БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

-------------Славея и песента на тъжния кос-------------

Милчо Рашев Бекяров (поет)

Раздел: Фейлетони  Цикъл:

Славея и песента на тъжния кос Викаха му славея. Никой не знаеше собственото име на кварталния клошар. Мало и голямо, кой къде го срещнеше, му подвикваше с това прозвище. Колоритен старец, с изумителната дарба да имитира, птици, животни и хора. Чуеше ли се чуруликане или да закука кукувица между панелите-пак децата са го хванали на тясно. Пък той, мека душа като памук. Не отказваше на никой. Едно ще поиска синигерче или тъжен кос, друг канарче или ранобуден славей, а трети Бог знае какво. Вечер след работа, ще насядат по беседките кварталните гавраджии, и ще принудят някой да го доведе. И той ще не ще ги изреждаше. Започваше с всички предишни величия, минаваше през старите сатирици и стигаше до днешните в парламента…Но всички, кой с каквото помагаше. Един с дрехи, друг я някой буркан консерва, не го оставаше квартала. Ще натрупат хартия и ще изчакат пред коша, да не я грабне друг. „ Мерцедеса”, така наричаше количката си, дето му бе едната ръка. Мине някога и насядалите пенсионери, ще го нахокат: -Абе Славей.., смажи я малко тая пущина-холам! Ушите ни продъни..! --А..ааа.., --възпротивяваше се той, а кой ще ми пее, а? Ами не чувате ли бе хора..? Ей на, предното дясно ми реди Бах.., братчето му- Вивалди, а задните две, син и баща Щраус..! Хората се посмееха от сърце.., и го оставяха на мира. Един ден Славея разбра, че някъде изхвърлили смет от желязо. Още в ранни зори бе там. Цял ден се рови като кокошка и привечер изнемощял- натовари своя „ мерцедес” така, че не се виждаше от него. Но не щеш ли, в бързината забрави една метална пръчица настрани. Количката тежеше невероятно, та ще не ще –сви, по първата оживена улица. Отзад някой подсвирна с клаксон, и клошара отби. Шикозно возило мина близо покрай него, чу се стържене на метал, количката се прекатури, а той-изтръпна. От колата изкочи дебеловрат мъж на секундата, свали очила и погледна към колата. --Ега ти и историята..! –изруга той. Ела бе…, ела тука бе нещастник..! Виж бе…! Глей кво”-стори подаръка на гаджето ми бе-- некролог..! Извади салфетка, сложи я на врата му и го наведе със сила до колата. После рязко го изправи и му нанесе удар. Славея се строполи и не шавна повече. Въпреки това „горилата” продължи да го рита, докато се умори. Накрая каза още една цветуща и изпищя с гуми. Случаен минувач го забеляза, и г изправи до стена-стенещия от болка старец. Дълго време Славея не запя. Носеше вече кашоните с ръце. Сега —казваше си той, поне няма да сторя никому зло. Днес пътя му минаваше покрай парк, където гъмжеше от хора. Вгледа се, и забеляза до една алея малко кашонче. Отби се и се запъти на там. Преди да стигне, в съседната тревната площ си играеше малко създание. В едната ръка с лакомство, в другата с пръчица. То подскачаше радостно, бодеше по детски нещо и пак го правеше -жизнерадостно. Ако не беше отвратителният му вид, би го взел на ръце и да го подхвърля до насита, докато капне от умора…Но не…! Само да посмееше, и близките му щяха да го пребият. Изведнъж с периферието си видя как от близките храсти изкочи улично псе, с пяна на уста, с очи вперени в детето. Хвърли се с бяг, но клошара го изпревари. С два скока се озова там и го закри с тялото си. Песа се хвърли и го нахапа жестоко. От към съседната пейка се чу женски писък. Славея се отмести и то бе в ръцете на майка си. Закараха го в болница. Там сестрата с досада го превърза и на минутата го изхвърли. Вън го чакаше майката, а до нея бе дебеловрат мъж с тъмни очила. Тя подаде банкнота, Славея махна с ръка, и си тръгна накуцвайки. Когато се довлече до „леговището” си, с изненада видя шикозна кола, а до нея дебеловрат мъж. Бе свалил очилата си. Клошара бе изненадан. Бащата на детето и онзи който преди време го преби, бе един и същ. Наведе глава, затътрузи безжизненият си крак, и приседна. И двамата мълчаха минути. После Славея изправи поглед нагоре, оформи устни за свирня, и засвири песента на тъжния кос. По страните на непознатия, се стичаха сълзи. 10.05.07 г Е. Бечар
2007-12-21