БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

-----------""" Изживей СЪКРОВЕНОТО"""------------------------

Милчо Рашев Бекяров (поет)

Раздел: Литературни очерци, ЕСЕТА, ИМПРЕСИИ  Цикъл:

                        Изживей съкровеното

 

              Доста често ние хората, не отдаваме значение (а дали изобщо го правим) на малките, нищожните неща,  заобикалящи  в  ежедневието ни. Дори, не се и замисляме , какво ни би струвало, и дали ще се преобрази душевният ни мир, ако някой ден, ей така на шега се спрем пред нещо точно такова и се замислим,  поглеждайки го  философски. 

Съпоставяли ли сте някога една усмивка на дете, с една не толкова красноречива, на  човек в преклонна  възраст?…Или напъпилата току що роза, с прецъфтялата и до нея посестрима, смучейки сок и връзваща  венче листчета, с едничката си цел, да възроди отново живота. По същия начин можем да разсъждаваме и сочим хиляди примери, за преходността му, както в природен така и в човешки аспект.

Всяко едно одушевено създание-- идва , отива си в зависимост от това, колко време Бог  им е отредил да просъществува, и отново да се преродят, зависими от  колелото на живота,  превъртайки се закономерно - милиони години.   А кой би имал смелостта да твърди (въпреки научните изследвания), кога е поставено началото на живота, и дали -,,времето”  изобщо е  мярна единица, разсичайки го на ери, епохи, векове и години?  

Малките.., нищожните нещица, заобикалящи ни  или някъде там в необозримото пространство, многократно, когато в устремът си да постигнем големите си цели обагрени в материални краски, ние хората неволни или целенасочено ги прекрачваме, който много често преобръщат  колата на личния ни живот. …А  авангардното им значение разбираме в последствие, но твърде-твърде късно, за жалост.                                                                                                     

Какви мисли може да породи, една нищо и никаква природна картина, и дали сезоните на времето,  който толкова ясно я подчертават  през едногодишното и  развитие, са с подобаваща прилика на човешката?

Ясенова гора. Преди доста векове е била наистина девствена, с размери -внушителни за времето си, преминавайки болезнено епохите,  за да я видим сега, събираща се в

  една човешка шепа, с натрапеният до сами нея- фабричен комин.

В същото време, някъде в хладните балкански усои   се кипри подобна такава,  живото раздаваща се, за която съдбата е била крайно щедра и милостива .

 Какво противопоставяне и разграничаване на природата изобщо!----Едната,  която е окована десетки години и насилствено принудена  задъхвайки се ежедневно да филтрира многообразния химичен състав на въздуха, а посестримата и,  да се радва на божията милостиня. Как мислите, дали окованата от обстоятелствата гора ще създаде, достатъчно устойчиви фиданки около себе си, който след години ще примат естествените си размери? –Не…., повярвайте ми, това няма да се случи!

Също така, трябва да сме сигурни и в това, че и зелената и премяна от самото и детство (оприличавайки я в човешки образ) няма да бъде толкова крехка и весела  до самата си старост, всекидневно задъхвайки се от заобикалящият я мръсен въздух. 

Отново трябва да знаете, че тя няма никога да се почувства в истинският си смисъл –гора. Ще тъне постоянно в  забвение, като в короната и птичите гнезда ще осиротеят, а случайно кацналото пернато на хилавите и рамене,  тутакси ще отлети, чувствайки я несигурна под краката си.----------Единствено, да… само  слънцето и небето няма да и изневерят никога , съжалително пращайки и необходимата топлина и влага.....

 …..Но достатъчни ли са само тези две неща,  за нормалното и съществуване? Твърдо-не! Тя ще продължи мъчително да вегитетира, с последни издихания, като всяка измината година по кората на ствола и ще се появяват една по-една, големи и още по-големи бразди и пукнатини, докато  един ден се превърне, в  грохнала старица, с прогнили корени. Да…тя неминуемо ще падне на безжизненото си тяло проядена и прогнила от всякъде, не изпитала истинското си удоволствие да живее щастливо, вдишвайки с пълни гърди чист въздух, даваща подслон на птичия свят, и сенчеста отмора за човека. Дори, ако се наложи от тленните и останки да по-служи за материал на столаря, със сигурност сърцевината и ще бъде прогнила и проядена, която за жалост ще е не нужна както в окованото си приживе съществуване  така и сега , когато е вече безжизнена. Тя никога няма да изживее ,,Съкровеното”, да бъде една певческа арена на сладкопойните славей или даваща уют на влюбени човешки  двойки, преспивала под акомпанимента на техните въздишки и серенади. 

По ствола и, няма да забележим останки потъркали се еленови рога, нито и каквато и да била следа,  от горско животно.  Под нея няма да поспре и уморения до краен предел човек, по причина оредялата и корона,  с оскъдната си зелена маса.  

А онази-другата живото раздаващата се ясенова гора, която по-стечение на  природните обстоятелства  е  попаднала на точно определеното си  място, ще расте, фото синтезирайки като девствена такава,  имайки всичко онова, от което е била лишена в продължение на толкова години нейната клоната посестрима.

В тази полемика от мисли,  които съдържат неоспорими истини,  стигаме съзнателно до извода, че ние разумните човешки същества ,,хората”-имаме всъщност, по нищо не различаваща се от явора- житейска участ. Единият  ,,род” хора, които са се примирили  с окованата си същност, въпреки одушевената си форма на съществува-не. И онези, който са били помилвани от съдбата, или късмета, който достатъчно им се е усмихнал (но не и задължително) живото раздаващи се, и че земният им път е до толкова успешен в зависимост, до каква степен са изживели най прекрасното човешко чувство-,,Първата любов”.

 

Хора, съдби, идеали, възгледи, надежди и вяра човешка . Живот, къде по-добър или лош,  протичащ в естествените си за времето закономерности, в който< Всеки от нас си сърба—както еднозначно е казал народа—това което сам си е надробил.>

Оформянето ни като личности, или преминаването на тази невидима граница- бариера, от ,,индивиди” в пълноценни  човешки същества, във всеки от нас се заражда чувството търсене на другия пол, което не е обосновано единствено от теорията на размножаването ни, като индивиди. Само по себе си, ако се приеме, че е така, ние ще приемем философията на първобитния самец, стремящ се да се чифтоса за възможно най-кратко време, с повече самки, продължавайки несъзнателно поколението си, подтикван, от наследствения си рефлекс. В старанието си (вече оформени като личности) да привлечем противоположния пол, дали с красноречието си, дали с подправената си лицева външност, с вкусът,  дрехите ни  да бъдат в унисон с желанието, ние вече съзнателно избираме или сме избрали постоянния си партньор в живота.

Но мили хора!  Нека си  припомним този преломен момент от живота ни, и си зададем въпроса. Дали всичко онова обуславящо го,  след като сме избрали партньора си , сме го изживели по неписаните му закони? Дали след като изправяйки се рамо до рамо, с избрания от нас,  както споделяме винаги—човека до края на дните ни, в онази кулминация на първата ни житейска драма,  и изричаме пред олтара  добре познатите ни фрази-,,до като смъртта ни раздели”—го казваме от душа и сърце, продиктувано единствено от съкровеното в кристалните им извори, а не формално,  както по традиция сме свикнали да го правим?

С този си ,,акт”- с който излизаме на сцената на живота, не само създавайки съзнателно потомство, което е  биологично неминуемо,  нагласата ни е,  да го изживеем пълноценно и да бъдем такива за околните, не го правим само за самия –акт , или е продиктувано от закостенялото понятие:--Виждате ли, връстниците ни се изпожениха, защо не и аз!; например и с това –Напреднах вече в години, и съм длъжен да създам вече семейство!—или защото-- Какво ще кажат хората за мен?

Тогава мили хора, слугувайки на тези общо приети житейски принципи, с нас ще се случи най-неприятното. Ние ще претърпим една човешка катастрофа, в която раните и травмите, които неминуемо ще ни сполетят,  никога няма да заздравеят и се заличат на пълно.  А още по страшно, когато години след това,  ние се примирим с болките и кървящите все още душевни рани, и си кажем изхождайки от добре познатата ни философия:-- Ами такава ми е била ,,орисията”-какво толкова,  ще споделяме съжителството си единствено заради децата!

Вездесъщия страх или забулени от житейската ,,образцова” мъгла, вие няма да промените настоящият си живот, подменяйки  партньора си, отхвърляйки го съзнателно, защото….да защото пак ще си кажете;<<-Какво ще кажат хората за мен? --Та този е бил пълен неудачник!—Гледайте го само! -- На тези години, с момчешките си авантюри!; или –Ами реномето ми във обществото, и във фирмата?

--Боже…ще си загубя поста!--  какво ли не, и какво ли не……..! >>

Тогава, да….тогава човече ти се превръщаш, като онова оковано от обстоятелствата ясеново дърво, принудено с години да търпи, отровата бълваща се от фабричния комин, та чак до самата си смърт. Всеки час, и всеки божи ден ще умира малко по-малко ,,живеца” в теб, заедно с вярата, надеждата, чувството за красота. Личната ти амбиция ще се превърне в самодоволство от лесни за преодоляване проблеми, като за съществените ти ще се потулиш, скривайки се като елементарен гризач в дупката си. А най вече в теб ще се закърнее –мечтата, защото тя никога няма да ти се присъни, препускайки безлична покрай теб, без да те забележи , а случили се това,--- ти вече си ,никой”.

Разбираш ли човече? Осъзнаваш ли, че ти обръщаш колелото на човешкия живот, като го връщаш,  обратно на неговото въртене, в зародиша на  първобитното му начало--,,Индивида”. Повярвай ми! Примириш ли се с всичко това, заговорили в теб  ,,овчедушието”, подтиснеш  ли естествените си човешки потребности, а обичта , мечтите, и най вече,  закърнеели в теб-любовта, престъпиш ли я, заменейки я с нещо друго –измислено, тогава ти се превръщаш в --,,сноб”.           

А неговата философия приятелю, е твърде—твърде елементарна-,, Живея, защото просто съм жив”

Да драги ми…, еволюцията на наведения самец и неговата елементарна философия, ще си проличат от километри, не само от  оприличавайки се, с външния си вид ( за-щото, едното върви ръка за ръка с другото), но и човешкото, пламтящо  в очите на другите, в теб няма дори да припламне. А това не бива да се случва –никога! Не бива хората да робуват на някакви установени общи правила, без да влагат свое собствено мнение и разбиране, по отношение на чувствата и омаята,   на едно съкровено вълшебство, наречено любов,  и че непременно трябва да свържем живота си, с мъжът или с жената ,,х”:-защото сме длъжни, да го направим, почивайки на закостенелите  патриархални разбирания, останали от средновековието. 

Но въпреки това, ако преминете с балдахинината си рокля или ренесансовият си костюм, през божия параден вход,  озарени с  престореното си  двуличещо лице, без да трепне във вас онази тъй нежна и вълшебна струна наречена --Любов, всичко остава в един крещящ от думи документ, с  вашите подписи, и едно гласово-,,Да”,-- До като смъртта ни раздели”! ----което в същността си,  е твърде-твърде лицемерно.

 

Мили хора!-Убеден съм, че с тези си разсъждения, не откривам на ново топлата вода, може би и не казвам нищо ново ставащо под слънцето, но бях крайно впечатлен, от сърцераздирателните и откровени  излияния на един позабравен отдавнашен приятел, който с искреността си достатъчно ме провокира, за да напиша всичко това. До преди това, почти не си спомням да съм се замислял на тази тема, дори ако някога съм го правил, всячески съм се стремял да я избегна.

Дали заради годините или не знам защо, но живота на този човек е протекъл ( както той спомена)  по същия начин, като закотвеното от обстоятелствата  ясеново дърво, който въпреки разликата в съдбите им, е останал недосегаем от съкровеното-,,любовта”.

 

Накрая, ако трябва да цитирам дословно думите му, заедно с прочувственото заключение което направи, със сигурност няма  да мога да опиша душевното му състояние, но и не бих ги подминал,  защото те дълбоко ме трогнаха.

Мили хора!-Направих всичко по силите си, да се досегна до вълшебството наречено -,,първа любов”, но както са казали хората-,,всичко, с времето си”.  И ако вие, не сте я съзирали все още,  и се опитвате с плахи стъпки, неуверено да се доближите до нея,  направете всичко възможно, защото знайте, че тя е някъде около вас, и ви очаква със същото чувство. Протегнете душата си, изсвирете  мелодията на вековната и песен. Дайте и да разбере, че и вий я желаете, не по малко от нея, и коленичейки робувате и до последния си миг.

 Не се страхувайте!-Дори да изгорите в омайните и,  и изкушаващи  пламъци, живота ви да се превърне в непредсказуем ,,ад” , болките и терзанията,  които ще почувства-те след това, ще се превърнат в елексир за душата ви!

Не позволявайте на никого, да ви отнеме ,,първата любов”, знайте, че тя е ваша и се борете със всички възможни средства за да я спечелите и съхраните! Само страхли-вия, непредубедения може с лека ръка да се откаже от нея и да потърси друга….Но тя драги ми човече, вече няма да е същата, няма да трепне отново онова вътрешно ,,да” а заменена заради неуспеха ви, дължащ се единствено на вашата слабост.

И повярвайте ми!-Тя все някога ще ви сполети, но няма да е онази-,,първата”, в която сте отнели частица от сърцето и душата си! А когато това се случи след години, за вас ще се отрази пагубно, защото-- ,,младата и сочна клонка се превива, а застаряващата такава се чупи”!—

И за да не ви сполети ,,снобското” съществуване на онова ясеново дърво, докато не е станало твърде късно…… горещо ви моля , и коленичейки ви призовавам!

----ИЗЖИВЕЙТЕ СЪКРОВЕННОТО!  

 

 

                                                                                                                          10.08.05г

                                                                                          Ст. Загора

                                                                                         Emil Bechar

 


2007-12-19

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)