БУКВИТЕ - САЙТЪТ ЗА НОВА БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА

Облечи се

СТЕФАН ДИМИТРОВ КРЪСТЕВ (cefules)

Раздел: РАЗКАЗИ  Цикъл: разкази - 07

Не знам как се взе на партито, но обра точките. Поизложи се. Някаква художничка или актриса. Забравих, казаха ми, че е известна. Аз много време нямам, за да съм крак с изкуството, а и моето изкуство си е различно. Едва не направи стриптийз. Нарисува на шефа мустаци с червилото. Целуна с език жена му. Дъртата кокошка се направи на възмутена, но май и хареса. Охранителят гледаше объркано. Чакаше знак да я изхвърли, а тя ми се лепна. Не прекалявам с чашките. В животът ми най-важни са правилата, но пил бях достатъчно. Нямах и дама, а тази честно, грабва фантазия. И завист предизвиква. Говори глупости, но очарователни. Хубавица е, безспорна. Харесва ме, каза ми осемнадесет пъти, че съм най-интересният мъж който е виждала от години насам. Всеки път като го казваше се смееше, но защото си е такава, а не защото се шегува с мен. Добре, че проявих разум и й предложих да продължим другаде. Кой знае какви още щеше да ги надроби. Поспорихме, не й се вървеше пеша, но в живота ми най-важни са правилата. Бяхме пили и двамата, не можехме да шофираме. Като чу „служебен автомобил” побесня, като чу „такси” започна да се хили истерично. Най-накрая взехме компромисно решение да се придвижим на два крака. Разстоянието не беше голямо. Достатъчно се оказа обаче да счупи токче, да хвърли обувките, да ме накара заради справедливостта и аз да сваля своите, да скочи в един фонтан, да ми направи признание в любов, да спрат две патрулни коли за да ни питат в ред ли е всичко и да се налага да обяснявам, че всичко е в контрол. -Невероятна вечер! – повтаряше. Натисна ме в един вход. Целувахме се. Притеснено ми беше. Като студент съм правил любов на подобно място, но улегнал съм вече. Накарах я да се осъзнае. После ни наваля. Не беше смешно. Тя се смееше. Накрая зарази и мен. Приличаше на ангел. Запя „Фантомът на операта”, стисна с нокти ръката ми. Не беше в първа младост. Изглеждаше на прага на тридесетте, а наближаваше четиридесет. Държеше се обаче все едно няма и двадесет и странно, но поведението й, приличаше. Така и не разбрах името й. Днес ще го науча. Колкото пъти задавах въпроса толкова различни имена даваше. Забавно й се струваше. До понеделник ще трябва да помисля какво да говоря в службата за да избегна шеги и закачки. Ще си избера поведение. Все пак, тя, може да се е държала скандално, но е изключителна жена. Трябва да разбера точно художничка или актриса е. И за каква величина иде реч. Струва ми се, че това най-малко ме вълнува. Има нещо друго. Чувствам близост, а нямаме нищо общо. И топлина, може и обич. Странна е, мисленето ми я отхвърля. Нейното изглежда също отхвърля мен, но близост има. Не е просто секс за една нощ. И после ми каза, че съм най-интересният мъж който е виждала от години насам. И не се разсмя. Даже й текнаха сълзи. Не знам защо. Ще я попитам, ако си спомня. Но тя не беше толкова пияна, че да е забравила. По-скоро си е такава, а чашките само са я поразпуснали. Не знам какво ще излезе от тази нощ. Да се промени, не желая, а не може да остане същата, ако има връзка с мен. Неприемливо е. Ще видим какво ще се случи през уикенда. Малко параметри имам сега за мислене. Твърде малко. Трябва просто да изчакам. Размърда се. Каза нещо на сън. Отвори очи. Топли, сърдечни и влюбени. Целуна ме по рамото. После по бузата. Няколко пъти късо по устните. Все едно ги клъвна. Усмихна се, каза ми, че й е прекрасно. После млъкна. Прочетох в погледа й молба. Попитах я какво има. -Облечи се. – помоли ме тя. Смущение долових в гласа й. Целунахме се. Изплъзнах се от леглото. Наметнах халата. Погледнах я въпросително. Направи отрицателен жест. -Моля те. Имам нещо в предвид. -Какво има? Натъжи се. Не я разбирах. Обърка ме. -Облечи се…. Тръгнах към гардероба. -Не.-отгатна какво искам да сторя. -Имам нещо в предвид. -Какво? Замисли се за малко преди да ми рече: -Планове. Разбираш ли, планове за днес. Облечи се като вчера. Въздъхнах. Разбрах я. Пак щяхме да имаме тежка нощ. И прекрасна. Пееше душата ми. Обух си левият чорап. После панталона. После десният чорап. Така правя всяка сутрин. Наредя ли си нещата в друг ред не ми върви. След като закопчах ризата сложих часовника, верижката и пръстените. Погледнах я. Още очакваше и го казваше с изражение. Сложих вратовръзката. Стегнах я. Накрая облякох и сакото. Тогава въздъхна. И импулсивно изрече: -Аха, да….Ти си бил онзи младият банкер….На партито се запознахме….
2007-04-26