театър

Сапфири и смарагди в очите ни искряха с
рубинени  отблясъци в стихията на страстите.
Разгърнахме листата в дървото на желанията                   
в жуженето на ласките змията  не видяхме.

Отровени кървим – безпомощни, превити -
душите ни треперят, предават ни мечтите
в пречупеното тяло на любовта безлика
от  пепелта на огъня усойница роди се.

Неясни, чужди сенки със гръб се разминават
във вакуума на мислите мъждукат стъпки слаби.
В мъглата на желанията росата е кафява,
умиращи листа  … като въздишка падат.

В кервана на обратите прелитат ято гарвани,
отпращаме се с поглед като надгробен камък.
Светът е ням ловец с трофеи от предателства -
във бягствата на чувствата - неумолимо ласо.

2007-04-14