БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Афродита, богинята на любовта. ( Всичко в името на човека, всичко за благото на човека, 2 )

сиромах (siromah)

Раздел: Еротична проза  Цикъл: Всичко за името на човека, всичко за благото на човека

Ана се завъртя игриво пред огледалото. – Кокетка! – зависливо подхвърли Таня. Ана не обърна внимание на думите ù. Новият бански костюм ù стоеше чудесно. Той беше изрязан доста дълбоко и предизвикателно разкриваше прелестните ù форми. Тя се обърна и забеляза младия продавач, който се облизваше от възбуда. Ана закрачи бавно към него, покръшвайки стройните си бедра. – Какво си се опулил? – изръга в ребрата мъжа си мощна цоцолана. – Не те ли е срам, Стояне, имаш деца големи колкото нея! Мъжът ù, чието теме лъщеше като месечина, се облизваше като котарак, забелязал тлъста мишка. “Ама, че захарче! – мислеше си той. – Ще те схрускам, сладурчето на батко!” – Помогни ми с тези бански! – изръга го жена му. Цоцоланата се опитваше да се вмъкне в бански костюм, който беше с три размера по-малък. Също като в приказката, когато доведените сестри на Пепеляшка, се опитваха да надянат стъклената пантофка. – Разбира се, скъпа! – измънка плешивкото и се усмихна фалшиво. Очите му продължаваха да опипват заоблените форми на девойчето. – Харесвам този бански костюм! – палавото езиче пробяга по устните й. – Ъ...ъ...ъ... – едва успя да изрече младият продавач. Той си беше глътнал езика. Очите му бяха изпъкнали толкова много, сякаш някой го беше надул с помра. – Ще го взема – продължи Ана и кокетно засука къдрица. – Отива на косата ми! – Да, да – най-сетне успя да проговори продавачът. – Стои ви чудесно! Ана плати и излезе навън. Малкото магазинче беше на не повече от тридесет метра от пясъчния бряг. – Захарни петлета, захарни петлета! – викаше малко циганче. – Студена бира, изпотена! – дереше си гърлото по-големият му брат. – Ей, манго, тука! – извика някакъв младеж. – Колко е бирата? Циганчето не издържа на наглото държание на юношата и не остана длъжно: – А бе, бате, като гледъм ти голям юнак! От хала деветоглава мляко доиш, на мечки-стръвници руното пощиш, на вълци-единаци зъбите броиш! Страшен юнак си, бате! Само мустаците като ти гледам ба , - още самодивско мляко има - страх ме хваща, сън не ма лови, ба, бате! – А бре, манго, ти си имал голяма уста! – ядоса се не на шега младежът. – Сега ще ти ... – младежът неочаквано замлъкна. – Що се заяждаш с братлето?! – запита огромен като канара циганин. – Да не сакаш мечка-стръвница да те гази?! – Ъ...-ъ...ъъъ – замънка студентчето. – Аз само се шегувах, - изтри си той челото. – Прости ми! – Ще те простя аз набързо! – намръщи се циганинът. – Брато тука за един чорба скъсва крака от одене, а ти прави на мъж. Чакай да ти кажа кой мъж! Студентчето полетя като стрела, завихряйки облак пясък след себе си. Ако тасманийският дявол го видеше, щеше да се пръсне от завист. А сега нека да оставим нашите герои и да видим какво стана с кокетката Ана или както я наричаха приятелките ú – Афродита. – Та на на на, та на на на, аз съм малка пеперуда. тъжна е моята душа, самотна скитам в нощта! – си тананикаше девойчето и нежното ú гласче се смесваше с прибоя на вълните. Тя закърши плавно снага и заподскача като скакалец от скала на скала. Появата ú беше истинска сензация. Няколко млади “гларуси” скочиха като пружинки и се затекоха към нея, за да предложат услугите си. – Спокойно, другари комсомолци! – разблъска тълпата Очиларкото. – Това е моето момиче! – Ей, Цайко – пренебрежително го погледна висок младеж с набито като пехливанин тяло – защо не се пръждосаш, докато си още цял?! – Ей, Четири очи – намеси се приятеля на пехливана. – Защо не се прибереш в къщи и гледаш “Лека нощ, деца”? Довечера е специален епизод за Педя човек - лакът брада! – Ние ще се погрижим за твоето момиче – продължи борчето. – Нали прекрасна, лейди?! Благородният рицар Галихар на вашите услуги! Ана кокетно му подаде ръка. Приятелят ú я изгледа изумен, сякаш го бе ударил гръм от ясно небе. – Ами аз?! – почти проплака то. – Пръждосвай се, Очиларко! Още ли си тук?! – гларусът го блъсна грубо. Очиларкото падна по гръб и очилата му се забиха в пясъка. – Добро момче! – похвали го бабаита. – Бъди послушен и мама ще ти даде сладка! “Мръсно копеле! – скръцна със зъби Очиларкото. – Ще ти дам да се разбереш! Жалко, че не владееше бойни изкуства, като джудо или самбо. Самбото беше смесица от жио-жицо, карате и айкидо и беше създадено специално за армията. По-точно за Черните барети. Самбото беше забранено за обикновените граждани. Очиларкото, син на “врагове на народа” или “буржоазни издънки”, така наричаха неговото семейство, не можеше дори и да мечтае да тренира самбо. Неговият най-добър приятел имаше брат, който беше Черна барета. Когато се върнеше в Сараево, той щеше да го помоли да му покаже някоя схватка. Ще тренира усилено цялата година. И на следващата лятна почивка нека тези бабаити пак да се опитат да му отнемат момичето. Ще помете земята с тях и ще ги рита, докато не заплачат като бебета ...” Тиинейджърът се отправи към бараките. Той хвърли крадешком поглед през рамо, за да види как неговото момиче флиртува с местните гларуси. Може би по-добре за сега беше да погледа телевизия. Той обожаваше телевизия. “Ну заец, погади” и “Пинко, розовата пантера” бяха любимите му детски филми. – Ту ... ту ... тууу ... Тръбата. Беше време за вечерна проверка. – Никакви дискотеки! – предупреди ги комсомолският секретар. – В 10 часа искам всички в леглата. И да не си мислите да се измъквате и да скитате цяла нощ по баровете! Разнесе се неодобрително шушукане. – Аз лично ще направя проверка по спалните. Който липсва, да се смята за изключен! – Изключен, задника ми! – потупа се по задните си части едно момче от крайните редици. Приятелите му се разсмяха на шегата. – Шт ... – скастри ги някой отпред. – Мълчете или ще ни отнемат телевизията. – Свободни сте! – свърши най-сетне конското партийният секретар. Младежите бързо се затичаха към бараките, защото новият епизод на “Робинята Изаура” беше започнал. Очиларкото се огледа внимателно и се измъкна през дупката на телената мрежа. Той се беше замислил толкова много, че дори не усети кога беше стигнал до брега. Заразхожда се с ръце в джобовете, а в сърцето му гореше люта рана. Духаше силен вятър и вълните се разбиваха с грохот в крайбрежните канари. Една огромна вълна почти го измокри до кости, но той дори не я усети. – Здравей! – някой застана до него и го докосна нежно по рамото. Дори и без да се обърнеше, Очиларкото знаеше кой е. Данчето! “Лепка такава” – намръщи се тиинейджърът. – Моля те, остави ме! Искам да съм сам! – Научих какво стана тази вечер. Ана те заряза заради някакви местни момчета! Очиларкото се изплю гневно на пясъка. Слуховете сякаш имаха криле и не можеха да останат скрити. – Значи си научила! – въздъхна тежко той. – Ана ще ми разбие сърцето! – Защо си толкова глупав?! – намръщи се момичето. – Само погледни истината в очите ! Ана е кокетка. Тя не е момиче за теб. Днес е с един, утре – с друг! Никога няма да ти бъде вярна, защото ... Очиларкото дочу звънливо гласче. Някой се смееше. Нямаше съмнение. Беше неговата измамна приятелка навярно! – До утре ! – Данчето въздъхна тежко и го целуна по бузата. – Сърцето ми се къса, като те гледам как се мъчиш! Момичето се загърна плътно в горнището и се отправи към бараките. – Почакай! Данчето се спря, невярвайки на ушите си. Тя си спомни за страстната целувка във влака и сърцето ú отново се изпълни с надежда. – Моля те, повикай Ана. Искам да поговоря с нея. – Глупчо! Тя не те обича! Сляп ли си ?! –Да! Аз съм късоглед и пея в хора. – опита да се пошегува той. Данчето не схвана шегата му и той продължи: “ Моля те, повикай я! – Добре – въздъхна девойката. – Да знаеш, правя го само заради тебе! Ако беше някой друг дори не бих слушала врели-некипелите му! Почакай тук – намръщи се тя и се отправи към бараките... “Ана” – разкривеният надпис едва се четеше в тъмното. “Ах, боли сърце, боли..” Вълната заличи надписа на пясъка и заля голите крака на момчето. То въздъхна дълбоко и отново изписа името на любимата си. “ Ах, защо, защо?! Защо ме остави? Какво сбърках?!” Той загриза ноктите си от отчаяние и почти не забеляза малкото раче, тичащо по пясъка. – Горкото! – едва не го смачка той. – И ти си самотно. Също като мене! – Рачето го защипа по пръста и той изохка. - Никой не ме харесва! –очите му се изпълниха със сълзи.- Защо майка ме роди на този свят?! Дори и родният ми баща не иска да ме види! Една гореща сълза се отрони от окото му и опари голата му буза. Някой нежно го докосна по рамото. Очиларкото дори не беше усетил кога Данчето се беше върнала. – Няма я! – девойчето го погледна влюбено. – Няма я никъде! Някой момичета се кълняха, че са я видели да се измъква с младеж от селото. Навярно същият, с когото се е запознала на плажа! – Курва! – гневът му изригна като вулкан, който се беше таил сто години. – Ще ми плати! Само да я пипна! Момчето сви пестници. – Почакай! Ще дойда с теб! – Остави ме на мира! – сви гневно вежди тинейджърът и се отправи към бараките. Той щеше да ú даде един малък урок. О, да .. Забележка на автора : Този и останалите 3 разказа ( 1-4 от Всичко в името на човека ) са само за дорасли !
2003-04-26