БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Думите с разбъркани букви

Lagrima (lagrima)

Раздел: Литературни очерци, ЕСЕТА, ИМПРЕСИИ  Цикъл: Lagrima

Думите, които ме възнасят и повалят. Онези коварни окови на моето съзнание. Затворници на паметта ми. Онези белези от рани. Дъждове в моите очи. Онези приливи и отливи в моето сърце. Думите, които никога не чух и онези, които никога няма да чуя остават в заблуда за съществуването си в нечие пространство- някъде прочетени, някъде изказани с рисунки, някъде видяни, някъде скрити. Думите, които така и не изрекох и онези, за които не събрах смелост да изрека. Думите, които казвах- тихо, тайно, само в мен, само на мен. Онези, които крещяха сами безгласно в тялото ми, безвучно, без смисъл понякога за мен. Думите, които казах истински, с пълен глас, с целия си полъх и кураж. Онези нечутите, онези казаните на шега, стоящи висящи във въздуха, поради липсата на приемник, на получателя си. Като марки с плик без подател, като без получател. Като изпратено писмо с празни редове, с бели листи. Думите, които ме болят. Онези, когато ме нараняват. Ободени със сълзи. Онези със сигурния получател. Тези с лоши, груби и грозни лица. Онези останали завинаги в сейф. Онези непризнати грехове извършени от друг, съдържащи голата истина. Онези с кривите лица и лъжещата маска. Онези белязани да бъдат запомнени, запечатъни, снимани завинаги в моя албум. Онези, които нощем в тишината танцуват върху мен - невъзможни пречки на съня ми. Онези изгледани силни роли и моите оставени костюми на слабия актьор сами. Онези вечно връщащи се ято птици. Онези подтисници, създатели на депресивността. Онези черни ангели с паднали крила. Онези криви огедала, в които се оглеждам, търсеща изхода на този огледален лабиринт. Думите, които те “възнасят”, в които вярвам сляпо, истински или на шега. Онези, които не се изричат, а ги чуваш. И ти се иска да ги чуеш. И се лъжеш, че са казани. И се мамиш, че са истина. И се манипулираш, че са някакво доказателство за нещо. Думите, които предизвикваш да чуеш, когато си заслужил - като с орден, даден ти с цяло сърце и същевремено с половин уста. И тези осъзнати заслуги или не превръщаш в свои истини, в чутите слова. Звучащи близко до реалността, но въпреки различията, които ловко незабелязваш, продължаваш да вярваш в тях. В правотта им, в достоверността им, в печата им, в теб самия. Имено те те карат да си вярваш до някъде за онези несигурни неща в теб самия. В онези неподозиращи за съществуването им неща- качества и недостатъци. Думите, които те възнасят за миг в нереален свят, в приказка опръскана с много радост, поръсена с любов, пълна със светещи звезди. Онези мили, нежни, сладки, детински, секси или свенливи, изречени едвам обръщения към теб самия. Едносрични думи. Думи изразяващи красота. Онези носещи блясъка на комплимент. Думи греещи от топлина, от топлота. Стоплящи те, радващи те, възнасящи те, трогващи те, ласкаещи те слова. Онези туптящи думи, казаните от сърце. Онези прилагателни, понякога разновидност на една и съща дума, казана по- кратко. Едни усмихващи се думи. Докосващи те и галещи те- нежно, звучно, тихо, скришом, със сведени очи. Онези твои други имена като безброй фамилий след името звучащи, като положителни прякори и псевдоними. Като синоними на теб самия... Думите...
2003-04-18