БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Непрочетени писма--"На мама пъпчицата"

Милчо Рашев Бекяров (поет)

Раздел: Фейлетони  Цикъл:

Не прочетени писма На мама—„пъпчицата”..! Рангеле, тейко ти е! Тръгнали ти дасканлъка най сетне, а? Пък и ей сега.., да го чуя с ушите си, пак няма да хвана вяра! Рангеле… .. идвах в даскалото ти-главанако! Говорих с всички даскали, и ако беше на преде ми, щях да помета училищния двор с тебе! На Рангел Пъпков ли сте настойника.., питат ме даскалят, още като ме видяха. Досущ на вас се е метнал—разправят ми те. На мен.., цял целеничък.., ама с пачи акъл. Абе Затуй ли троша пари по тебе бе, ..главандурест шиник, а? Не се ли трепем с майка ти, да ти угодим бре..? Какво искаш сега..? ..Да те улуя за ушите и в село патките да пасеш…туй ли искаш, а..? Ама тя майка ти..,милата ти майка значи!На всяка втора дума..” На мама пъпчицата”.., на мама славейчето…, на мама захарчето!.. Туй на детенцето ни…, онуй ! Да имало повечко парици за харчлък, и да не било –моля ти се, изнемогвало като нас! Ама Рангеле.., всичкото ти е тас таман бре—главанако! Квартирата ти квартира ,парите ти пари, а ти на туй отгоре-двойка до двойка! Сал гледам в дневника, една самотна петица имаш бе прокопсанико ! ..И то по какво бе Рангеле.., по физкултура, по бягане—моля ти се! Разправям на даскала, абе –викам му, не за петица, ами за осмица заслужава Рангел-значи!...Защото,ако го зърнеш кога се прибира на село и ме види пред себе си, не по шестобалната, ами по десетобалната система, трябва го оценяваш! Че се смее човека –де, а на мен ми се плаче! А сега по същество, както обича да казва кмета! По математика –значи..! Абе Рангеле.., а бре сине! Може ли да не знаеш, какво означава уравнение, а..?..И да се мотаеш, като пиле у кълчища! То дето , не съм го учил, и не знам как се пише-- дори се сещам, а ти козкужами ти-главанак, не знаеш! Ами уравнение татьовата е, кога на есен по Димитров ден, председателя удря –молива, чертата значи! Кой –колко и какво? Вади събира човека, и накрая всеки му по еди колко си! Като получиш Рангеле писмото ми, на мига значи да отидеш при даскала, и да му речеш-що съм ти рекъл! Чу ли..! И друго –калпазанино! Не си знаел—моля ти се, какво е” кръглатен” корен и с какво се вади! Абе аланкоулу-невръстни макар..! Как бре сине, да не знаеш, ами с различни ваданлъци бе! Ако е цвеклен или репин корен, с вила, ако е картофен или морковен с мотика, ама ха..! И туй да му речеш! Друго поразнико! Кога чаках другарката ти по биология, една друга ме среща и ме пита:--Вие—каза, на Рангел Пъпков ли сте—настойника? Аз съм..! —отвърнах и. Ама как тъй—попитах я веднага, от веднъж и от първия път ме уличихте, а..? Досущ сте—рече ми тя, както една капка вода с него! Абе, че се метна на мен-метна се—шамандуро, ама поне на акъл да беше, а не на фаца! Еййй…, Рангеле, а бре проклетнико, как може да говориш такива глупости на Анатомичката си, а? Какво и отговори, а майчин сине, кога те попита за онез” женски срамотии, а ти си взел да разправяш за съвкупляването! То дет мен ме хвана срам, ами и тя горката се изчерви, като божур! До кога ще ме срамиш,, а? Тъй не може значи! Направи и си го рекъл-натурално, както си е дибидюс! Че не може ли глупавият ти шиник друго да измисли, ами направо …………….? То туй едно на ръка, ами от де си чул, и кой ти го каза:--Ръгай мъжо, дано умра , а..! Ей.., момченце, само да ми дойдеш…Направо потънах в земята от срам, че и Анатомичката ти, амен-амен! Засрамен и посрамен значи си тръгнах, ама и се успокоявам. Той по биология—рекох си, ще е тас таман , нали си селско чедо. Ама и тя, тъй ме нагласи, че ми държи още влага. Не знае—разправя ми жената, кита риба ли е –бозаещо ли е или какво! Абе Рангеле, главо вятърничева, как да не знаеш бре сине, ами риба е, коскужама ти риба, че и половина. Ти кога си виждал—нехранимайко, риба от риба да бозае, като яре от коза, а овча главо? Ей.., направо се пукам от яд, за такива лесни въпроси и мен да ме занимават! А после шамандуро проста, като те е попитала, какви животни се срещат в горите, ти какво си и –отвърнал, а? Аз—рекъл си и, у дома не знам какви има, ти ме питаш за у гората!...Да си стоят –рекъл си и, хич , не ми трябват, ко” да им гледам! Тъй думали се на другарката бре..? Ама то туй-нищо не е! Другото…другото що си е рекъл.., ей за онуй дет си и казал майчин сине—главата ще ти изсуча! Как може бе…, не те ли хвана срам, баща си да наричаш-„оня”, а? Попитала те значи, ти като селско чадо с баща си, не си ли ходил в гората, кога се секат –дърва за огрев или прочие? А ти, какво си и казал? Остави го „оня”, той само с текезанските овце се занимава, и две и две, не знае колко прави! Брей.., Божке ле, до къде я докарахме значи, син към баща си, с „оня” да се обръща. Ама майната му, ти за туй вина нямаш! Майка ти.., тя зер, от нея го знаеш, ама карай! Ами по география бре, що си отговорил на другарката, кога те попитала на къде тече Дунава. Ами как на къде бре –тъпо глава не увряла, на долу бре.., че на къде другаде! Слушай патка с патка, ти няма да ме посрамваш толкоз, щото на седмицата, ако не дойда да те прибира да пасеш овцете, то до месеца ще го сторя, тъй за знаеш..! И за почвите, за земята—моля ти се, не си знаел какви са. За туй ли значи се трепем все у земята-Рангеле? Ами как какви бре нехранимайко.., ами градски и селски земи бре…, язък, че си от село! И то как да не ме е яд, когато Физичката ми рече за закона на Ахмед и за стеснителността! Ами хрисим е бил човека кротък, за туй го е написал, не като тебе…И докато не съм забравил.., я да те попитам ти гиди разпасан жребецо! Какви са те” женски чехли в квартирата ти, а?...Ама разбрах аз, как го мислиш ти тейко ти, а..! Хазайката ти, хъката-мъката-изплю камъчето. На Ленчето, на съученичката му!-. Ходили сте—разправя ми тя, да събирате хербарии и голи охлюви по синорите…Тъй ли ще я караш, а? Ти мислиш ли да изкласяваш--изобщо? Да не стане на есен, вместо талимат, надута от към корема булка да ми изтипосаш. Опичай си акъла момченце.., щото да не заиграе дряновицата, ама ха..! Та значи, до къде бях стигнал? Аха.. до Ахмеда и закона му, да го назубриш Рангеле тоз” стеснителен закон, и да ме отсрамиш., чу ли!...И за туй, че таман се сетих! Географичката бре, питала те значи от къде изгрява слънцето. Абе как може бе Рангеле, как, бива ли бре. Ами от към баира селски, от „Големия камък”, га погледнеш сутрин към Сливошко, от там му се вижда лицето. Ама то как да стане да го видиш, като чак по вечеря ставаш от сън! Ама тя майка ти, тя те развали значи, и не знам до кога ще те дундурка, като пеленаче в престилката си. --Остави детето—кай, да се поспи, щот” туй училище ще го съсипе! Ама аз нея ще изпроводя есенеска, да ти бере срама! Как може да ти си толкоз –глупарест бре, ами ни аз, ни майка ти, че и до девето коляно сме нямали толкоз забутани хора в акъл. Еййй, Божке ле, какво ми дойде на главата, баща син да поучава и ограмотява-значи! То как да не ме е яд, кога си стоял като накълван фиток пред физичката си! Попитала те значи, за оня, как го изрече тя—Анщаина, кой, какъв е бил и прочие! А ти, пак с твоята дебела глава. Че от къде да го знам—рекъл си и другарко, нит съм го чувал, нит съм го виждал, нит ми е селски, нит ми е комшия…Ами тъй думали се бре сине! !Чи кажи и, абе другарко на езика ми е значи, ама ей сега пусто, не се сещам, и толкоз! Издрънкаш значи с овчия си мозък нещо, и тя опала,..цапне ти двойка в бележника! Че то да са две-три, ами то цяло стадо, барабар с паткаря—синев! Не се прави тъй! Ама, че бива-бива, ама и по история да не ти върви, на нищо не мяза! И там си я бил закъсал-оплаква се другарката ти! Как тъй все ти закъсваш? Абе, че как, не тръгна един път по сухото, ами все в калта газиш? Не си знаел кога Калояна пил от кратуната Балдуинова, майната му, и аз не го знам, ама за Симеона, кога на „девети” му духнаха партизаните под опашката- да не знаеш, на нищо не прилича- значи! Ами за Крум, какви глупости и наговори, кога те попитала за него, а? Онзи ли—рекъл си и, пияницата, гуляйджията ли, дето един път тъй се бил натряскал с вкиснато вино, и от яд заповядал да се изкоренят лозята Български, за него ли ме питаш, си и повторил? Ей на.., чудя ти се на простакелата ти шиническа кратуна! Че, как може тъй бре Рангеле, та човека, за туй ги изкоренил, щото не помирисвал-ни ракия ни вино! Друго бре –нехранимайко! Аз все си премълчавам в писмото, и не те захванах от първо с него. Ама да знаеш, ей туй значи дет” си го направил, за него, най много ядове ще береш от дряновата ми градина! Къде беше да те питам аз майчин сине, когато идвах на родителска, а? Я ми кажи, каква бележка си оставил на съучениците си и какво си написал? Да ти го прочета ли, а? Кажете на оная дърта вещица-Трънкова -историчката, че съм на посещение в бирената и винпрома, с Тапанчев от дванайсети „Е” клас, за да се запознаем с историческото им развитие през вековете, и да не се прави на улава с тези отсъствия! И от долу значи, щот” теб нали хич не те срам, даже се подписал, не кой да е, ами Рангел Пъпков. Ами то ума и дума, не ми остана, кога ми го прочете жената! Направо жив ме закопаха бе, нехранимайко такъв! Абе ти срам за пет стотинки-имаш ли бре-хаймана с хаймана? Не…, не, то туй твоето е бет” значи! Спирам , щото”, ако си ми пред очите, поне два кривака ще счупя по загубения ти шиник!...Айде чи….!!!! Наш Рангел е курсист Механика и слово учи в точ Но лош той е финансист И тейковите стинки пръска в нощ! Но, мале му, утешава го до—две Изкласи, и както и да е! Диплома вземи момче! Партийният ти пост-е резерве! Изживей годините си-мама! Че после булка и дете Сега ти са е паднало.., харчи за двама! Ей… да му се не види, и на мене ми се ще!!!! май-1968г.
2007-12-13