БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА


ПРИЯТЕЛИ

Валентин Йорданов (valiordanov)

Раздел: Други стихотворения  Цикъл:

Не искам да отричам свойто детство, прозореца, дори, от мен строшен, от църквата откраднатите свещи не искам да отричам в този ден. Не искам да отричам и лъжата, която сам изрекох пред съда, и болката, захапала душата, оставайки година без баща. Не искам да отричам свойта подлост и вярата на другите към мен. Присмеха към тази тяхна вярност... Целият живот усамотен... Не искам да отричам и сълзите, целували ми детското лице. Не искам да ме гледате в очите, когато ви говоря със сърце. Не искам да прощавате, додето аз прошка не поискам и от вас, че пазя още нещо от детето, но нямам сили да го кажа с глас. Грешах като дете и не отричам. На себе си и аз не съм простил. Сега съм зрял. Пред всички се заричам: По детски, ако трябва, бих сгрешил!