БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Червената шапчица в маниер cefules

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: Подражания/Пародии  Цикъл:

Чакаше я. Както хиляди пъти, както с всяко разказване на приказката я чакаше. Свит в шубраците я чакаше. Канеше я на кафе или вечеря. Отказваше му. Игнорира го от скайпа. Не вдигаше телефона. Играеше ли си с него? Опиташе ли се да я целуне, отблъскваше го. "Твоя съм! Имаш ме! Аз съм твоя закуска! Какво повече искаш от мен! Имаш ме цяла. Повече от това не мога да ти дам..." Съсипваше го. При пълнолуние като всеки вълк не спеше докато утрото подобно на червена шапка не скриеше напомнящият руси къдрици ореол на недостъпното. Понякога не искаше да я яде. "Какво! Гастрит ли имаш!"-гласът й пълен със саркастична загриженост като ловджийски нож прорязваше гърдите му-"Не ме ли желаеш вече! Всичко ти дадох от себе си." Очите й бяха пълни със сълзи. И неговите просълзяваше. "Иска ми се просто да излезем на кафе."-напираше крясъка в него. Но съзнаваше, че няма да му повярва. А повярваше ли му щеше да се разочарова от него. Тя обичаше лошите момчета. Него също. Нараняваше то защото беше справедливо лошото да бъде наранено, дори това да е лошотията на едно момче. Но го обичаше въпреки нея или именно поради нея. Искаше му се да си смени кожата, не козината, както дори и в поговорката се твърди, че могат вълците. Напоследък и вълците станаха метеросексуални, обезскосмяват се, откакто епилиращите апарати вървят безплатно с бронижилетките които контрабандистите, най-често тъмни балкански субекти, внасят из подложените на ембарго вълчи дебри. Вълците не приличат на себе си, но той остана в страни от модата и будеше недоумение, истаната беше, че направи много повече. Измени нрава си, както твърди поговорката, че вълците не могат да правят. Като й го казваше лицето й ставаше непроницаемо. Струваше му се, че къдриците й потъмняваха. Мило създание. Тъжна ставаше. Изведнъж отваряше уста по-голяма от неговата. По-голяма от нея самата. Нищо друго не оставаше. Само уста. Уста по-голяма от къщата на баба й. И го сдъвчваше. Само с думи разбира се, но на пихтия го правеше. Мило създание. После пак ставаше крехка блондинка. Болеше я, че го е наранила. Искаше й се да му се извини. Накланяше глава. Отиваше си. Не му говореше. Забравяше и задължителните реплики. "Иска ми се да бъдем нормална двойка."-изричаше й. "Какво! Омръзна ти да живеем в приказка! Странно! Всички мечтаят за приказен живот, а ние го имаме и на теб ти омръзна. Как няма да ти омръзна и аз! Изобщо какво може да те направи щастлив!" "Ти!" "Ама ти си ме имаш! Имаш ме в такива стойности в каквито няма любовник който да има любовницата си. Само, че си неблагодарен." Веднъж все пак излязоха като нормални. Той пи три бири, тя текила. Целуваха се. Както е прието при първа среща я изпрати до вратата и я целуна. Може би щеше да го покани, но имаше избори, а баба й като застъпник на един кандидатите не само не спеше, но и пиянстваше с цял предизборен комитет в къщата. Най-вече епилирани вълци и обсъждаха стратегията. Ако го забележиха щяха да му дадат някаква задача, а той не искаше да се бърка в политиката, само любовта на малката искаше. Това провали единственият му шанс за близост. Втори път не успя да я накара да нарушат традицията на приказката. Първият път се получи защото много я разтревожи. Откакто горските стражари стачкуват, вълците на доброволни начала изпълняват функциите им. Хвана едни ловци в бракониерство. Момчетата бяха млади. Кълняха се, че са с чисто съдебно минало. Готови бяха да платят щетите. Опитаха се да го подкупят. После почти го надхитриха. Не изглеждаха опасни и си позволи да изпуши по трева с тях, но после го удариха на купон и духнаха докато повторно ги залови миналата седмица, а Червената шапчица много се беше притеснила за него. За това и прие поканата му. Но сега той я чакаше, както тогава него е чакала тя. Чакаше я, но вълчата интуиция не го излъга. Заради нея беше обикнал да живее в приказката, но нея и беше омръзнала същата тази приказка и я беше напуснала. Но тъй като в тази приказка трябва да има изяден, без изяден не свърши. Тъгата по Червената шапчица изяде вълка. Изяде се сам. Но преди да свърши злорадо се изсмя. "Поне не се епилирах."
2007-12-10

Питай знаещите

Специалистите в областта на писане, издаване и продаване на книги, ще отговорят на вашите въпроси

Абонамент

(скоро)

Сбъдни мечтата си, издай своя книга! Мечта за книга"(http://dreambook.bg)