БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

"Проститутка..."

Иваило Николаев Кирилов (стингра)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:

     Писна ми да чакам идеалната жена, момичетата на моята възраст желаят сигурност в партньора си. Не мога да им я дам. На 23 години съм и не искам нито брак нито деца. От месеци не бях спал с жена. Излязох и си купих вестник с обяви. Звъннах и си поръчах компаньонка.
 След 30-тина минути тя пристигна. Поканих я. Досега бях спал само с млади жени. Тя бе на 38 години. Зряла, красива, улегнала-хубава жена. Излъчваше спокойствие. Влезе и седна на футиойла в хола.
 – Искаш ли питие?
 –Да ако обичаш.
 Сипах й водка, тя запали цигара.
 –Какво искаш готин.
 –Секс.
 –За?
 –За два часа.
 –80 лева.
 –Добре.
 –Какви са тези работи на масата?
 -Разказите ми.
 –Пишеш!
 –Да.
 –Аз също.
 –Какво?
 –Описвам живота си в отделни случки.
 –И с герои които са част от теб.
 –Да.
 –Пиша по същия начин.
 –Ще напишеш ли нещо за мен.
 –Ако ме заинтригуваш.
 Тя стана бавно. Вдигна си късата пола и седна в скута ми. Не носеше бельо. Целувахме се. Тя започна да ме дере с нокти по гърба.
 –Харесва ли ти?
 –Харесваш ми ти.
 –Защо?
 –Защото си по-голяма. Винаги съм мечтал да съм с жена като теб.
 –Дупето ми, харесва ли ти.
 –Правиш ли го отзад?
 –Не.
 –Защо тогава питаш.
 –Вместо да си държиш ръцете под възглавницата, можеш да ме хванеш отзад. Може да е по-възбуждащо.
 –Голямо е и сочно.
 –Да готин, виждаш ли ние големите лелки с какви предимства сме.
 В ритъма с който се любехме, тя бавно си вдигна блузата. Разкриха се големите й, леко увиснали гърди. Имаше големи зърна. Захапах едното.
-Ще ти откъсна топките, ако го направиш отново.
 –Извинявай.
 –Не обичам да ме щипят или хапят по гърдите.
 След миг сменихме позата. Бях зад нея. Краката й бяха здрави, с леко наболи косъмчета. Преди да свърша я плеснах с ръце по дупето.
 –Ей, извика тя.
 –Мразя болката.
 –Извинявай.
 –Стига си се извинявал. Свърши ли?
 –Да.
 Тя седна срещу мен.
 –Писна ми да масторбирам.
 -Нямаш ли си момиче.
 –Не.
 –Защо.
 –Твърде на сериозно се вземат.
 –А ти?
 -Аз съм плитка вода. Искам първо да се изуча, да поработя и едва тогава ще мисля за сериозно обвързване.
 –От какво мислиш че имаш нужда.
 –Ако съм откровен, от редовен секс, секс без задръжки, секс навсякъде и по всяко време.
 -Друго?
 -Приятни, кратки, разтоварващи разговори. Имам нужда от неангажираща връзка. –Сподели с мен.
 –От къде да започна.
 –От професията ти.
 –Студент съм. Изучавам предимно етерично маслените култури.
 –Агроном ли си?
 –Все още не съм завършил, но имам предложения за работа.
 –Не всичко е учене и работа.
 –За мен е.
 –А секса, а любовта, от кога си сам?
 –От години.
 –Това не е нормално.
 –Заради хапчетата е.
 –Какво пиеш.
 –Антидепресанти и психотици.
 –Ходиш ли на психиатър?
 –Да.
 –Защо?
 -Имах труден пубертет, лежах и в клиника.
 –Защо ми споделяш?
 –За да се разтоваря.
 –С никого ли не си говорил за това?
 –Пазя го в пълна тайна, само между лекар и пациент е.
 –Защо с мен?
 –Ти си непозната и не ти пука за мен.
 –Прав си.
 –Чувствам че имам две лица. Едното е на студента, който не се спира пред никакви трудности.
 –А другото?
 –Спра ли лекарствата изпадам в депресия, нищо не ми се прави, не ям…но не ми се говори за това.
 –А жените?
 –Какво за тях?
 –Защо не си хванеш приятелка, както ти каза за неангажираща връзка.
 –Не ми се разправя.
 –С какво?
 –По някога сам не мога да се понасям, та камо ли жена да ме трае.
 –Сам се чувстваш по-добре нали?
 –Да.
 –Аз също.
 –Нямаш ли мъж, деца. Как си израснала, какво е било детството ти. Трудно ли ти е било. Защо си стигнала до тук?
 –Професията ми ли?
 –Да.
 -Бяхме много деца. Аз бях голямата сестра.
 – А другите?
 –Другите шест по-малки братя и сестри... парите бяха дефицит, майка ми и баща ми работеха почти без почивка. Рядко ги виждахме и когато това станеше бяха или твърде изморени или нямаха време за всички нас.
 –Тоест за тебе.
 –В повечето случаи, да.
 –Лошо е когато няма пари.
 –Най-лошото.
 –Не бих казал.
 –Поне в моето семейство беше така. Нямаше пари а с тях и всичко друго беше ограничено. Грижите, помощта, подкрепата.
 –Била си сама.
 –И сега съм сама.
 –Защо?
 –С тази работа!
 –Разбирам.
 –Няма да е за дълго.
 –Някога била ли си влюбена?
 –Да.
 –Истински?
 –Да.
 –Какво стана?
 –Знаеш ли, имам дневник.
 –Наистина!
 –Виж, тя извади от чантата си син тефтер.
 –Не съм го показвала на никого до сега.
 –Никой ли не знае за него?
 –Не.
 –Какво описваш вътре?
 –Нали искаш да знаеш…
 -Да, да искам.
 –Ето, разгърна дневника си и ми позволи да прочета…
 -Страхотно е, о-о-о, извинявай, казах го не защото историята е хубава, а защото е написано много добре.
 –Сега разбираш защо се зачетох в разказите ти.
 –Да.
 –Ами ти, защо си стигнал до услугите на проститутка?
 –Щом искаш да знаеш ето, прочети и ти нещо за мен. Наведох се и извадих от чантата си разказа за Нина и Станислава…
 -Даваш ли си обяснение защо е така?
 –Мислех да отида на психоаналитик.
 –Мисля че ще те обърка.
 –Нали!
 –Може би причината не е в теб.
 –Как така?
 –Разкажи ми за семейството си, да не би майка ти да е постоянно до дупето ти?
 –Как разбра?
 –Лесно, тя се засмя.
 –Прозрачен ли съм?
 –Бих казала че не си единственият.
 –Да майка ми си е постоянно в къщи. Баща ми работи постоянно. Не сме богати, но сме добре финансово.
 –Той обръща ли ти внимание?
 –Ако имаше време може би!
 –За разлика от майка ти.
 –Тя е напаст, не ме оставя да дишам. Вярно е че се грижи за мен, тя ме е възпитавала през цялото време.
 –След време ще осъзнаеш, че майка ти и баща ти са най-добрите ти приятели.
 –Вероятно!
 –Когато започнете да говорите като равни, да се питате и съветвате без дразги.
 –Мислиш ли че това ще се случи.
 –В много редки случаи, но не е невъзможно.
 –Дано си права, надявам се да оставим майчините инстинкти на майка ми и бащините задължения на баща ми и ще останем повече като приятели.
 –Ако разберат за проблемите ти, може би?
 –Какви проблеми?
 –Ако разберат за мен.
 –Права си. Какво друго има в дневника ти?
 –Като за първа среща и това което прочете ти стига.
 –Ти си ми приятелка.
 –Не бързай.
 –Не така го чувствам.
 –От вътре ли?
 –Да, пък и винаги когато съм имал приятел, на когото съм се доверявал свободно… –Мислиш ли че има случайност.
 –Не.
 –Аз също.
 –А как си обясняваш всичко което се случва около нас? Срещата ни тази вечер.
 –Мисля че има съдба и тази съдба или градим сами ние или…
 -Не мислиш ли че всичко е предопределено?
 –До някъде да, но повечето неща зависят изцяло от самите нас.
 –Имаш право.
 –Естествено не всичко.
 –А?
 –Вярвам че има някой отгоре който ни наблюдава, но според мен той помага а не ръководи.
 –Например.
 –Ако имаш трудност пред себе си, той ще ти помогне, но трябва сам да се изправиш срещу грижите си, а не да разчиташ изцяло на него.
 –Вярваш ли истински?
 –Или вярваш или не, какво е това истински?
 –Е?
 –Да.
 –Аз също.
 –А щом вярваш, питала ли си се, защо си стигнала до тук?
 –Живота е труден.
 –Не за всички.
 –За майка ми която е отгледана в семейство на безверници е било трудно. Трудно ме е родила, едва е оживяла. След това цяла година е лежала с мен по болници. Тогава е повярвала че има Бог, че той ще й помогне. Той е помогнал и на двете ни. Според нея дължа живота си не на тогавашната медицина.
 –Разбирам.
 –От малка ми е говорила че той съществува и съм сигурна че е така. Пушила съм наркотици, изпадала съм в депресий, пила съм, заливала съм се с алкохол. Както казах животът е труден, но за мен пътят за рая минава през ада.
 –Чувал съм това някъде.
 –Истина е.
 –Ти до къде си стигнала по своя път.
 –Минала съм отвсякъде. Скоро ще се откажа. Имам големи планове, мечтите ми са още живи.
 –С никого ли не си споделяла?
 –Сега го правя.
 –Да по-лесно е с непознат.
 –Ами ти, каза че също си вярващ?
 –Да също като твоята и моята майка ми е помогнала с вярата. Баща ми не говори за това. Той вярва единствено в работата си. В себе си също. Може би има право. Всеки има право да вярва в каквото си ще.
 –Вярата ни прави силни.
 –По-силни пред страховете ни. Баща ми вярва в себе си и винаги е разчитал на това. Винаги се е оправял сам с трудностите в къщи и в работното си място. Не че е сам, майка ми му помага, но той е трезвият мозък, никога не губи духа си и тя се оповава на помощта му в трудни ситоаций, почти за всичко.
 –Вярата променя живота ни.
 –Съгласен съм. Когато вярваш във Всевишният, знаеш че някой от горе те наблюдава.
 –До някъде те е страх от него.
 –Ако вършим грехове.
 –Затова не ги вършим.
 –Не съвсем.
 –Поне се стараем.
 –По-уверени сме.
 –Имам чувството че с всеки ден, с усилващата се вяра в мен, придобивам повече съвест, повече съзнание. Този семестър ни водиха от университета на Роженският манастир. Когато бях застанал срещу Чудодейната икона на Света Богородица и се молех пред нея докоснал я с дясната си ръка…
  -Какво беше чувството?
 –Че не мога да сгреша или излъжа. Имах чувството че тя ме чува, усещах я все едно че имаше напрежение в и около мен.
 –За какво обикновено се молиш?
 –За помощ, за закрила.
 –А благодарил ли си?
 –Да веднъж.
 –Прави го по-често.
 –Ходиш ли редовно на църква.
 –Да при нужда винаги, така се разтоварвам, освобождавам се от товара си.
 –Аз също. Често са ни водили от университета в различни манастири из цялата страна. –Това е страхотно.
 –Да но не всеки път влизам и се моля.
 –Трябва да чувстваш вътрешна нужда от това.
 –За да си искрен нали?
 –Именно.
 –Кога пишеш?
 –Бързо смени темата.
 –Намразил съм от баща ми да разисквам дадена тема с часове.
 –Не ти ли е приятно?
 –Напротив, темата за човешката вяра е необятна.
 –Не можем да я изчерпаме тази нощ, прав си.
 –Е?
 –Какво?
 –За писането, кога пишеш?
 –Когато ми се говори а няма с кого.
 -Какво ще напишеш за тази нощ.
 –Не знам. А ти защо пишеш?
 –Като всеки писател.
 –А именно?
 –Това за което не мога да говора с познати и приятели го описвам в разказите си.
 –Не си признал на онова момиче…
 -Нина.
 –Че я обичаш.
 –Не.
 –Ами бъдещите ти планове?
 –Това пък от къде ти дойде да ме питаш?
 –Обсъждала ли си досега с някого?
 –Не.
 –Време е!
 -Защо?
 –Виж звездите, небето, тишината, мен… .
 –Ще се откажа съвсем скоро, вече имам пари.
 –Имаш и цели. А после.
 –Ще заживея както винаги съм искала.
 –Как?
 –Както аз желая, всичко ще правя както аз поискам, единствено за себе си и може би за… . –За.
 –За детето ми.
 –Мислех че си.
 –Да но не ми пречи да имам друго.
 –А мъж?
 –Кой ти ли?
 –Не се шегувай.
 –Не ми трябва.
 –Защо.
 –Мисля че не мога да се влюбя, пък и ако това стане някой ден…
  -Защо не!
 –Не бързам.
 –Имаш право.
 –Ами ти?
 –Аз ли!
 –Какво ще правиш?
 –Както ти сама каза, каквото и да правя ще е за мен самия. Аз обичам себе си.
 –Аз също.
 –Кой мен ли?
 –Не.
 –Аха.
 –А бъдещи планове относно…
  -Относно?
 –Жените.
 –Не ми трябват.
 –Защо хубава е да има…
  -Не, не, разконцентрирват ме, изнервят ме.
 –А аз?
 –Ти си друго нещо.
 –Защо?
 –Не знам.
 –Опитай с друга.
 –Мисля че ти ми стигаш.
 –Имаш нужда да говориш с някого.
 –Имам си приятели.
 –Нямам това предвид.
 –Имам си разказите.
 –До кога?
 –Докато не стана готов за…
  -Как ще разбереш че си готов?
 –Не зная. Остават ти десет минути.
 –Ще го направим.
 Тя си свали полата и легна върху мен. Любехме се, и двамата издавахме силни гърлени звуци, накрая тя крещеше от удоволствие. Това почти ме изпрати в несвяст. Хвана ме за ръката. Аз отворих уста.
 –Не казвай нищо.
 –Не, държа да чуеш. Мисля че не мога да кажа каквото трябва, или каквото чувствам. –Както всяко хубаво нещо, за случилото се нямам думи и аз самата. От отдавна не бях се отпускала.
 –В последно време, пресъздавам реални случки, така се чувствам оригинален с това което творя.
 Тя се наведе и ме целуна по устните, нежно, приятелски…
  -Пази се.
 –Ти също.
 Гледах я как си отива. Крачеше бавно, с тихи стъпки. Сълзите и болката които чувствах, отстъпваха пред красотата на нашата раздяла.
2008-02-24