БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

"Мацката"

Димитър Йорданов Димитров (димитър горунашки)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:

 

            В стаята смърдеше на фасове и алкохолни изпарения, пода беше посипан с какви ли не боклуци, търкаляха се празни бутилки, опаковки и остатъци от храни. На леглото имаше нещо като голяма торба завито от протрито въннено одеало, от него стърчаха чепки руса коса, мазна и сплескана, личеше си че някога е била къдрена. Той разгледа всичко с погнуса, добре че поне спринцовки няма. Каква кочина. Проправи си път и отвори широко прозореца, от където нахлу студената февруарска мъгла. Обърна се, тръгна към импровизираната кухничка и трясна силно вратата.

             От силния шум ли, от влезлия студ ли, торбата на леглото се размърда леко, направи няколко нервни движения и бавно, бавно кичурите коса се раздвижиха и след тях из под одеалото се появи подпухнало лице с размазан грим. След него изпълзяха две ръце, рязко отхвърлиха одеалото и се откри съблазнително женско тяло. Момичето опипа пода до леглото, там откри нещо подобно на възглавница, вдигна я и я набута под главата си. С огромно усилия се повдигна и подпря раменете си на възглавницата. Чак тогава сънено разгледа обстановката. „Сега пък къде съм, ужас, каква кочина и аз като парцал тук?” Отново се отпусна в леглото, дръпна одеалото през главата си, затвори очи и в главата и започнаха да излизат спомените от изтеклата нощ: пицария Мания, Сън сити, Брилянтин, БМВ-то, единия, после другия, накрая и двамата...Беше ги виждала и преди, лъскави пичове, а после груби и брутални в тази кочина...

             В това време вратата се отвори и някой влезе, тя подскочи в леглото и отметна одеало. На вратата седеше симпатичен свит младеж с кафе в ръката.

     -   Искаш ли?-попита той-със захар или без?

     -   Както и да е, само да е силно.

Момчето се приближи и подаде чашата, тя я пое и жадно отпи от нея, пое звучно въздух и направи кисела физиономия. Втора глътка. Това е друго нещо.

-         Благодаря – погледна го с опит за усмивка, но не много сполучлива.

Той седна на леглото до нея и сложи ръка на бедрото и

-         Имаш ли нужда от нещо друго?

-         Къде е банята?

-         Няма баня, оттатък има леген с вода-отговори той.

Тя погледна изумена, той повдигна рамене с поглед вторачен в гърдите и. Не много големи, не малки, прекрасно заоблени, доста твърди леко се поклащаха от нейните движения. Младата жена забеляза този жаден интерес и още по предизвикателно започна да се намества из леглото разигравайки ги. С интерес следеше реакцията на младежа. Той стана неспокоен, размърда се седейки, лицето му пламна, а устните му леко се отвориха и изпуснаха жадна въздишка. Бавно но сигурно в него се събуждаше звяра. В един момент той се изправи рязко, с едно движение свали блузата си и започна да разкопчава дънките.

-         ЕЕЕй, какво става, какво правиш? – изненадано реагира тя.

-         Как какво? Нали знаеш – малко разколебано отвърна той.

-         Какво да знам? – ядосана се изправи, дръпна одеалото и се уви в него – аз да не съм ти тук някаква...

-         Ама чакай сега, мен ми казаха, че ме чакаш да се чукаме, че си ми наградата...

-         Каква награда бе?!?

-         За изпита... Взех изпита вместо него, а той така ми се отблагодарява, като ми пуска кучките си на сутринта, хайде не се дърпай, поне една свирка моля те, много те харесвам.

Тя се срина на земята, сви се на кълбо и зарида тресейки се

-         Защо не си останах у дома, защо ми трябваше да идвам в София, какво ми беше там, всички ме обичаха, всички ме харесваха, имах приятел, имах семейство, близки роднини, а сега...

Момчето клекна, приближи се до нея, погали я нежно по главицата и каза:

-         Не плачи моля те, недей и на мен ми става криво, стани, успокой се.

Мина доста време, тя се посъвзе, помоли го намери нещо за пийване, за успокоение...Момчето излезе и се върна с чаша водка, поднесе я. Младата жена я гаврътна на два пъти и се ококори, развесели се, отпусна се, започна да му разказва за себе си, за своите небивалици, за своята носталгия по малкия град, за мечтите с които е дошла, за патилата, за плановете си, за веселите вечери, за бурните нощи...

Така поговориха час-два, пийнаха по 2-3 чаши водка, навън се смрачи.

-         Колко стана?

-         Наближава 7.00

-         Ау, трябва да тръгвам, ама къде сме, ще трябва да хвана такси, ще ми дадеш ли 5 лв.

Момчето се изправи и притеснено забърка по джобовете си

-         Имам само 5, за два дни са ми, няма да има какво да ям

-         Моля те, ще направя всичко за теб – с бурен смях се нахвърли върху него и започва да го млящи и целува – моля те, не искаш да изпуснеш такова готино парче като мен

-         Ми не знам....-отвърна колебаейки се, но докато се опитваше да се оправдае, тя вече беше разкопчала ципа на дънките и мушнала глава в скута му.

Димитър Горунашки


2008-02-14