БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Разплакана тишина

мария панайотова андреева (пастирка на светулки)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Звъня на Дядо Господ. Не пред вратите райски. Навярно ми е рано да бъда още там. Преписах джиесема от небесата майски. /Подарък таен, свисше, защо на мен - не знам./ Звъня със страх,сърцето разплаква тишината. Сигналът е свободен, но включва секретар: - Ще те изслушам, чадо, записвам час и дата, но днес ще съм на дело срещу Смъртта-жътвар. Преглъщам боязливо. Гласът ми колабира в слушалката промушен и страшно изтънял: - Аз искам мама! Боже, недей да я прибираш! Светът за мен след нея ще бъде опустял!..
2007-09-05