БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

"Позеленялата" душа на човека

Милчо Рашев Бекяров (поет)

Раздел: Литературни очерци, ЕСЕТА, ИМПРЕСИИ  Цикъл:

                                               Неделя 1 април

 

             Събудих се доста рано от обичайното. Стрелките на часовника стояха безмълвно на пет и  половина, а можех да поспя, поне още час-два. Този път може би е стотния, в който се заричам да му видя карантиите, и то на секундата! Няма да го направя, защото така си обещах, последния път.

По навик поглеждам и стенния календар, въпреки че много рядко губя ориентация за дати и дни. Усмихвам се на единицата застанала неподвижно, но с развинтената си фантазия, веднага и слагам кикотещо личице с изплезен език. Ама тя си има и ръце! Едната с показалеца сочи, към тресящата се от смях глава, а другата е на височината и,  и се върти от китката на ляво и на дясно, имитираща, онези с психични отклонения. Веднага след това я накарах въображаемо  да скочи от мъртвия календар  на телевизора от горе.  А там, да там обезателно тя ще ми поиграе нещо ориенталско. Не можете да си представите, какви чупещи всевъзможни движения може да направи една реална календарна единица, разбира се командвана с подобна „луда”мисъл, като моята. Тя така се тресеше в ритъма на лудо-Маане, че дори чувах осечените и удари с подобаващия музикален акомпанимент. Повлиян може би от тази въображаема комична сцена, накарах  осмия ден от седмицата, да се включи и тя,  в лудото ориенталско фиеско. Не помня как съм започнал да им подражавам , с онова –Убре-дебре, хоп и хоп и -я сега дай, убре!... Но по едно време гледам опулените очи на съпругата ми.  Тя невярваща гледа

и върти очи, от мен,  до мястото на съсредоточеният ми „луд”-поглед.  Но да се овладея от това си състояние, беше твърде късно. Напрах се, че не я забелязвам, и продължих да подражавам на танцуващите „луди” дати, пак с онова:--Убре дебре, хоп и хоп!

--Иване....!—обезпокоена е съпругата ми.

Смъквам щастливата си гримаса, и се правя на приятно изненадан, като имитирам нейното изражение.

--Да скъпа!-отговарям,  и същевременно утихвам.

--Не мога да те разбера последно време, ти ли си-или?

--И от колко време, не съм аз?-питам.

--Престани с недомлъвките си, и ми обясни, какво всъщност беше това преди малко?

---Нищо особено!-досаднича. Просто свалих мисловно, две немирни, съвпадащи се по темперамент календарни дати,  и ги принудих да изиграят едно ориенталско фияско, от горе на телевизора.

--Иване..., какви дати и какво фияско те гони толкова рано?

--Ти изобщо имаш ли въображение?-питам достатъчно сериозно, но веднага след това се променям до неузнаваемост, като и се усмихвам кокетно и я щипкам по носа.

--Скъпа жено!-докладвам, като млад подофицер. Днес, както аз, така и ти,  доживяхме четиридесет и третия ни първоаприлов ден! Да ти е честит!-докато се  опомни, получава целувка.

--Иване...Иване...., ти ще ме подлудиш! 

Разбира се след това позамазах нещата, с онова семейно задължение, което сме принудени да го правим, поне един път месечно, единствено, за да стабилизираме съпружеската си вярност.

Изтощен до не май къде, не разбрах кога съм заспал, но в просъница, една мисъл мина,  като спасение през главата ми. Боже, ами ако само беше разбрала, че наистина видях двете числа, като на живо да играят.....Направо щеше да ме вземе за..........!!

 

 

 

 

           


2008-01-28

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)