БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

--------Съвместното съжителство, генетично оправдано или наложено ни......

Милчо Рашев Бекяров (поет)

Раздел: Литературни очерци, ЕСЕТА, ИМПРЕСИИ  Цикъл:

Съвместното съжителство, генетично оправдано или наложено ни от Бог Скъпи читателю! Преди да се впусна в каквито и да е разсъждения или да дам някакво начало, на настоящото си размисъл , ще се постарая да бъда точен в определението за съвместно съжителство. В живота, то се среща под различни форми , но в най-представителната си част и градивна обществена значимост, е съжителството между мъжът и жената, обвързани в така наречения съпружески съюз--,,бракът”. Непринудено разровен в спомените си един ден, изплува една мисъл прочетена или чута някъде, която достатъчно ме заинтригува със следното;-,, Вътрешно се бях заклел, а след време и примирил, да не встъпвам в брак, но дали нещо се промени в мен или ми бе наложено от някаква ,,висша” сила, и се получи, създадох потомство”. На пръв поглед, ако човек не се замисли по-дълбоко в същността му, не бе открил нищо особено в замисъла на казаното, и би възкликнал:--Абе, какво толкова! Казано просто, дошла му е ,,сляпата” неделя, и се е оженил! Нормално е всеки да почива на тази теза или сентенция, че който и да е, и все някога ще пристъпи с плахи ( бурни ) стъпки към брачния съюз. Едни, съгласявайки се, с патриархалното разбиране за обществото, че кой е той ( имайки предвид, род, деди и прадеди), да измени на закономерното поприще-семейството, създавайки потомство. Други пък, останали в живото-безизходица, след бурните младежки години, и разбрали, че самотата , безвъзвратно ги е обзела, въпреки, че в по-голямата част от денонощието, са заобиколени с достатъчно брой хора. Пита се, и въпросът е един! Кое ги е накарало, и какво е онова непознато разковниче предизвиквайки човешката анатомия, да ги застави, да съжителстват заедно, възпроизвеждайки се? Знаем, че науката се е обосновала теоретично, и недвусмислено е доказала, че това произлиза от някакъв скрит наследствен рефлекс…..Но, ако го разгледаме по ,,Дарвиновата” теория, това си е просто възпроизвеждане на самия индивид, в животинската си форма. ,,Самецът”-човекоподобната маймуна, като представител на праотците ни, e доказателство за това. Милиони години, в просъществува нето си, той е доказал, че наследствения рефлекс е единствената причина, която го е подтиквала да опложда, колкото може по-вече самки, размножавайки се. Убедени сме, че неговата философия е оправдана, имайки пред вид и естествения подбор, наложителна мярка за да оцелее като индивид, и единствения му избор, създавайки здраво и силно потомство. Хайде сега да помислим, и да поспорим по следния въпрос! Ще ви го задам, но искам много внимателно да го прочетете, и размислите след това, като не бързайте с отговора си! Как така се е получило, всичко живо в природата да се възпроизвежда, (растителен и животински свят) да се движи в един затворен обратим процес, раждане, оцеляване в суровия климат, вегететиране и кончина , случващо се само на планетата земя ( недоказано другаде), и с няколко подвъпроса. На кому е нужно всичко това, кой е вечния двигател, който го е наложил, за да поддържаме жива планетата земя или сме героите на една мисия във вселената, експериментирайки с нас? Дали причината, да сме единствените живи същества се крие само в случайността? И накрая бих възкликнал. –,,Аджаба”, как така нямаме планети посестрими със същата галактическа история, и защо сме сами в космоса, кой по-дяволите го е предначертал да е така? Аз бих отговорил, както несъмнено и вие, изхождайки всеки от своя ъгъл, на собственото си виждане и убеденост. Впрочем, преди изложа собственото си становище, доста се колебаех, дори се страхувах от себе си, че ще бъда грешно разбран, и най вече, от тези от вас, които някой ден ще прочетат, може би, с недоверие настоящото. Скъпи ми читателю! Уверявам те, че това което ще ти поднеса като мои отговори, са само мои лични виждания и размисли, не ангажиращи никои, с нищо. Първо, ако защитим тезата съвместно съжителство, от гледна точка на генетиката, с основна цел, възпроизвеждането на нас разумните същества хората, не би трябвало наследствения рефлекс да ни отъждествява. Въпреки, че за някой племена открити неотдавна, в девствената природа на джунглата, е все още определящо. Добре ни е известно, че човек се ражда, и в първите години от юношеството си, се развива като индивид. В определен период от време, той започва да узрява полово, като в един момент той вече е готов да се размножава генетически. Достигнал до тази си възраст, посредством разума, всеки от нас се развива и изгражда като личност, и в края на двадесетата си възраст, той вече се регистрира, с всичките му законови форми, лична карта и прочие, белег за неговото утвърждаване като такъв. Запознати сме, че цялата информация, какви сме били, по-настояще сме, и какви ще бъдем, е закодирано в гените ни. Никой обаче не сме е да твърди, че именно те ни изкушават и подтикват, ( вече полово узрели) да поглеждаме към привляклата ни с външността си и обаяние личност, която е причина след време, да ни бъде партньор в съвместното ни съжителство. Въпросът е, кое ни кара да го правим? Дали, животинското е все още в нас или нещо друго което го свързва, с обичайното:-сърцето и разума? Тези въпроси неминуемо ни довеждат до твърдения, а може би и до становището, че тялото ни (взето всичко заедно в него) не може да извърши каквото и да било действие, без това да му е наложено от разума. Което ни кара недвусмислено да смятаме, че между тези две неща, полово узрялото ни тяло и разума, съществува връзка, едно чудо на природата, разковничето на човешките взаимоотношения, изричащо се само с пет буквички, а именно :--,,ЛЮБОВ”. Кой би се осмелил, да твърди обратното, и да замени онова познато ни потръпване, когато тялото и разума го почувстват, с цялата си сила. И все пак, на преден план си остава въпроса. Дали генетически се ражда, укрепва, развива, обогатява и възтържествува ,,любовта”? Аз лично мисля, и твърдо смятам, че тази връзка ( любовта) между тленното ни тяло и разума, не е продиктувано, нито от половото ни съзряване, нито дори от осъзнатите ни разбирания, свенливо отвеждайки ни до брачното ложе, а непринудено заложено ни от сътворителя на всичко земно, а именно ,,бог”. Отново бих предупредил всички вие които сте убедени в противното, че тези мисли, доводи, разсъждения, а защо не и становища, са лично мои, и нека те не изглеждат, като учебно помагало, в очите ви! Не преследвам и онази амбициозна цел, с която да ви втълпя и проповядвам някаква религия, за която опазил ме ,,бог”! И за да дам по-вече яснота, и за да не остана голословен, ще посоча няколко примера от живота. В юношеските , зрелите, та дори и в напреднали те си години, всеки от нас е бил подставен под изкушаващата власт на -,,любовта’. Кога—ще попитам—и защо телата ни реагират (изключвам, влюбването ни от пръв поглед), и как? Защо се изчервяваме и започваме да говорим смутено, заеквайки? Кое кара човек, да почувствува отмаляване в крайниците, и най-вече, онази необичайна сладникава болка, преминаваща през стомахът ни? Да читателю, единствено разумът служащ си, с епитети, сравнения, възклицания, метафори и прочие, и прочие, събужда и превъзбужда телата ни, за да го покажем външно, с цялата им сила. Десетки са примерите, за това мое становище, които неопровержимо доказват, че любовта не е кодирана в гените ни, а непринудено наложена ни, от нещо или някой. Но то съществува, и е някъде, по ,,дяволите!....И може би, това е и кода, с който гените ни успешно дешифрират любовта в телата ни, посредством хормоните. В края на всичко написано до тук, и прочетено от вас, отново бих ви попитал. Дали само любовта, е в основата съвместното ни съжителство, непринудено принуждаваща ни да бъдем заедно, под ,,ореола” на традиционния брачен съюз? И не се ли преобразува с течение на годините в друга форма на развитие, и изобщо, в състояние ли е, да се замени с каквото и да е? По този въпрос двузначно мнение, не може да има, и страхувайки се отново, бих ви отговорил без колебание. Да любовта!-Онова първо чудо на природата, в процеса взаимното и отдаване, пречупваща се в годините, ние започваме да наричаме с обикновени и реални за живота определения, като грижа, разбиране, коректност, , уважение, доверие, а в зряла възраст-търпи- мост. Някой от вас, би допълнил към тези разсейки или многото имена на любовта, и още други свой наименования. Но драги ми читателю! Уверявам те, че ако тя ( любовта ), в самото си начало на брачния съюз, не е изживяна с истинската си същност, то тези превъплъщения след години, ще да бъдат, точно в противоположното си значение. Би било хубаво, дори прекалено да смятаме, че само тя-,,любовта събира ръцете и душите ни, обричайки се един в друг…. Но не бива да отминаваме и факта, че като грешни чеда божии, много често съзнателно я ,,опорочаваме”, прикривайки се под нейното защитно ,,було”, едни, с ,,алчна” материална заинтересованост, а други останали в океана, на живото безизходицата или ,,бог” знае какво. Така или иначе, от време ,,оново”, ние разумните същества-хората, по една или друга причина, примирено съжителстваме заедно, и то ( моя преценка) с благоволението на любово раздаващия, наш господ ,,бог”. Никой не може да бъде категоричен в произхода на ,,любовта”, но аз използвайки тази моя трибуна, бих ви помолил : --Хора, когато останете сами със себе си, и се отдалечите за момент от всекидневните си грижи, нека поне, в един миг от препускащото изнервено време, се обърнете към човека до вас! Подарете му, без двуличничене, един топъл поглед, прошепнете блага дума, направете нежен жест, дайте му да разбере, че годините прекарани заедно,сбили, остават, и ще бъдат в люлката на нашите всеобщи съкровени желания -- ,,вяра, надежда и любов”! Убеден съм, че не всеки път това може да се получи, но вдъхнете на ближният си, че ,,любовта” е винаги в нас, около нас, и във всичко земно което ни заобикаля! И ако някога сгреши ме в любовта, оставете това на ,,всевишния”, нека той, отсъди съдно!!!!!! 05.10.05г Ст. Загора
2007-12-20

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)