... Дали само защото вали

Дали само защото вали

или защото не си тук

но душата ми мълчи

и отеква всеки звук.

Вярно, има ме и зная

всяка радост е поет

и ще се родя на края

в края на един куплет.


Сложила съм запетая на

победата над мен

дивост има и не трая

верен, вечен съм гамен.


Истинска е тази стая

но минава тя през мен

въздухът на сън ухае

въздуха ми е рефрен.


Тича, диша, кръв-зелен,

устрема не търси бряг,

стола е тук пременен

и усещам неговия бяг.


Знам под дупето ми спи,

папките са самолет,

а стената ми жуми,

само буквите са в ред.


И картините нехаят,

смеят се - ведро от пух -

път, пътека ... да узная

що за храм е моят дух??

Търсене