БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

--------Аз- Той или Ние"""""".

Милчо Рашев Бекяров (поет)

Раздел: Литературни очерци, ЕСЕТА, ИМПРЕСИИ  Цикъл:

Аз- Той или Ние. Хора, личности съвкупност от многообразия в характери, преплитащи се в един необятен и неразгадан все още душевен ,,океан” в който ние здравомислещите простосмъртни, все по често си задаваме въпроса и по-малко си отговаряме: --Аз, а кой е Той? Човешкия живот, този много ходов лабиринт, в който ние хората, лутайки се от коридор в коридор,панически търсим правилния път към изхода за себе си, често се връщаме там, от където сме тръгнали….. А в стремежа си да изковем като краен продукт поставените си цели, ние хората се доверяваме единствено на собственото си ,,аз” без да търсим другото , което ни е заложено генетически, а именно:-,,Той”. Дали сме хора с придобито абстрактно мислене, с развито до съвършенство седмо човешко чувство, или сме с недотам умствени и ,,божи”заложби, съзнатите си разбирания за всичко което се случва под слънцето, в частност около нас и близкото ни обкръжение от хора, не бива да се олицетворяваме единствено със нашето собствено,,Аз”, а и с онова без което не можем, което Бог благочестиво ни е предос-тавил,,душата” другото ,,Той”. В това отношение, житейския ни път, измерим в години и делници, на нас простосмъртните, за едни се изнизват лениво като халифска броеница, а за други незабелязано преминават и изтичат, като ,,луди” бързеи. Дали сме постигнали през това време осъзнатото си съществуване, предначертаните си цели, въжделените си мечти, или в момента амбициозно ги преследваме , основния фактор който ги обуславя като морален завършек ( защото без такъв ще заприличаме на четириноги ) е, състоянието на душевния ни мир. Изхождайки от до тук казаното, трябва да сме на ясно и с отношението на околните. Ако попитаме дебеловратия ,,бандюга” дали някога е почувствал другия ,,Той” в себе си, със сигурност , без задръжки ще изръмжи, нахоквайки ни. --<Празни приказки философе! –Какво е общото—как го казахте--,,душевния мир” с настоящата действителност? —Та нали използвайки собственото си ,,аз”разчистих собственият си път , от такива вътрешно мекушави недоброжелатели като вас, посредством основните си доказващи морала ми средства: юмруци, пестници и лакти. И за съжаление се намерихте встрани от мен и под краката ми, защото нямахте смелостта и куража на моето собствено ,,Аз” .А така, не се става човек от --,,S”класа, драги ми—самаряни! И най вече, вие се оказахте влечуги, по простата причина, че робувахте на вашето ,,Той”като пренебрегнахте собственото ,,Аз”. Задръжте си измисления душевен мир, защото така по-лесно ще ви притежавам, пък и когато се надигнете главите, с лекота ще ви смачкам отново! Силни думи, подковани с банкнотово самочувствие и за жалост, твърде-твърде реални за времето ни. Но не, драги ми читателю! Не оставайте с впечатление, че неговото,,Той”, не присъства, дори частица в сивия му живот. Човек, колкото и да е материално обсебен, и ненаситен вълчият му апетит, има мигове когато и той в своята вглъбеност мечтае поне за секунда, да изживее онова ,,Той”, забравяйки собственото ,,Аз”. Той се страхува, но с цялото си сърце желае, да бъде поне малко не обременен от задкулисните и нечистите си игри, да е с душа на скитник, да поздрави с добро утро и крайъгълния просещ клошар, да се вгледа, да се замисли и се зарадва над дребничките, нищожните нещица от живота, а когато в очите му проблесне дори искрица от онова съкровено чувство-,,любовта”и каже от дълбочината на сърцето си-,,ОБИЧАМ ТЕ!-- То за жената, за която е отправено, и до сега е била средство за публичен показ сред ,,дебеловратото” му обкръжение, тя за пръв път ще се почувства истински желана и щастлива. Да скъпи ми читателю! Защото въпреки, че съществуват и такива човешки същества между нас и под слънцето в глоба-лен мащаб, не бива да ги упрекваме и съдим! Обществото е общество, тогава когато имаме разно поставяне на характери, съдби и религии. Всеки е свободен да изразява своето вижда-не за човека, като личност, и света в глобален мащаб, а разбиранията му не бива да се шаблонизират нито да бъдат образец за някого, като с течение на времето се събуди поне една малка част от другото си ,,той” или накратко казано—,,човека в себе си”. А това, че сме потекло на Ева и Адам първи почувствали онова вътрешно разковниче, опитвайки ,,ябълката” на греха, недвусмислено доказва, че всички сме произлезли от божията благословия, като същественото е духът който той ни е вселил, и само нежеланието ни или ,,дяволското” в нас, би ни попречило да развием и обогатим крепеца на тленното ни тяло, а именно:-,,духът” Подчертавайки следния факт,и може би най показателен следствие вътрешната ни борба на нашето ,,Той”, с онова нищо не оприличаващо ни собствено,,Аз”, единствения продукт, победоносно кристализиращ и видимо извиращ от лицето ни е: топлата и загадъчна свенлива усмивка. А появилите се след това искрени сълзи, стичайки се непринудено по нашите бузи, без фалш и маска, само тогава, мили мои, когато лъчезарието ви е истинско свенливо, с дълбок оттенък, а сълзите тихо разчувствани, не съзиращи се парадност, грамогласност, ефектиращи ни, за да бъдем непременно забелязани от околните, с онова крещящото: -------Вижте, колко сме естествени и непринудени! Тогава всичко това ще ви донесе само приятни емоции, защото във вас вече е развито онова ,,той” и бъдете сигурни, че ще изживеете дните си, като ,,човек сред човеците”. Колко тъжно звучи всичко това за нас хората, и колко нелепо е да сме, като-,,кон с капаци” за да не забележим, и не развием другия в нас, онзи носителят на необозримото-,,душата”. Там на нашия си бряг, когато тържествуваме със собственото си ,,аз”, дали сме от хората-,,без очи в очила”, дали сме дреб-ни ,,сноби”, едните не знаещи какво ,,банкнотово” състояние имат, а другите, така наречени ,,пинтии”, треперейки над всеки цент, станали роби на парите си, не се и замислят, че всеки от тях може да излезе достойно от това положение, единствено, ако се опитат да проникнат във вътрешния си всемир, който носи достатъчно добродетели, за да бъдат ,,истиски” хора. Настоящото ни ежедневие, всеки ден ни предлага изкушава-що за очите, безброй крещящи и лъскави неща. Бих ви задал и въпроса! Дали с шикозните ,,S”-класови автомобили или одежди последна дума на модата с многонулева стойност след запетаята им, ще бъдем истински щастливи, и колко време ще трае това? Логически е разбираемо, до появата на по-нов модел четиригумов ,,крайслер” или новоизлязлата модна линия, нищо не приличаща на старата, но-МОДНА. Ако по горе, зададения пример го оприличим с нашия вътрешен душевен мир, бихме ли подменили с лека ръка придобитите му ценности, както би направил своенравният своего рода човек, сменяйки новата си кола и излязлата от мода екстравагантна, за времето си дреха? Бихме ли заменили заложеното майчинско чувство на жените с някакво техническо понятие? Можем ли да сложим друго име на подадената за поздрав ръка, и да я сравним, с войнствения жест за война? В какво трябва да превърнем онази блага, но истинска лъчезарна усмивка на влюбения човек, та да заприлича на обикновена? Ами сълзите, ще ви попитам за тях! Кога бихме ги подменили и с какво? Нима те не са плод на нашето ,,той” извиращи непринудено от нашите съкровени извори, намиращи се, в дълбоките свенливи човешки ,,усои” на душата ни, които са несъизмерими с нищо по-чисто и свято на тази земя. Не драги ми четецо! Има неща на този свят, които никой, и с нищо, не може да подмени или да преобърне с магическа пръчка тяхното закономерие! А този който се опита да ги преиначи по своему или да си направи просто експеримент, неминуемо ще се окаже в безвъздушно душевно пространство, безвъзвратно отритнат от самия себе си. Да драги ми читателю! Не ме разбирай погрешно, и не бих искал да те ангажирам със собствените си виждания и разбирания за другото ,,той”, но според мен, то би трябвало да се характеризира и допълва, с общо признатите норми за поведение на личността, който са в основата му, но нека всеки по своему изразява душевното си състояние, и нека не копира, с еталони и образци от впечатлен от него субект. В този порядък от мисли, бих ви задал и следния въпрос. Как би се почувствал всеки от нас, ако всичко което приемаме като информация, не се трансформира през нашето друго ,,той”а се пречупи единствено през съзнанието и разбиранията ни? Нима не бихме реагирали като ,,полуроботи”…И онези съкровени думи за нас разумните същества : ,,обичам те, любов моя”, дали щяха да се почувстват, с онова наше ,,той” или със сигурност биха изглеждали, като ежедневните, сиви на безличния ,,скот” слова: ,,Харесвам та ма..аа….!!!!! Още един красноречив пример, за невидимото човешко състояние, което не може да се пипне, да се види с просто око, нито да му се даде точно определение и формула за произход или същност, което е индивидуално изразено във всеки от нас, и наречено от мен, другото ,,Той”, в най ярката си многоцветна човеко душевна тоналност от нюанси, се постарах да го разкрия, в един от разказите ми- ,,Човек в писмо” от поредицата-( ще бъда щастлив, ако някога се появи на бял свят, и бъде прочетена, от своего рода читателя ),,Неполучената кореспонденция. Там човекът -,,х”-пощенският служител е натоварен със задачата (и то никак лека, разглеждаща се морално) да изгори всички писма с неточен адрес, закотвили се, и се натрупали по стечение на обстоятелствата с години в пощенската станция ( ,,бог”знае защо ). Какво би станало?…. Но нека не прозвучи като въпрос, а като дълбок размисъл. Ако той машинално, като полуробот, без да се замисля го бе извършил. Питам пак! Какво го е накарало да постъпи по този начин, прочитайки някой от тях? Не….., не си мислете, че го е направил от чисто човешко любопитство! Трябва да се сигурни, и дълбоко убедени, че той е притежавал в голяма степен онова, наречено от мен, другото ,,Той”. Единственото нещо което го е накарало да прочете и да вникне във всяко едно писмата, безспорно е богатият му ,,душевен мир”. Превъплъщенията на всеки от описаните герой, ( който след това, безкористно ни предоставя) може би никога не биха достигнали до нас, а пощенският служител, който е съхранил и препридал без редактиране по интересните от тях, и до сега, по никакъв начин не бихме узнали, какво е изпитвал, и колко силно е разсъблякъл своето ,,той” възкликвайки:-Колко човешки души, и влюбени сърца щяха да изгорят, за което не бих си простил никога! Драги ми читателю! Качествата ни, а най вече безценното-- човещината, ни кара да не късаме връзката между собственото ,,Аз” с невидимото ,,Той” . Нека второто, не присъства като натрапчиво чувство или чиста наша амбиция, а да се развие и обогати непринудено в нас, и ако го копираме съзнателно и се стараем всячески да подражаваме на опреде-лена, впечатлена от нам личност, това ще е само един ,,сив” фалш, залъгвайки единствено себе си. И накрая, ако ми разрешите, бих ви заинтригувал вниманието с един показателен пример от природата. Какво би представлявала розата, ако нямаше бодли? Щяхме ли да я приемем с това наименование? Твърдо не! Розата си е роза, когато е с онези островръхи шипчета, защото определението за такава се допълва именно с тях. И за да не се стигне до обезличаване на човешката ни същност, нека нашето собствено ,,Аз” и онова потребно без което е немислимо съществуването ни, а именно: ,,Той”, бъде като едно цяло в нас, просто наречено-,,НИЕ”! 08.08.2005г Ст. Загора Emil Bechar
2007-12-22

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)