БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


Около четири сутринта, когато си мислите, че отговорът е само един

Павлина Гатева (670301)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл: Публикувани

Най-мрачно е преди разсъмване,
когато огънят изтлял е в пепелта.
Студът се свива за последно в храстите.
Зелено-синкаво-стоманените планини угасват.
Луната се стопява със метален блясък.
Завива се със облачни одеала.

От сивотата се събужда утрото.
С предчувствие за песен литват птиците.
Разрошва вятърът тревите, храсталаците.
Зашумоляват листите следздрачно.
И сякаш от съня дълбок събудено,
за да се стопли, втурва се поточето.

Дали от тази мрачна мрачна скръб в душата ми
ще литне птицата, изпълнена с любов?
Перата й дали ще роши вятърът,
понасяйки я къмто гъстълаците,
Където сигурно е нейното гнездо?

Ще бликне ли поточето, отпушило смеха?
Луната ще заспи ли, в своята студенина?
А огънят ще може ли да поразрие
и да извие на пламъците си дъха?
А планините във далечината
ще се обагрят ли във розовото на зората? 

 

Публикувано в блога на сп. Простори на 28 ноември 2010

Публикувано във в. Ретро 29.04-05.05.2011 бр. 17 (73) година ІІІ