БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


ексинтенциалистът

atanas nikolov (sanata)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

после
моля се докато вдигам предпазителя и обирам свободния ход
да няма „после”
... кълновете скреж пробиват склерите ми и страхът ме поглъща



1

седя и чакам
пътят минава край мен прегазил ме и излизал дълбочините ми и сега дори
слитъците бетон застинали по гърба му не могат да ме направят добър

по-точно деменцията ме корумпира но той ме помни и не иска да ме
забелязва
аз обаче забелязвам и преглъщам когато двете кататоничности
потъмняват и се заизкачваха надолу между кълновете по дъната на
очните ми ябълки

неравен съм и стръмен по посока на дългата прошарена трева е косата
ми полепнала и леко влажна отколкото нечуплива

и денят е влажен и ме изрязва от наситеното черно на короните срещу
себе си и по високите места докато пастелните змии на цветовете
изпиват небето ми и с крясък убиват бликовете по сернистите кореми
на рибите от изстиващите сенки на каквото ми е останало

подпрял съм се на лявата си ръка с дясната притискам суетата към
стoмаха си а слънцето с дългите си лениви пръсти рови из мозъка ми и
деликатно се опитва да ме остави без хипоталамyс

и придаваше въздушност на пропадането когато в заливите на отсъствието все още
бродят душите на прерафаелисти а мъглите ми се вдигат
и не позволяват на бъдещето и най-далечното да бъдат моя причина:
2007-12-27