БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

"Нели..."

Иваило Николаев Кирилов (стингра)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл:

     Нели, както казах млада жена с дълга история. На Павел баня където се запознахме тя бе крайно отегчена от въпросите ми. Отегчена дотолкова, че последния ден дори не ми се обади. Трябваше да си замине в Сряда още на обяд, четири часа преди автобуса тя си взе довиждане с мен. След това беше излязла с приятели на местния панаир.
 Същият ден изпусна автобуса си. Видяхме се случайно, каза че ще се обади. Не го стори. Натъжих се. Мечтаех за нея. Яд ме бе на мен самия. Мислех че повече няма да ми се обади. Но уви.
 Тя ми писа първа по пощата. Явно проявяваше интерес. Не бях сигурен защо обаче. Писах й, и аз. Зададох наново въпросите си. Тези, чийто отговори нямах. Тези чийто отговори пак не получих.
 Писа ми:
 “-Здравей Ивайло, току що успях да прочета писмото ти. И повярвай ми чета го със сълзи на очите. Защото за първи път човек който ме познава от два три дни , разбира какво ми е и е много странно как успя да видиш какво се крие в душата ми. Искам да ти кажа че си много прав за това което ми писа и за това което ме питаш.
  Не мога да ти кажа кой, с какво и защо ме е наранил. Но съм наранена и то много, имам голяма рана в сърцето. От там идва несигурността от моя страна в очите на другите хора.    Имам чувството че всеки който ме погледне ми мисли лошото и че знам ли…че ме гледа с лоши очи. Нямам желание за живот защото причините да не живея са много а тези да живея ги няма. Отчаяла съм се от живота, нямам желание за нищо и зная че нямам какво да търся в България.
 Нямам надежда. Много ми е странно че знаеш толкова много за мен, имам чувството че си живял в сърцето ми. Хубаво е че за такъв кратък период от време ти видя самата мен, а не това Нели което всички виждат.”
 Звъннах й същата вечер. Каза че ми е писала. Бях прочел писмото й. Не й признах. Не знаех какво да кажа. Същата нощ писах. Чувствата преливаха. Пишех и драсках. Пишех и пак задрасквах. Предстоеше нещо голямо. Преди да си легна получих следното съобщение на GSM-а си:
”-Здравей Ивайло, не спирам да чета лириката която си написал за мене. Много ми харесва, постоянно съм с усмивка, докато я чета. БЛАГОДАРЯ ТИ НАИСТИНА СЪМ ТРОГНАТА. ЧАО.”
 Полудях! Винаги сдържан, винаги спокоен и служещ за пример на другите, сега не се побирах в кожата си. Звъннах й:
 –Ало здравей слънце
  -Здравей Ивайло
  -Какво имаш да ми кажеш
  -Не получи ли sms-a ми.
 –Да получих го.
 –Много съм радостна от написаното в интернет. Извадих си го и го, го чета в къщи. Прочетох го и на баща ми.
 –Той каза ли ти че съм тъпанар.
 –Не каза че си се справил добре.
 –Може ли да ти дам един съвет.
 –Давай.
 – Можеш да ми споделиш всичко, прочети разказите ми за Нина, виж колко съм я обичал. Повече от седем години. Чети разказите ми там ще откриеш много истини за себе си. Казваш че си с разбито сърце.
 –Да.
  - Да не мислиш че аз не съм бил. Казваш че си лъгана.
   -Много.
 –От лъжите и болката които съм изпитал са се родили повече от 300 мои творби.
 –Уау.
 –Да, непрекъснато повтарям на Александър да ми се довери, иначе ще полудее.
 –Но аз не мога.
 –Няма не мога, ти не искаш.
 –Не е вярно.
 –Напротив. Довери ми се.
 –А-а-а, може би след десет години.
 –Ще ме накараш да дойда лично и да си взема каквото ми е нужно.
 –Ха-ха, тя се засмя.
  -Не се смей, никой не ти е рекъл да ми се разкриваш веднага. Сигурен съм че имаш приятели които само заглеждат хубавите ти крака, секси дупе и нищо повече.
 –Да така е.
 –Трябва да имаш приятели за всичко. На мен можеш да се довериш.
 –Ще видим.
 –Добре.
 –До скоро.
 –До скоро.

 Разговор по телефона:
    -Мислиш ли, че външността ти, ти носи неприятности?
-За сега съм доволна.
 –Сигурна ли си?
-Да
-Преди време ми каза, че нямаш стимул за живот тук в България.
 –Да.
 -Каза че тук младите сме обречени.
 –Така мисля.
 –Имам една преподавателка, според която хората се делят на активни и пасивни. Ти от кои си, от кои смяташ за в бъдеще да бъдеш?
-Активните.
 –С минимална заплата и недоволна от себе си!
-Ти си запомнил всяка моя…
-Да,да но това не е активност. Ще ти кажа какво всъщност е. Да се бориш, да не губиш надежда, да вярваш че ще успееш и това ще стане. Не се бори да оцелееш. Бори се да живееш. Ти си зодия Лъв, нали?
-Да.
 –Защо ми се доверяваш?
-Казах ти.
 –Да бил съм безобиден.
 –А и ми приличаш на моя 1-ви братовчед. А той е страхотен.
 –А аз?
 –И ти.
 –Каза че не се доверяваш на другите.
 –Никога
 –Защо. Може би защото всички забелязват външността ти.
 –Да.
 –А ти си красива и секси.
 –Знам.
 –Но и ти не им помагаш.
 –На мъжете ли?
-Да.
 –Не мога да се доверя.
 -Сама се подаваш външността, да ръководи живота ти.
 –Не е вярно.
 –А късите поли и високите токчета.
 –Е!
-Не залагаш на характера си. А там е силата на всеки. Това ни прави идентични, оригинални, единствени. Ти си загубила това си качество. Превръщаш всички свои връзки в ефемери.
 –Не мога.
 –Може би някой, някога те е наранил.
 –Да много.
 –И преди говорихме
 –Да
 –Любимия, може би си показала чувства към него, той е бил голямата ти любов и те е напуснал. Чувстваш ли се предадена.
 –Да.
 –А майка ти.
 –Какво за нея?
 -Тя също те е оставила.
 –Не е така.
 –Каза че от десет години е в Гърция. А едно момиче на 8-10 годинки без майка би се справяло трудно.
 –Много трудно.
 -Обичаше ли я?
 –Аз още я обичам.
 –Мислиш ли че отсъствието й ти се е отразило.
 –Не зная.
 –Да няма на кого да се опреш. Да поплачеш в труден момент на майчиното рамо, да споделиш усмивки и щастливите мигове.
 –Спри.
 -Защо не е ли така. Възхищавам ти се.
 –Защо.
 -Защото си се справяла сама с всичко и семейството ти е зависимо от теб.
 –Да.
 –Но е крайно време да спреш да заместваш майка си и да поемеш своя път. Мисля че всяко дете взема родителите си, ако не тях, то някой близък за свой пример за подражание. Ти подражаваш на майка си нали?
  -Не знам
 -Тя работи за малко пари и не е щастлива. Ти каза че се представяш по същия начин след време.
 –Да.
 –Ти си много чувствителна.
 –Не е вярно.
 –Каза че си плакала на “Титаник”.
 –Да.
 –Защо тогава саундтрака към филма ти е любима песен. Защо плака на първото ми произведение за теб и го препрочита 10-ки пъти. Обичаш да изпитваш чувства но те е страх.
 –Прав си!

 Разговор по телефона:
    -Каза, че не намираш стимул да живееш, каза че…
 -Да знам какво съм казала.
 -Да ти кажа и при мен беше същото.
 –Кога.
 –Когато бях на 17 години.
 –Аз съм на 18 г.
 –Изслушай ме.
 –Добре.
 –Пиех, пушех, бях и в секта, друсах се, безразборния секс беше…, да продължавам ли? –Не, но как… .
 -Имах вътрешно усещане, че всичко ще свърши, че всичко е до време. Исках да успея, не намирах сили за това.
 –И как… .
 –Отказах всички пороци.
 –Как?
 –Препих и едва ме спасиха в болницата, затова отказах алкохола. Едва не загубих гласа си от цигарите, а наркотиците отказах, когато вместо трева веднъж пуших хероин. –Изплаши ли се?
 –Да много. В училище всички ме смятаха за отрепка, за кръгла нула. Може би бях такъв, но не губех надежда, таях духа си на победител дълбоко някъде в себе си и знаех че един ден… .
 –И какво стана?
 – С всичките тройки в гимназията които изкарвах, сега уча в университет, вземам си изпитите с отлични оценки, говоря с професори, кметове на градове, с директори на предприятия и бизнесмени като с равни.
 –Супер.
 –Спечелих уважението на преподавателите си.
 –А колегите ти?
 –С тях не се разбирам.
 –Защо.
 –Те пият, пушат, живеят си живота но не учат. Затова не ме понасят, защото не съм с тях. В момента обаче на мен единствено ми предлагат работа от три места.
 –Браво.
 –Казвам ти всичко това, за да знаеш че когато ми бе най-трудно срещнах доц. Бенчев. Той беше декан на факултета. Непрекъснато ни повтаряше че нещата ще се оправят. Още през 2000г., каза че ще влезем в ЕС и сега сме там. Каза че без дипломи сме загубени и това ще стане, каза че до 10-15г., България ще стъпне на крака, а сега, вече години след това политиците от ЕС повтарят неговите думи. Европа няма да ни остави, ние сме им нужни. Младите ще се върнат, сега учат в Англия, Франция и др. страни, но след години ще се върнат. Историята се повтаря. Така е било в други страни, така ще стане и тук. Ще дойдат времена когато с честност, знания и професионализъм всеки ще успява. Вече споменах за вземането на пример от някого.
 -Не останах доволна.
 –Аз израснах със своите идоли.
 –Кои?
 –Културисти, кечисти, певци, артисти.
 –И искаш да станеш… .
 –Не нито певец, нито футболист, просто искам да съм като тях.
 –В смисъл?
 –Характера, борбеноста. Неутолимото желание и стремеж към успех. Ти каза, че са те лъгали.
 –Стига.
 –Не, не чуй ме. Аз съм израснал с лъжите на околните, на близките, приятелите, родителите. Болката от всичко това е непоносима.
 –Но как?
 –Затварям се в себе си. Живея в свой свят. Моите разкази са плодовете от всичко това. В тях аз съм си аз, такъв какъвто искам да бъда. Без граници. Желанията стават реалност.

Телефонен разговор:
 -Смяташ ли да учиш?
 -Висше ли?
 –Да.
 –Не зная, мисля че да, но… .
 –Какво?
 –Не ми се чете.
 –То не се иска само четене.
 –Една приятелка казва, че вие студентите учите по 1-2 учебника само за седмица. А на сесия имате по 5-6 изпита, което значи че…, тя каза че пиела само кафета и не спяла по цели нощи. Не това не е за мен.
 –Аз също съм студент, но не е така.
 –А как е?
 –Ти каза че имаш добра памет.
 –Да.
 –И зрителна, а също и когато слушаш нещо да ти се обяснява.
 –Да, напълно.
 –Това ти е достатъчно за да бъдеш отличен студент.
 –Наистина?
 –Да, Освен че четем, ние студентите имаме и упражнения, на които ни се показва нагледно всичко. Пишеме и рисуваме протоколи, чертаеме. Също така имаме едноседмична практика всеки семестър, плюс няколко за по един ден.
 –И всичко ви се демонстрира как… .
 –Да, също така някои специалности имат и по цял месец практики. Имаме консултаций преди всеки изпит. Когато си редовна на лекцийте, когато отговаряш на въпроси, задаваш въпроси на преподавателите, участваш ли активно у обучението ще ти се изясни всичко. Преподавателите са хора със знания, проявиш ли интерес веднъж към предмета им, ще те засипят с информация-снимки и статий, всичко.
 –Значи моята приятелка… .
 –Предполагам че твоята приятелка ходи по дискотеки и барове.
 –Да.
 –И често по мъже.
 –Да.
 –И учи 3 дни преди изпит.
 –Горе долу.
 –И всеки път в главата й е хаос, зубри и нищо трайно не остава в главата й.
 –Така тя самата го описва. Как разбра.
 –Не е нищо ново. Учиш ли през семестъра, ще успееш. През сесията преговаряй, 5-7 дни са достатъчни за това. С две думи упорит ли си ще успееш.

 Телефонен разговор:
    -Ало Нели.
 –Здравей Ивайло.
 –Здравей. Направо искам да те питам, би ли ми дошла на гости.
 –О-о-о, наистина ли ме каниш!
 –Да, защо не.
 –Не знам дали… .
 -Нали каза че си самостоятелна, би трябвало…
 -Стига си ме цитирал.
 –Добре, е?
 –Кога, за кога става дума да…
 -За утре.
 –Сериозно?
 –Да нали не учите и без друго, а сега освен училищата и университетите ще започнат стачни действия.
 –Ами…
 -Не му мисли.
 –Добре а … .
 –Аз ще те посрещна. Просто си хващаш автобуса и на автогарата на София аз ще те чакам.
 –Много се радвам.
 –Аз още повече.
 –Много бих желала да поговорим още за…
 -За какво?
 –Като се видим ще ти кажа.
 –Добре.
 –Провери кога имаш автобус и ми се обади довечера за да знам.
 –Отивам.

 Същата вечер:
    -Ало.
 –Ало, Ивайло.
 –Него го няма.
 –А къде е?
 (Следва мълчание.)
 –Ало с кого говоря.
 –С майка му.
 –Той къде е, ще се върне ли.
 –Не(тогава майка ми се разплаква с глас и предава слушалката на баща ми).
 –Ало.
 –Ало, чичо Ники здравей.
 –Нели ти ли си?
 –Да аз съм. Какво е станало с Иво, как е той.
 (Следва кратко мълчание).
 –Мъртъв е.
 –Какво-о-о.
 –Убиха го.
 –Но как, кога, та аз днес говорих с него.
 –Преди броени часове.
 –А кой?
 –Не знаем но предполагаме.
 –И кой мислите че… .
 –Един бизнесмен при който Ивайло преди време си кара студентския стаж. Когато това лято дойде в къщи на квартира един мъж, се представи като бивш шеф на театър. Не спомена обаче, че се занимава с политика в момента. Ние му разказахме някои тайни които вървяха като слухове из селото. Той обаче им дал публичност в статия във вестника.
 –И защо.
 –Сега въпросния бизнесмен е съден за милиони. Може и в затвора за дълго да влезе. А сина ми…
(Баща ми се разплака).
 –Съжалявам.
2007-12-27