Само написаното остава

Докато стиховете ми зоват,

ще бъда тук във този сайт,

на този кръстопът. 

Дорде очите ми се взират,

ще боли и стиховете ми

ще се редят сами.

 Когато свърши –
кръст над листа бял,
без спомен,  никаква печал. 

Еднакво тихо е на сутринта

и във прегръдките ти,

и под пясъците на смъртта.

2007-11-12

Търсене