БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

-------""ПРОКЛЕТИЯ ЧЕХЪЛ""----------

Милчо Рашев Бекяров (поет)

Раздел: Фейлетони  Цикъл:

                              Проклетия чехъл!

                                     От автора  

Скъпи читатели!                                                                                                               Невероятния характер, на трагикомичния фейлетон, в който са потопени героите ми, ще разкрепости надявам се фантазиите ви, задавайки ми едновременно и десетки  въпроси. Един от тях,  за който веднага ще ме попитате е, дали е възможно изобщо  човек да попадне в подобна ситуация или, не е ли пресилен невероятния и край?...Защо не..? Ще отговоря, на въпроса с въпрос! Защо да не  почиваме и на тезата, че това,  което е възможно да се случи някога и с някой----винаги може да случи!

Често попаднали хора от мъжкото съсловие в компании, сме се увличали от подо­бен род пикантни истории,   стараейки се да изглеждаме по оригинални в словоохотливостта си или пък по-силни в пола !   По същата причина,  несъзнателно сме включвали и несъществуващи пикантни епизоди от случки, използвайки безгранично собствената си фантазия!...  Но за жалост,  никога не сме предполагали или досеща ли, че може несъзнателно да предизвикаме съдбата и да попаднем в същата или подобна ситуация!... Ситуация, която  в настоящия фейлетон за жалост  достига и нашият плейбои Колето.

Човек може да се заблуди,  дори в такова,  не съществено нещо и не будещо подозрения,  каквито се явяват и едни нищо и никакви- еднакви чехли, обути от двоица различни крака, но носещи едно име. Но кой в подобни ситуации, ще обърне внимание на такива на пръв поглед, незначителни и смешни подробности, когато е решил вече да подразни -себелюбието си?...Които понякога са в състояние, като „малкото камъче” на сред пътя,  да обърнат „колата” на живота!  

Независимо че тук, нашият герой получава само комичното си предупреждение, от здравия разум на подиграната жена, не бива винаги да се осланяме на късмета си!

 

Читателю надявам се,  да останеш благоразположен от четивото ми, и да се посмееш над шеговитата  история, оставяйки те в добро настроение!  Вярвам,  че всеки прочел го,  ще потърси себе си между редовете!....И ако намери сходство в нещо, нека да извлече нужната поука!

Пътеките ви, в нощите са мой!                                        Стъпвам тихо, не,….дори летя!                                              Слизам ниско, до вашите усои                                                           И чудя се, кой път да избера!

Емил Бечар.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                    Проклетия чехъл

 

               Мъжът на видимо средна възраст, оглеждаше отдолу прогнилата от времето кола, цъкаше нервно с език и мислено изразяваше недоумение.   <--Гледай го ти него…!  Една кола има, а виж на какво е заприличала! >     В същото време бръкнал ръце в джобове,  приятелят му Владимир, очакваше професионалното мнение на монтьора, като се суетеше, покрай нея.

  Владич,…абе много си я изоставил тази кола, бе-братле!— обади се след малко същият и го нахока. …То, какво ли няма за стягане!  Ако взема да ти изреждам, ще трябва да я смениш цялата, ха..ха..ха…!-разсмя се звънко и продължи.

--И хебелът ти е за смяна, кормилните щанги и те искат регулировка!... Носачите ти едвам се държат!.. Да не казвам, че и шарнирни те ти болтове, са взели -дали!--Абе слушай! Ти поглеждал ли си кардана?—.възмутено го попита приятелят му, като си подаде главата от долу.

Приятелят му избягна укоряващия поглед.

 -- Малей... .., днес ще ме потрошиш ти!- Нямате жал—каруцари такива, ..ха..ха..ха..!—нахока го отново монтьора

—Знам, че не е вред Коле,! –Каквото мога -опитвам се от време на време да поправя нещо, но времето не ми стига, и затова е така!-за оправдава се приятелят му, търкайки свенливо длани.

—Всички, с тоя номер минавате!... Служба, семейство, ангажименти.!  Къде ви е времето бе хора…? Ама тя Владич…., тя е като оная работа с жената!... Не я ли „коландриш” постоянно,  и тя хваща крака, ха…ха..ха..!-- каза го с шеговит тон,  и разсмивайки се отново звънко -излезе чевръсто от канала.-- Добре де, не се сърди! Нали за това сме приятелите! Ще се опитам,  да оправя „краченцата”  на твоята стара дама,..ха..ха..! Ще я стегнем бе Коле…! Като нов ще стане, московския ти мерцедес…., ха..ха..ха..!

След това двамата приятели- удариха шумно длани в знак на съгласие, поглеждайки се доверчиво.

—Сега най главното! Дай да видим, какви части имаш и какво можем да сменим!- заинтересува се сериозно монтьора.

—Окей приятелю, ще ги имаш!—из рапортува приятелят му.

Майстора се пъхна под автомобила и зачака.

Владо доволно успокоен, бързо се озова до дървена лавица. Извади кутия с увитите части, и също така бързо и чевръсто ги подаде  под колата. Колето-грейна от видяното!   Изглежда остана доволен,  че нямаше да се мъчи да от ремонтира старите, а щеше направо да ги замени.

—Страшен си! ….Я гледай ти…, като магазин за части си!  Това, което ми трябва-го имаш! …Еййй…, точен си, като швейцарски часовник!-за любезничи Колето

Разгъна частите една по една, взе една от тях, и се закани с глас.

—Това е..., да същото е!— Ще те сме…, и окото ми ням.. да миг….!- за мърмори неразбираемо под нос, въодушевеният монтьор.

След това, се изсипаха водопад от думи, на които Владо бе им свикнал много отдавна. Приятелят му имаше необуздан темперамент.  Закачките и шегите му бяха втора професия. Бърборан се беше от класа, но където пипнеше—майстор беше!

—Владич, подай ми моля те..ей тия ключове до гумата?

Приятелят му, го направи бързо, и зачака.

—Слушай!--ударът от чук, и последвалият шум, почти спряха въпроса на изхода му, но не до изчакал затихването му, продължи    —Нали знаеш какъв късметлия съм..?

—Коле,.. та той винаги е бил, или до теб или покрай теб-друже!—подкрепи го с усмивка Владо.

—-Да, но този път мога да го нарека –Под - лу- дя - ващ..!-изрече го гръмогласно на срички.

Остави ключът, с който може би свърши,  бръкна в  кутията с части  и отново пламенно продължи.

—И защо ли, ще ме попиташ?—Трудно е да се отговори, но беше незаменима в леглото..ха…ха..! –каза го през смях.

В този момент, от вън се чуха бързи стъпки на някого. В очертанията на врата Владо видя познато лице.  Същия от отсрещния блок, който го бе запомнил с това, че постоянно го викаше, когато имаше проблем с асансьорът им. Владо се изправи за да го посрещне, но същият-- мигновено „изстреля”.

—Владо здравей,  спешно е комшо..!

—Какво стана, да не би пак някой  да се е заклещил? --попита загрижено Владо.

--Да…, между осмия и деветия! Дете е ,...дявол да го вземе!

Щом случая  се отнасяше за дете, не биваше да се умува-нито за миг.  Владо кимна,  съгласявайки. 

—Коле, ще ме извиниш за момент, след малко се връщам!..Заседнало е дете в асансьора на комшиите! За десет минути съм тук!-разтревожено обеща Владо, навеждайки се под колата.

—Окей Владич! ..Всичко е точно!—съгласи се приятелят му.--  Ще  се оправя и сам!.... Но,  не закъснявай-братле,  че сега съм „назрял” за тая история с магьосницата..ха…ха..! Погледна инструмента, и извика:

---Я почакай…!   Бутни ми моля ти се, … ей….тоя ключ, и върви!

 Владо веднага го сръга с крак, но не щеш ли, заедно с него падна и че­хъла му.

—Ей... кво” стана бе…!  Я го подай!-изруга нетърпеливо Владо

---Полека бе човек, ще се убиеш с тия чехли!-загрижено отвърна Колето.

Повдигна го,  видя обикновеният му профил и го хвърли на горе.

Шума от стъпките му  заглъхна, а нашия човек продължи с ярост да се бори над една част, като от време на време-пускаше по някоя цветуща или нещо подобно. <—Абе тебе.....докато не те поставя на мястото, ...няма да изляза от тук!> Подсвиркваше , имаше настроение, живееше с мисълта от предстоящото удоволствие с разказа на пикантната случка, който бушуваше в него.  Усмихнат, догони с мисълта си  Владо, изричайки на глас.

—Ей приятелю…приятелю!  С това меко сърце, и жените ще те таковат значи....ха..ха....ха..!- избухна нестихващо с шегаджийския си кикот.

Колето продължи да се труди под колата, но нали бърборанищата му пречеше, от време на време се заканваше на глас. Е пък, какво толкова,  че някога мисълта излизаше в звук--нали бе сам! Но и не беше нещо ново за него. Живота му преминаваше почти по същия начин. Общуването със самия себе си,  бе станало неговото „второ„-аз. Сега беше се увлякъл над една част, разглеждаше я,  тюхкаше се, че пак бяха прекарали приятеля му като са заменили оригинала с фалшива. Потърси нещо в инструмента, разрови нервно съдържанието му, и като видя че е по далеч и че не може да го стигне, махна със рака, казвайки на себе си<<—Добре бе, ще изчакам Владо, да ми я подаде, не ми е нужна толкова сега!>>

Захвана се, с нещо друго, но отново изруга заканващо.<—Абе ти, …. на мене ли ще..., на чирак...ли ще ме правиш, ама ха..…!>

А там в другия край на живота, в почти абсолютно неповторимата част на невероятните човешки съвпадения, стоеше,  немеейки,  и невярваща на очите си една жена.

Тя бе се загледала упорито,  с голяма доза любопитство в  близо спрения до блока им стар Опел. Тази кола и бе позната от някъде.  Наближи я  и видя същите цветя който се мъдреха и тогава, до задното стъкло. Номера на старото возило почти и бе останало в паметта. Притежаваше невероятната дарба да помни, всичко обърнато в цифри и се надяваше че и сега, нямаше да и изневери. Наистина номера беше същия, цвета и марката. На лицето и грейна щастлива усмивка, защото тази кола я връщаше в спомените за един инцидент и един човек, който, въпреки невинността си, изпитваше угризения на съвестта и бе твърде учтив и любезен.  Колата бе паркирана до гараж на Владо, която познаваше добре. Вратите  сега бяха широко отворени, а от там се чуваха удари на железа и човешки глас.  За момент я облада я приятното чувство, че там може би  щеше да срещне отново този мъж, който тогава и направи добро впечатление. За миг се засуети засрамено пред отворените врати, но следващата мисъл я  ободри. <--Ще влезна с пред текст, че е  съм дошла за нещо при Владо, за да изглежда по достоверно!>

Огледа се настрани суетноСамо едно нещо не и харесваше! В бързината беше обула чехлите на мъжът си, и сега се чувстваше някак си неудобно. Погледа ги с неприязън още веднъж, засуети се за момент, но махайки  безхаберно с ръка--тръгна уверено напред.  Това бе една  незначителна подробност, и не бе в състояние да и попречи. Пък и се намираше пред блока., дявол да го вземе….какво толкова!

 

—Еййй….Владич….,  дойде най после, а!— нетърпеливо възкликна Колето,  чул протъркването на чехлите по пода.—Слушай сега, да ти изпея за тая лудетина, какво приключение, и каква немирница бе в леглото! —…И си записвай си приятелю, защото това не се случва всеки ден!

 

Циничните  думите, който я посрещнаха като лавина на входа на гаража, я стъписаха за миг. Жената се почувства се неловко и беше решила  вече да се връща, когато водопада от думи  я заляха с такава жар, че я принудиха да остане любопитно безмълвна на мястото си.  Те излизаха като потоци гореща лава, разстилаха се необезпокоявани навсякъде, отдръпваха се за момент, за да  могат други отново да избухнат с нова сила! Кой на нейно място би не полюбопитствал, поне за миг, любувайки се на невероятната словоохотливост на който е да е бил той, когато е в потайност.  Но все пак  изпита и неудобство, от поведението си,   че  подслушваше нахално…Но след като се убеди, че няма друг- освен човека под колата, деликатно заслуша!

—Владич, та за нея!  Сапфир  приятелю в короната на моите похождения!...Страшна жена ти казвам! Жестоко…! Направо не е за вярване…., че можеше да ми се случи подобно изживяване!

Думите на непознатия за жената,  отбити, като вълна от бряг- стихнаха за миг. <-Същия глас, несъмнено бе той!>--слагайки страхливо ръка на устата , си помисли тя.  

—Само за момент-братле!... Я ми бутни или ритни...ей тая лула, че не мога да я стигна!-отправи молба Колето към то човека, който го нямаше.

Жената видя,  подаваща се ръка от под колата, с насочен показалец към то въпросния инструмент. За суети се за секунди, но вече задължена към този мълчалив театър, чевръсто изрита исканото от непознатия монтьор.

Колето  видя как чехълът му, почти изрита инструмента към него. Взе го чевръсто и се отпусна доволно при мисълта, че -ей сега само с едно по силно завъртане, частта щеше да си иде на мястото.

Млъкна за малко, но усмихвайки се подсъзнателно и доволно  на измислената си случка, която след малко щеше да я увековечи, като истинска. Как би загубил-себелюбието си- на търсен мъж. Нали трябваше да бъде, в тон с времето, а и не искаше да забрави годините, в който можеше да се намери нещо истинско и мъжко в него.. Но въпреки това, той бе решил отново да плува на гребена на вълната, защото все още в измислените си истории, приятелите му вярваха и  го слушаха с интерес.

--Чуй сега-братле!... Но после искам да ми кажеш откровено, без заобикалки--пич ли съм или не!...И да не си ме прекъснал!...Защото,  то е като „оная” ми ти работа! Секнеш ли се един път, по добре, да не си я започвал..ха…ха…ха…!—закиска се неудържимо от думите си.

Попадналата в неудобна ситуация жена, все още не можеше да повярва, че човекът, който бе оставил достойни спомени в нея, сега бръщолевеше, без срам похожденията си. Страхуваше и от мисълта, че комшията и Владо, можеше да се върне всеки момент. В един момент реши да си тръгне, но последващите словосъчетания на човека под колата-промениха намеренията и.

—Значи,…Владич, запознанството ни малко прилича на романтичен филм! Нещо,  като притичалата внезапно разсеяна жена пред автомобил,  последващи остри спирачки, хиляди извинения, и какво мислиш стана после, а..? Не се сещаш-нали!  Близко е до ума бе братле!  Постъпих значи,  като Дон Жуан! Метнах я на колата…., и „хоптара” до апартамента  и! 

А до там,— флиртове, погледи, въздишки и какво ли не още!

— Познаваш ме –нали?.....Поискам ли нещо силно, получавам го без задръжки!  И  какво мислиш…, измисли братлето ти, а…?   Веднага, светкавична визитка с кафе, ха..а..аа..!--И най важното Владич!  Сега, сигурно ще ахнеш, но е така по-дяволите! Представи си, че уважаемата, която  бе „лапнала” вече по мен, като новоизлюпено шаранче, е твоя комшийка…!  Страшно съвпадение- нали братле!  Какво ли не може да се случи, на тоя свят!...И името и,  е едно такова горещо-изгарящо, че чак те пали от вътре!

---  Казва се Женя…., като в онази Руска песен!—Женочка маяяяя…. дарагаяяяя…любоооов…, ..мъъм…непавтаримаяяя…!

Колето пееше нещо заучено, но трясъка от паднал предмет го прекъсна.

До този момент, любопитстващата жена, се любуваше на пикантната история от непознатия,  кръстосала спокойно ръце, като от време на време се подсмиваше под мустак…Но след като чу името си, само дето не припадна! Дръпна се изненадано назад, и неволно събори-някакъв предмет. Беше обезумяла, че всичко това, което чу, се отнасяше именно за нея. Искаше на мига, дори да му издере очите. По засуети се, отправи поглед на вън, и само новите излияния на непознатия, я спряха да не си тръгне. Стисна ядосано юмруци и заслуша отново обезпокоена.

—Полека бе човек!- Днес, май ти върви, само на падане!  Стой мирен и слушай!-предупреди загрижено приятеля си.

Издрънча нещо под колата, и продължи.

—-Значи, не те лъжа приятелю! — Тя ми се обади-братле!.....Душичко—вика, чакай ме на кафето на  ъгъла на Руски и Парчевич, в толкова и толкова часа!
Полудях от кеф значи-братле. Стоя на дивана в хола и си мисля на ум.    <Стари дяволе, още те бива—ветеранино!  Все още си момче на висота, и продължаваш да предизвикваш  
женското-изкушение! Отивай рицарю, покажи и, че си още способен..ха…ха..ха…!> …А аз, подготвен както винаги-Владич!  Посрещам я значи с букет цветя,  ама то,  не букет, а цял  роза рием държа в ръцете си!..... А тя щастлива-щастлива,  на седмото небе значи!

Монтьорът стихна само за момент.

 …Нужно е кавалерничане   Владич—продължи поучаващотой,  няма шест пет по въпроса!....Абе жената приятелю мой,  не иска кой знае колко много ! С какво си мислиш, че може да спечелиш женското сърце, а..? Труден въпрос за тебе—нали? Една усмивка топла, целувка нежна,  и едно…, само едно цвете-нищо друго-братле...И е твоя, завинаги твоя…!..........Мълчиш нали! И така трябва Владич! Ако решиш нещо по въпроса за жените….Насреща е приятелят ти-Николай! Само кажи, гаранция, че ще я свалим! Сто на сто, че и от горе…ха..ха..!

След стихването на смеха си, монтьора се зае с нещо под колата. Чукна няколко пъти още и продължи….А обезверената въпросна Женя, се чудеше още на акъла си, защо продължава да слуша измислените небивалици на непознатия. Любопитство или какво всъщност бе това? В момента, не можеше да отговори на нито единия от тях. Колебанието и я застави, отново безучастно да слуша. 

—Каква жена само, приятелю!   Деколтето и дълбоко,  давиш се веднага!  Къса пола!—Изпъната, като струна отвсякъде! Кажи ми братле?- Как да замениш ергенската свобода с венчилото, след като има все още такива жени!— Прав ли съм, а..?

Този въпрос остана виснал, но и, не очакваше да му отговорят. По скоро, той го бе задал на себе си.

—И както си му е реда, заприказвахме се за семейство, деца, скучен брак след многото години, не сбъднати мечти  и накрая -пропиляна младост! Оплака ми се горката братле на дълго и нашироко, а аз „цъфтя и връзвам”! Любувам се на красотата и, и се правя, че и съчувствам, че чак ми иде да се разплача…ха…ха..ха !...И такааа…! …….Значи пием си кафето, но възможно ли е, моя милост стария коцкар-- при тази изкушаваща гледка от божествени крака, пълно, като доброжанска житница деколте и молещ поглед, да остана равнодушен!—Не братко, ..не издържах!--То ти идва отвътре!

Тръпнеш ли да чуеш, как я измисли— приятелчето ти, а..?—Предложих и братле.., усамотение в бар! Даже, не бях се изрекъл, и тя хоп —под ръка!----Ех...-викам си, човече, тук улучи Николайчо! Като от тотото- шестица спечели! Да ме хване като съпруг по сред бял ден, още не мога да повярвам!—А барът ни чака!  Като по поръчка! Хладничко, една тиха музика—почти без светлиники,  същински „Рай”!—Не, не се издържа приятел!   Ти можеш ли да се стърпиш при положение, че там в тъмния ъгъл бяхме само двамата, а? И аз не можах, но тя ме изпревари-братле!  Пусна си  ръката…, и ..ха…ха! —Да продължавам ли по нататък, а..?

Спря за момент, измърмори нещо под мустак, после  изпращя нещо под чука, но отново забърбори.

—Владич...абе запознай се,  с някоя бе братле!....И ако има поне малко от чара на тая-лудетина—направо си за завиждане!

—Не казваш нищо нали?—Вие тихите води—уж до колене, а…. Пък то, бездънен-вир.—Мълчиш нали! —И на тебе не ти е чиста работата, ама си траеш…ха…ха…ха…!

—Слушай, сещаш ли се за онова крайпътно ханче на пряката, след града!  Там,... там бяхме брато!  Нали знаеш приятели—бол!  Масата резервирана,  тишина, —изобщо обстановката шик! То беше луда работа приятел. Флиртове, закачки, полудели погледи и страст, на което,  от камък да си, ще се пукнеш!  Сигурно дръзнеш да разбереш, какво стана след бурната вечер, а…?—Ех-приятелю!—какво можеш да очакваш, от стария Дон Жуан. Снежно бяла, с пухен дюшек, наръсена със листенца от рози, широка спалня.  А настроение и желания, колкото искаш!   Главите любовно замаяни—и цамбур в леглото, като в  Карибски басейн!.....Владич—такова нещо, още не бях преживявал!... Раздаваше се като принцеса от приказките!...А аз, като омагьосан принц !---Ти знаеш ли, какво е Кама Сутра, а….?...Не знаеш! Ами питай батя си Кольо,..ха…ха..ха..!

-захили се отново неудържимо нашия плейбой, почти повярвал, в скроената си басня.

 Подсъзнателното му чувство за  преиму­ществото пред приятелят му така го беше завладяло до толкова,  че не съзнаваше, как в същия този момент една жена тръпнеше да го „убие”!

--Голямо нещо е това жената!—жизнерадостно продължи той. Може да те подлуди-братле!.....Какво ли не правихме, и къде ли не!..И ако имаше още мебелировка, и там щяхме  да опитаме.……Измори ме тая женица ти казвам! Направи ме на парцал до сутринта…И ако се повтори-братле онази вечер, … тогава наистина ще повярвам, че има господ!

Словоохотливия монтьор спря за момент. Частта над която се трудеше, заангажира вниманието му. След малко се чу сподавено пъшкане, с неразбрана реч.

Ама…., вече втори месец, не съм я виждал!-поясни той!.....Това е Владич, какво ще кажеш? .. Харесвали ти! Ставам ли още, а..? —затананика си под мустак, нещо като песен, подсвирква си, и пак запита.

--Абе ти, какво се умълча?—Я ми дай малко вода че ми пресъхна гърлото!

Нашият човек, почака секунда две, и като чу Владовите чехли да се тътрузят към него, излезе из под колата. Дойде му, като изневиделица! Огромна маса от течност, за отрицателно време, се изля върху него.

Трябва ли да знаете, какъв е ефектът от подобно нещо? Изненадващ вик, премесен от въпросителни и закани, комично шоково състояние-читателю! Травмиран и шокиран от случилото се, нашият плейбои-Колето почти вече намерил се на земята, стоеше омаян и се питаше-защо, какво, кой и как така? Точно тогава, триещ проклетите си чехли се върна, и приятелят му-Владо.   Трагикомична ситуация,  или както я наричат режисьорите-сцена от три действия с три лица, беше действителност.

-А..а...Женя...здравей, трябвам ли ти за нещо?--усмихнато, зададе въпроса си Владо.

 …И докато чакаше стъписаната в лице жена за отговор, от канала като мокър плакат-излезе приятелят му. Уплашеният му безличен израз бе толкова шокиращ, че ако го бяха попитали как се казва, щеше да потърси личната си карта, за по сигурно.

 Владо погледна изненадани и двамата, но никой сега не го забелязваше. И двете особи се взираха един  други му, и мълчаха, като мумии. Владо подразбра, че нещо бе станало между тях, но не можеше да проумее, какво точно.

Ситуацията, в която се намираха и двамата, бе някаква комедия  разиграла се преди минути, си личеше от мокрия до кости-авер, и разгневения убийствен израз на познатата му. Отново видя нервния поглед на жената, заоглежда и приятеля си, и неговия плачевен вид, но това бе много късо време за да се овладее и да разбере. Жената хвърли гневно съда на земята, и сложи ръце на хълбоците.

През това време, Колето се пипаше още не вярваш по мокрите си одежди, и шареше с поглед ту на Владовите крака, ту на ядосаната жена. Изруга нещо, хвърли омасления парцал, запокити останалият ключ от едната си рака, и излезе с гняв през вратата. Вървя няколко крачки, обърна се бързо, и с учуден и неразбираем поглед възмутено извика:

-Владо,…. и повече, да не съм те видял с тези чехли,….чу ли…!

Качи се, като попарен на старото возило, и изпищя с гуми, вдигайки облаци прах

С от­пуснати ръце и с недоумяващ поглед  приятелят му гледаше към изгубващият се в облак прах автомобил, и немееше.

Жената, почти излязла вече на вън, също изпрати до някъде с очи,  силуета на колата, клатейки глава.  Обърна се, и поглеждайки Владо безмълвна,  настоятелно сочеше с пръст своите и негови чехли, разбрала вече, че са едни и същи. Владо послушно се вгледа в своите и нейните, но не разбра намекът и.  Реши да я попита, но видял зараждащият се бурен смях в очите и-се отказа.  Въртейки с недоумение глава, и тресяща се от смях,  видя как жената се затътри в посока на домът си.  От време на време се обръщаше на зад,  към то слисаният и объркан Владимир, въртеше отново неразбираемо глава, превиваше се от смях,  с несдържаният си кикот, хвърляше подиграва­телни погледи, и  отново сочеше с пръст, неговите и своите нозе.

--Но Женя…, какво за Бога става тук!..Обясни ми!

Гласът му остана, като в пустиня. Задъхващата се от неудържим кикот жена,  само  махна с ръка, и слагайки пръст на устните си да мълчи,  се скри зад ъгъла на блока. Владо стоеше все още с разперени ръце в недоумение, клатейки глава-неразбираемо.

Изненадания до немай къде Владич, както обичаше да се шегува Колето,  не беше разбрал нищо от тези трагикомични действия, разиграли се в негово отсъствие. Клатеше с глава недоумяващо с ръце у джобове, хвърляйки неразбираеми погледи, към то блока на Женя и пътя по който „излетя”-приятелят му.  Стоя така втрещен още минута, докато вика на някакво хлапе от близката тераса, не  го върна към действителността.   Разпери отново ръце в неяснота,  и затваряйки гара­жа, промърмори:

—Какво ли толкова, ми има на чехлите?— Луди хора!!!

                                         

                                                                                                 06.09.04 г.

                                                                                                 гр. Бугойно

                                                                                Босна и Херцеговина

 

 

 


2007-12-12