сладостта на секса! “ Моят принц няма да бъде стар плешивко с уши като локатори” – си помисли девойчето, но не каза нищо на глас. Старият плейбой се спусна надолу към загадъчното хълмче и Ана застена още по-страстно от преди ... ............................................................................................................ Вън в тъмното тинейджърът беше опрял главата си в стъклото и дишаше тежко. От една страна се чувстваше възбуден като гледаше как партийният секретар “задушва” девойчето, а от друга, усети как се изпълва с гняв. Разбира се, той нямаше нищо напротив старият Дон Жуан да се забавлява, но не с неговото момиче. Той я обичаше до дъното на душата си, и дори да знаеше че му изневерява с други момчета, той никога нямаше смелостта да скъса с нея. “Данчето беше права” – усмихна се горчиво той. Той се сети, припомняйки думите ù: “ ... Ана е кокетка ... Днес е с един, утре с друг” Тинейджърът избъса запотените стъкла на очилата си. “Мръсен курвар! – скръцна той със зъби. – Говори големи думи за Партията и Комсомола, а виж го сега!”. Комсомолският серетар беше заровил глава между краката ù и мляскаше страстно. “Стар женкар! Не си чете томовете на Маркс и Енгелс, а лиже младите гаджета!” “ Ах, защо, защо?! Късаш ми сърцето, скъпа! – очите му се напълниха със сълзи, но той стисна с юмруци: “Ти си мислиш, че като комсомолски секретар ти е позволено всичко, че си по-властен и от Бог. Аз ще ти дам да се разбереш!” ... Девойката навярно беше вече изпитала деветия си оргазъм, когато неочаквано чу драскане по стъклото. Тя отвори очи и видя неясните очертания на нечие лице, опряно до стъклото. – Някой гледа! – изпищя тя и скочи, навличайки роклята си. Тя пъхна дантелените си гащички в джоба и побягна към вратата, закопчавайки копчетата на деколтето си. – Кой е там? – комсомолският секретар се надигна и погледна през прозочето ... Никой ... “Женски хитрини – помисли си той. –Жалко, че малкото дяволче избяга. Другият път ще заключа вратата!” – Ана, ти ли си, захарче? – той чу някакви стъпки да се приближават към вратата. “Ах, тази палавница!” Девойчето си играеше с него. От свой опит комсомолският серетар знаеше, че никоя жена няма да го напусне, особено когато почувства игривото му езиче. Също като младата учителка по математика. ”Тя ще бъде слеващата! – си помисли старият Дон Жуан. – Паяжината е уплетена!”. Ако не беше проклетият тинейджър, който неочаквано влезе в офиса му, той отдавна да беше я “задушил”. Комсомолският секретар се почувства като паяк, който залага паяжината между два клона и чака да хване прелитащите мухи ... – Ти не си Ана ... кой си ти ... Преди комсомолският секретар да види лицето на момчето, нещо тежко го удари в главата. Старият Дон Жуан изохка и се свлече на земята. Момчето захвърли окървавената цепеница и се скри в мрака ... ................................................................................ Никой не го чу ... Никой не го видя ... Един самотен бухал кацна на бараката и забуха грозно. Уплашена луната се скри и непрозначна тъмнина обгърна света ... Забележка на автора : Този и останалите 3 разказа ( 1-4 от Всичко в името на човека.. ) са само за дорасли !
2003-04-26