БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

"Ролинг стоунс" и златният часовник

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 2007

Спи като заклана. В моето легло! В моето! Него го няма! Тя в нашето легло! Моето! Аз съм го избирала! И аз съм бизнес ума в къщи! Русите й коси се пилеят по възглавницата ми. Както си спи сладко изражението й е на ангел. Преплаква ми се, иска ми се да отвори очи за да ги издера. Не са ли го предупредили, че ще си идвам. Трябваше. Цялата служба сигурно знае. Ама на него какво ли му пука. Сигурно не е стъпвал като ме няма. Това е най-недисциплинирания човек. Спи си тя. Спи си. Ангелче наивно. Не усети ли, че светна лампата. И къде е идиота. Полива новото си завоевание докато то спи в семейното легло. Ще й оскубя косите. Омекват ми краката, прилошава ми. Топлина излъчва. Красива е. Той е уволнен. Нищо, че е съдружник. Уволнен е. Но развод няма да му дам. Толкова е красива. Мърда, отвива лявата си гърда. Дарба, истинска дарба. Пъпеш сладък, а зърното му като отвор от който да засмучеш сок. Слюнка избива по устните му. Той е уволнен. И ще го осъдя. Не знам за какво, но ще се намери. И ще му почерня живота. Как не го е срам. В семейното легло. На тази която го държи във висините. Знаех си го, че кръшка. Чувствах го. Това е прекалено. И казах, казах, казах. И на секретаря си и на секретарката му, и на онова малко идиотче стажанта, как му викаха, Паяка, дето никаква работа не върши, а с цял женски персонал се забива. И него ще разкарам, нищо, че не му е изтекъл договора. Трябваше да предупреди благоверния ми, но сигурно пак е гледал в дупето на някоя от колежките си. На ръба на истеричен пристъп съм. Уморена съм. Пътувала съм осем часа. На мен не ми остава време за подобни забавления. За сън не ми стига време. Свят ми се май. Скапана съм. Макар външно да съм по-привлекателна в много отношения от гаджето в леглото. Усмихва се на сън. На кака, сладката. Разтваря устни. Езика й се плъзва по тях. Обръща се на другата страна и отвива. Гръбнак до дупе разголва. Облива ме топла вълна, импулсивно желание да я докосна ме обзема. Пламват бедрата ми. И аз имам нужда от секс. Нямам време. За миг решавам да правя с нея. Започвам да се разкопчавам. Ръцете ми треперят. Спирам, сядам на нея. Ръката ми се плъзва по ханша й и тя се събужда. -О! Госпожо! Приятно ми е. Аз съм приятелката на сина ви! Удар с плесници и по двете бузи. Идиот. Пълен идиот. И тази е идиотка. Толкова ли стара изглеждам. Възбудата е изчезнала. Преди малко исках да правя любов с нея, но сега ще е изнасилване. -Аз….ние нямаме син. Ня-ма-ме син, изобщо нямаме деца. Ти си жертва момиче. Никаква жертва не е. Аз съм жертвата. -Ама той. Той ме предупреди, че изглеждате много млада. Усети, че ме е обидила. -Каза, че понеже сте много богата, за вас са се грижили най-добрите пластични хирурзи. -Той ще има нужда от пластичен хирург като се върне. -Моля ви! -Ако не млъкнеш и ти. Очите й се разшириха от ужас. -Ама, аз….-сълзи щяха да потекат. -Успокой се миличка. Наведох се и се целунахме. Захапахме устни, но внезапно се отказах. Друго ми хрумна. -Къде е той? -Ами каза….че за малко. -Да, помня. Той и с мен като беше за пръв път, излезе след като заспах да се почерпи. Ще се върне. Искаш ли да гледаш театър. -Не. -Този ще е комедия. -Ами…. -Скрий се….къде….Намери място, апартамента е голям. В някоя стая, скатай се някъде. Ама така, че да слушаш. Докато й говорих се съблякох. -Хайде, изчезвай! Това си е мое легло. Скрий се някъде….А, да….Бушоните са в антрето. Ще ги видиш, дръпни шалтера…. Кретена ще е пийнал и няма да се сети да ги включи….Като чуеш: „Това е супер”, а аз ще го викна достатъчно силно, изтичваш и ги включваш. И както си мисли, че прави секс с теб, ще види, че го прави…. -С жена си? -Със смъртта си. -Хайде! -Страхотно! Когато тока угасна времето започна да се ниже бавно. Искаше ми се да викна сладураната и да убием малко скуката, но той всеки момент можеше да дойде и плана ми да пропадне, а моите планове не пропадат. Никога не пропадат. Унесох се. Утре ще видя какво ще правя с него. И с нея. Сега, сега просто…. Чух ключалката. Влачеше крака, обърна шкафчето за обувки. Влезе в стаята и започна да хвърля навсякъде дрехи. Хвърли се в леглото. Прегърна ме. Влезе в мен без да се церемони. Дори не се целунахме. Но това не е той. Този няма коремче. Слабичък е. И по-надарен. Прехапах устни, само да не изкрещя: „Това е супер!” и всичко да приключи. Това е. Измамена съм. Какво става! Кръв ще потече от устните ми. Не мога да издържа, ще извикам: „Това е супер!” Изкрещях го. С такава сладост както никога. И тогава тока дойде. И кого да видя? Паяка! Калпавият си стажант! И ми се усмихва нагло. Искам земята да се отвори и да ме погълне. Какво падение! Паяка! Лежи под мен, усмихва се, а аз нямам сили да се мръдна и още краката ми са стиснали кръста му. Иде ми да му забия два шамара, а той се усмихва ли, усмихва. Гаджето му стои разголено на вратата. Няма да разказвам нататък. Разбрах на сутринта какво било. Моят идиот най-сетне ми позвъни. Пита ме как съм. Той си прекарвал чудесно. Чувствал се двадесет годишен. Не мигнал цяла нощ, изпил хиляди бири. Вечерта бил на концерт на „Стоунс”. Паякът му осигурил билета. В замяна поискал само ключа на апартамента, за да прекара луксозна нощ с новото си гадже. Хиля се. Пита ме какво ми е. Казвам, че ми е весело и продължавам да се хиля като побъркана. Ама, че ненормално е всичко! Какво пък, моят мил тийнейджър на средна възраст си прекарал добре. И аз не прекарах много зле. Историята на свършва дотук. На следващата вечер разпознах момичето на пиацата при проститутките. Това породи доста въпроси, но ги избих от главата си. През последвалата седмица ми направи впечатление, че секретаря ми се държи много хладно с мен, а после забелязах, че златният му часовник се е преместил на ръката на Паяка. Накрая чистачката ми призна, подслушала как Паякът казва на секретаря ми: -Е, спечелих! Не ти се вярваше, че мога да сваля прашките на шефката. Ето снимките, виждаш ли. Сега ще ги изтрия, защото тя е готин човек. Не ти се вярваше. Видя ли? Облога си е облог. Време е да ти сверя часовника. Няколко дена боледувах. После ми мина. Много мислих. Трябваше да има уволнен. Губещият си е губещ. Уволних секретаря си. После извиках Паяка да си поговорим делово. -Планът ти, как да ти кажа, ами ако не беше минало както си очаквал? -То не мина както съм очаквал. „Това е любопитно.” -Стана значително по-лесно. - довърши. -А?! – зяпнах. -Но ако не беше станало така….Имах още дванадесет варианта които щях да опитам, а и още щях да се сетя. Без повече да се церемоня удължих договора му.
2007-09-15